Готическите катедрали - от Сен Дени и Нотр Дам в

Готическите катедрали - от Сен Дени и Нотр Дам в Париж до Шартър, Реймс и Амиен - се отличават по някаква причина. Техните летящи контрафорси, високи кули и красиви витражи демонстрират хармонично комбиниране на божествено ентусиазъм и човешко майсторство, което пленява душите от епохи. Те се издигат през Средновековието в устрема си да реализират по-голяма височина и оптималната светлина, като революционизират метода, по който след това се проектират и строят катедралите и други огромни религиозни здания.

Историята на тяхното раждане, която се основава на доближаването на няколко основни архитектурни детайла, стартира с един работлив и авторитетен абат на Сен Дени на име Сугер. Кой е бил този готически подстрекател и по какъв начин е направил това?

По това време никой не назовава новия архитектурен жанр готика. През XVI в. критиците се подиграват на средновековния метод, наричайки го " готически " по името на готите от немските земи - варварите, които са сринали Римската империя през IV-V в. от н.е. " Бащата на историята на изкуството " Джорджо Вазари се причислява към разногласието, заклеймявайки стила като " колосален, безчовечен и непорядъчен ". Макар че готиката е обвързвана повече с презрението на ренесансовите хора към северните им противници, в сравнение с с готите, описанието се е наложило и през днешния ден е съвсем неотлъчно от това, което множеството хора считат за най-красивите и емблематични катедрали в света, заяви “National Geographic ”.

Абатството

Всичко стартира, когато през VII в. крал Дагоберт основава абатството Сен Дени. Той построява постройката в северните покрайнини на сегашен Париж над гроба на свети Дени, настойник на Франция, за който се допуска, че е донесъл християнството в Галия. Църквата се трансформира в място за заравяне на френските крале (включително Дагоберт), както и в вместилище на короните, скиптрите, бижутата и другите регалии, употребявани при френските коронации.

Бързо се стига до XII в., когато към 1122 година абат Сугер, непосредствен консултант на френските крале Луи VI и Луи VII, е назначен за абат на Сен Дени. Веднага по-късно той се сблъсква с два казуса. Първо, абатството не било задоволително огромно, с цел да побере тълпите от поклонници, които посещавали празника, " защото тясното място принуждаваше дамите да тичат към олтара върху главите на мъжете като по паваж с доста тъга и шумно комплициране ", написа той. По това време църквите са строени в романски жанр, с цилиндрични сводове, дебели стени и дребни прозорци, които вършат интериора мрачен и стеснен и градивно неосъществим за смяна.

Шугър се интересува и от учението на Йоан Скотски, който превежда и разяснява съчинението на Псевдо-Дионисий Ареопагит, което свързва светлината с Божията мощ. Шугър виждал по какъв начин светлината може да се употребява за издигане на човешкото схващане от земното към небесното царство. И той схваща, че най-хубавият метод да се реализира това е посредством прозорци, изключително витражи, които заливат интериора със светлина. Но никой не знаел по какъв начин да вгради тежките витражи в романската конструкция, без стените да се срутят към тях.

Затова Шугър се нуждаел от метод да сътвори повече вътрешно пространство, както и от метод да вгради опора в структурата. Той се обръща към три архитектурни нововъведения и измисля по какъв начин да ги сплоти в едно " единно цяло ", както той го разказва. Включвайки истинската постройка на абатството Сен Дени, той употребява тези детайли, с цел да построи нова базилика, която след това трансформира западната архитектура. Те включват:

Ребровиден свод: Сугер съумява да построи доста по-висок транспортен съд в Сен Дени, като употребява за тавана оребрени сводове. Този нов способ на структурна поддръжка, употребяващ комплицирана мрежа от дребни диагонални арки, разпределя по-ефективно тежестта на покрива и горните стени, което разрешава по-високо и по-отворено вътрешно пространство.

Заострени арки: На собствен ред ребрените сводове разрешават основаването на заострени арки. Всъщност заострената арка не е нещо ново - тя се популяризира от арабския свят, където се употребява от епохи. Но за Сен Дени и за църковното строителство като цяло тя трансформира разпоредбите на играта. Докато в романската архитектура се употребяват кръгли арки (които римляните усъвършенстват при построяването на своите акведукти, мостове и колизеи), заострените арки се употребяват за разпределение на тежестта на свода във отвесна, а не в хоризонтална посока, което разрешава потреблението на стройни колони и високи, огромни отворени арки.

Летящи контрафорси: Развити от по-простите скрити подпори, употребявани още в гръцки и римски времена, летящите подпори поддържат външната част на структурата с дъговидна или наклонена структура, сходно на изпънати крака. Всъщност те трансферират тежестта на покрива от стените върху тези външни детайли. Това откритие, съчетано със заострени арки, разрешава стените да продължат да се издигат и в тях да бъдат вградени големи витражи.

Нови височини

Интегрирайки тези архитектурни детайли, през 1144 година Сен Дени се преобразява в грациозна, лека конструкция с тънки, високи стени и големи витражи, които изпълват ефирното пространство с цветна светлина. Никоя постройка преди този момент не е постигала такава въздушна, изпълнена със светлина неприкритост.

Но това не е всичко. Сугер прибавя излъчващи се параклиси към амбулаторията на хора, създавайки образно зашеметяваща и функционална класификация, която се трансформира в признак на готическите катедрали. Той наема и квалифицирани занаятчии и майстори, с цел да основат скулптури - в това число гаргойли и химери - и други форми на декорация както за интериора, по този начин и за фасадата на постройката. Статуите и витражите съдържат древен подиуми, знаци и знаци за всеки, който минава или влиза в тези църкви, като на процедура служат като библия за бедните.

Трайно влияние

Въпреки че Сен Дени е разпространявана като първата готическа катедрала в средновековна Франция, тя служи като модел за идващите готически катедрали и църкви във Франция и отвън нея, в това число Нотр Дам в близкия Париж, стартирана през 1163 година и значително приключена през 1260 година Стилът бързо се популяризира в Англия (включително известните катедрала в Кентърбъри и Уестминстърското абатство), Германия, Испания, Италия и други страни.

Изграждането на тези готически прелести постоянно лишава десетилетия, в случай че не и епохи, като за завършването им способстват няколко генерации архитекти, строители и занаятчии. Тези величествени постройки непроменяемо се трансформират в централни детайли на градове и селища, допринасяйки за културния и религиозния живот на средновековна Европа, както и в знаци на властта и въздействието на Католическата черква. Тъй като се издигали нависоко, протягайки се към небето, те се превръщали в осезателен израз на средновековния мироглед, отразяващ вярата във значимостта на богослужението и взаимовръзката сред религията, политиката и обществото./БГНЕС