Творческа вечер със Стефан Цанев в библиотеката
Гостът бе прелестно сюрпризиран от старите си познати доктор Руденко Йорданов и драматурга Крум Гергицов
В рамките на Втория книжовен фестивал „ Писмените съкровища на Долен Дунав “ на 12 октомври в зала „ Заседателна “ се организира креативна вечер на Стефан Цанев.
След 25 години обичаният стихотворец, сценарист и драматург още веднъж прекрачи прага на библиотеката. Погледнат в профил, приличаше на човек, отсъствал прекомерно дълго от родния дом и леко обезпокоен какво го чака у дома (той е роден в с. Червена вода, Русенско на 7 август 1936 година, само че както самичък споделя, в справочниците постоянно пишат, че това се е случило в Русе). Пълната зала като че разсея паниките му, а вещото водене на срещата от страна на журналиста Пламен Калинов стопли атмосферата и накара Стефан Цанев да се върне обратно във времето, по своя нелек и изпълнен с повратности житейски и професионален път.
От изпълнената с креативна смелост тройка, търсеща и отстояваща своето място на сцената на една просвета, в която по това време свободата на мисълта и словото е синоним на непокорство. В нея, с изключение на Цанев, влизат Константин Палов и Любомир Левчев, а тримата трансформират стила на българската лирика, налагайки прословутия свободен стих. Спомни си с почитание Иван Радоев, който счита за собствен преподавател. Говори за другарства и изменничества, родени от нуждата да направиш персоналния си цивилен избор. За старите и новите варвари, войнстващата незначителност и простащината – най-опасните феномени в новото време. За претърпяното в годините, когато му е било неразрешено да разгласява и издава и за оцеляването и катарзиса.
Говори и за Московския киноинститут, където учи драматургия, за филмовия фестивал в руската столица и огромните европейски имена като Пазолини и Фелини, които е срещал там. Тук някъде се появи и Клаудия Кардинале. За тази невероятна жена и актриса студентите-зевзеци оповестили конкурс, а Стефан Цанев го спечелил със стиха:
Свежи като изгрев плещи
и устни, неизбежни като залез,
ти не би могла да кажеш „ Не “,
Клаудия Кардинале!
Стана дума и за огромните Вознесенски и Евтушенко - двама поети, чието творчество се трансформира в оръжие на недоволството на цялостен един народ против държавната тирания, поети - неотменна част от креативното израстване на Стефан Цанев. С Евтушенко даже са влизали в лиричен „ дуел “, а дружбата им продължава повече от половин век.
Преди да отговори на въпроси от публиката, Стефан Цанев описа за гигантския труд по основаването на „ Български летописи “, почнал с решението му да напише за юноши книга за българските царе. Но непредвиденият интерес към първия том води да идващите три, които костват на писателя години четене, стотици хиляди изписани страници и задоволство след приключването на това му креативно премеждие.
Събитието приключи с разпределяне на подписи и приятни изненади за госта, в лицето на старите му познати доктор Руденко Йорданов и драматурга Крум Гергицов.
Най-големият подарък от срещата за читателите, обаче, ще остане посланието на този влъхва с душа на стихотворец и сърце на боец с копие-перо в книгата за посетители: „ На читателите на библиотека „ Любен Каравелов “ – първоначално бе словото, пазете го, тъй като към този момент го поставят най-после! “
В рамките на Втория книжовен фестивал „ Писмените съкровища на Долен Дунав “ на 12 октомври в зала „ Заседателна “ се организира креативна вечер на Стефан Цанев.
След 25 години обичаният стихотворец, сценарист и драматург още веднъж прекрачи прага на библиотеката. Погледнат в профил, приличаше на човек, отсъствал прекомерно дълго от родния дом и леко обезпокоен какво го чака у дома (той е роден в с. Червена вода, Русенско на 7 август 1936 година, само че както самичък споделя, в справочниците постоянно пишат, че това се е случило в Русе). Пълната зала като че разсея паниките му, а вещото водене на срещата от страна на журналиста Пламен Калинов стопли атмосферата и накара Стефан Цанев да се върне обратно във времето, по своя нелек и изпълнен с повратности житейски и професионален път.
От изпълнената с креативна смелост тройка, търсеща и отстояваща своето място на сцената на една просвета, в която по това време свободата на мисълта и словото е синоним на непокорство. В нея, с изключение на Цанев, влизат Константин Палов и Любомир Левчев, а тримата трансформират стила на българската лирика, налагайки прословутия свободен стих. Спомни си с почитание Иван Радоев, който счита за собствен преподавател. Говори за другарства и изменничества, родени от нуждата да направиш персоналния си цивилен избор. За старите и новите варвари, войнстващата незначителност и простащината – най-опасните феномени в новото време. За претърпяното в годините, когато му е било неразрешено да разгласява и издава и за оцеляването и катарзиса.
Говори и за Московския киноинститут, където учи драматургия, за филмовия фестивал в руската столица и огромните европейски имена като Пазолини и Фелини, които е срещал там. Тук някъде се появи и Клаудия Кардинале. За тази невероятна жена и актриса студентите-зевзеци оповестили конкурс, а Стефан Цанев го спечелил със стиха:
Свежи като изгрев плещи
и устни, неизбежни като залез,
ти не би могла да кажеш „ Не “,
Клаудия Кардинале!
Стана дума и за огромните Вознесенски и Евтушенко - двама поети, чието творчество се трансформира в оръжие на недоволството на цялостен един народ против държавната тирания, поети - неотменна част от креативното израстване на Стефан Цанев. С Евтушенко даже са влизали в лиричен „ дуел “, а дружбата им продължава повече от половин век.
Преди да отговори на въпроси от публиката, Стефан Цанев описа за гигантския труд по основаването на „ Български летописи “, почнал с решението му да напише за юноши книга за българските царе. Но непредвиденият интерес към първия том води да идващите три, които костват на писателя години четене, стотици хиляди изписани страници и задоволство след приключването на това му креативно премеждие.
Събитието приключи с разпределяне на подписи и приятни изненади за госта, в лицето на старите му познати доктор Руденко Йорданов и драматурга Крум Гергицов.
Най-големият подарък от срещата за читателите, обаче, ще остане посланието на този влъхва с душа на стихотворец и сърце на боец с копие-перо в книгата за посетители: „ На читателите на библиотека „ Любен Каравелов “ – първоначално бе словото, пазете го, тъй като към този момент го поставят най-после! “
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ