След два месеца на власт, високомерието преобладава
„ Готови сме! Можем! Ще успеем! “
Прочетете още
С това заричане „ Прогресивна България “ завоюва изборите. Само два месеца по-късно обаче най-видимият резултат от ръководството не са промените, не са решенията на насъбраните проблеми и не е новият политически морал.
Най-видимият резултат е арогантността.
Арогантността на хора, които стартират да се държат по този начин, като че ли изборната победа им е дала право не просто да ръководят, а да не дават пояснения за нищо.
Още първият месец на новия парламент сподели тревожни признаци. Въпреки внушителното болшинство ръководещите се оказаха неподготвени за самото ръководство. Постоянните парламентарни комисии към момента не са образувани, бюджетът още е надалеч, цените нито са паднали, нето са станали „ обективни “, както е заложено в новите разпореждания, а измененията в правосъдната съдебната система ще станат в миналото, само че не в този момент. Все още не сме научили и имената на олигарсите, против които новата власт ще се бори.
За сметка на това депутатите не пропуснаха да запазят механизма за автоматизирано нарастване на личните си хонорари на всеки три месеца.
Символите също приказват.
На 24 май – денят, в който България отдава респект на културата, просветата и духовността – културният бранш изпадна в потрес, откакто се появи информация за 10-процентни съкращения в сектора.
На 1 юни – Деня на детето – депутатът Владимир Николов сложи на масата концепцията за унищожаване на втората година от майчинството.
По-късно държавното управление се разграничи от думите на личните си депутати, само че чувството, че се тестват настроенията в обществото остана.
Възможно е всяка от тези хрумвания да има своите стопански причини. Но политиката не е единствено математика. Тя е и отношение към обществото. А когато навръх тези дати изпращаш сходни послания, мъчно можеш да убедиш хората, че разбираш чувствителността на тематиките.
Особено когато редом с това започваш да търсиш икономии от майки, културни дейци и пенсионери.
Докато се разискват орязвания на обществени разноски и дребни суми от възрастните хора, страната приготвя нов заем за близо 3,8 милиарда евро.
Същевременно големите хонорари в бранш „ Сигурност “ останаха непокътнати. Депутатските заплати също. Не видяхме нито едно изпитание ръководещите да дадат персонален образец и първо да лимитират личните си привилегии. Както да вземем за пример направи новият министър председател на Унгария Петер Мадяр.
Но може би най-яркият знак на новия жанр на ръководство е кадровата политика.
Росен Христов – индивидът, който задължи страната с милиарди при сключването на скандалния контракт с „ Боташ “, трансформирал се в знак на една от най-спорните покупко-продажби в енергетиката – получи място в управлението на Държавната консолидационна компания. По първични данни с 11 000 евро месечна заплата. Трудно е обществото да повярва, че това е смяната, която му беше обещана.
На поста си отпред на медицинския надзор се завърна несменяемата дълго време Иванка Динева, която се раздели с позицията след митинг и няколко инспекции по сигнал на родител, изгубил детето си в болница.
Не по-малко показателно е и държанието на обособени представители на ръководещото болшинство.
Вицепремиерът Иво Христов, който се похвали, че ще дава отговор за „ човешкото развиване “ на нацията, назова опозицията – „ партия с отпаднала нужда “, а депутатът Антон Кутев се закани да забележим " по какъв начин работи нашето национално заседание ".
Заместник-председателят на парламентарната група Слави Василев показва отношение към публицистите, което би трябвало да тормози всеки демократ. Публичните му опити да дефинира кой има право да задава въпроси и кой не, звучат повече като директиви към подчинени, в сравнение с като диалог с представители на свободни медии.
Вътрешният министър Иван Демерджиев в телевизионно изявление обясняваше по какъв начин години наред казусът с търговията на опиати посредством Телеграм е бил неглижиран и по какъв начин едвам в този момент страната стартира да реагира съществено.
Само че преди три години журналистическо следствие на TrdfficNews сподели точно тази скица – продажба на опиати с едно известие, доставки на адреси, предадени на институциите фотоси, номера на коли и данни за дилъри.
По това време министър на вътрешните работи още веднъж беше Иван Демерджиев. А една от пратките бе доставена на неговия адрес.
Вместо през днешния ден обществото да чуе какво е направено по тези сигнали, то слуша по какъв начин същият човек приказва за казуса по този начин, като че ли го е разкрил през вчерашния ден.
Днес министър председателят Румен Радев разгласи новините за съкращаването на майчинството и за намаляването на пенсиите за подправени, само че обстоятелствата са, че първата бе обявена от депутата от ПБ Владимир Николов, а във връзка с втората през вчерашния ден Константин Проданов съобщи, че " няма всички 2 милиона пенсионери да умрат, в случай че ако им се вземат 2,39 евро на месец. " Той не уточно какъв брой тъкмо ще бъдат умрелите, само че изявлението му провокира бурни реакции в обществото.
Именно тук се крие огромният проблем на първите два месеца от ръководството. Не в обособените неточности, а в чувството за недостижимост и безпогрешност.
В убеждението, че решенията не би трябвало да се изясняват. В държанието, което внушава, че ръководещите към този момент знаят по-добре от всички останали кое е вярно и кое не.
А в случай че първите два месеца са показателни за това по какъв начин ще наподобява идващият мандат, най-голямата заплаха пред „ Прогресивна България “ няма да бъде опозицията.
Ще бъде личната ѝ надменност.
Прочетете още
С това заричане „ Прогресивна България “ завоюва изборите. Само два месеца по-късно обаче най-видимият резултат от ръководството не са промените, не са решенията на насъбраните проблеми и не е новият политически морал.
Най-видимият резултат е арогантността.
Арогантността на хора, които стартират да се държат по този начин, като че ли изборната победа им е дала право не просто да ръководят, а да не дават пояснения за нищо.
Още първият месец на новия парламент сподели тревожни признаци. Въпреки внушителното болшинство ръководещите се оказаха неподготвени за самото ръководство. Постоянните парламентарни комисии към момента не са образувани, бюджетът още е надалеч, цените нито са паднали, нето са станали „ обективни “, както е заложено в новите разпореждания, а измененията в правосъдната съдебната система ще станат в миналото, само че не в този момент. Все още не сме научили и имената на олигарсите, против които новата власт ще се бори.
За сметка на това депутатите не пропуснаха да запазят механизма за автоматизирано нарастване на личните си хонорари на всеки три месеца.
Символите също приказват.
На 24 май – денят, в който България отдава респект на културата, просветата и духовността – културният бранш изпадна в потрес, откакто се появи информация за 10-процентни съкращения в сектора.
На 1 юни – Деня на детето – депутатът Владимир Николов сложи на масата концепцията за унищожаване на втората година от майчинството.
По-късно държавното управление се разграничи от думите на личните си депутати, само че чувството, че се тестват настроенията в обществото остана.
Възможно е всяка от тези хрумвания да има своите стопански причини. Но политиката не е единствено математика. Тя е и отношение към обществото. А когато навръх тези дати изпращаш сходни послания, мъчно можеш да убедиш хората, че разбираш чувствителността на тематиките.
Особено когато редом с това започваш да търсиш икономии от майки, културни дейци и пенсионери.
Докато се разискват орязвания на обществени разноски и дребни суми от възрастните хора, страната приготвя нов заем за близо 3,8 милиарда евро.
Същевременно големите хонорари в бранш „ Сигурност “ останаха непокътнати. Депутатските заплати също. Не видяхме нито едно изпитание ръководещите да дадат персонален образец и първо да лимитират личните си привилегии. Както да вземем за пример направи новият министър председател на Унгария Петер Мадяр.
Но може би най-яркият знак на новия жанр на ръководство е кадровата политика.
Росен Христов – индивидът, който задължи страната с милиарди при сключването на скандалния контракт с „ Боташ “, трансформирал се в знак на една от най-спорните покупко-продажби в енергетиката – получи място в управлението на Държавната консолидационна компания. По първични данни с 11 000 евро месечна заплата. Трудно е обществото да повярва, че това е смяната, която му беше обещана.
На поста си отпред на медицинския надзор се завърна несменяемата дълго време Иванка Динева, която се раздели с позицията след митинг и няколко инспекции по сигнал на родител, изгубил детето си в болница.
Не по-малко показателно е и държанието на обособени представители на ръководещото болшинство.
Вицепремиерът Иво Христов, който се похвали, че ще дава отговор за „ човешкото развиване “ на нацията, назова опозицията – „ партия с отпаднала нужда “, а депутатът Антон Кутев се закани да забележим " по какъв начин работи нашето национално заседание ".
Заместник-председателят на парламентарната група Слави Василев показва отношение към публицистите, което би трябвало да тормози всеки демократ. Публичните му опити да дефинира кой има право да задава въпроси и кой не, звучат повече като директиви към подчинени, в сравнение с като диалог с представители на свободни медии.
Вътрешният министър Иван Демерджиев в телевизионно изявление обясняваше по какъв начин години наред казусът с търговията на опиати посредством Телеграм е бил неглижиран и по какъв начин едвам в този момент страната стартира да реагира съществено.
Само че преди три години журналистическо следствие на TrdfficNews сподели точно тази скица – продажба на опиати с едно известие, доставки на адреси, предадени на институциите фотоси, номера на коли и данни за дилъри.
По това време министър на вътрешните работи още веднъж беше Иван Демерджиев. А една от пратките бе доставена на неговия адрес.
Вместо през днешния ден обществото да чуе какво е направено по тези сигнали, то слуша по какъв начин същият човек приказва за казуса по този начин, като че ли го е разкрил през вчерашния ден.
Днес министър председателят Румен Радев разгласи новините за съкращаването на майчинството и за намаляването на пенсиите за подправени, само че обстоятелствата са, че първата бе обявена от депутата от ПБ Владимир Николов, а във връзка с втората през вчерашния ден Константин Проданов съобщи, че " няма всички 2 милиона пенсионери да умрат, в случай че ако им се вземат 2,39 евро на месец. " Той не уточно какъв брой тъкмо ще бъдат умрелите, само че изявлението му провокира бурни реакции в обществото.
Именно тук се крие огромният проблем на първите два месеца от ръководството. Не в обособените неточности, а в чувството за недостижимост и безпогрешност.
В убеждението, че решенията не би трябвало да се изясняват. В държанието, което внушава, че ръководещите към този момент знаят по-добре от всички останали кое е вярно и кое не.
А в случай че първите два месеца са показателни за това по какъв начин ще наподобява идващият мандат, най-голямата заплаха пред „ Прогресивна България “ няма да бъде опозицията.
Ще бъде личната ѝ надменност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ