- Госпожо Поптодорова, ще съумее ли България да вземе балансирано

- Госпожо Поптодорова, ще съумее ли България да вземе уравновесено консенсусно решение за въглищните си централи?

- Дебатът за тази наша промишленост върви от десетилетия. От Тодор-Живково време при закрити врата се обясняваше какъв брой неизгодна е тази промишленост, поддържана по обществени аргументи с диспропорционален държавен запас, какъв брой нискокачествени са въглищата ни.

Проблемът е от десетилетия. И няма по какъв начин да удържаш нещо толкоз неефективно, тъй като то най-после се връща като бумеранг. Подобни решения са вземани освен в България. И в този момент, около Зелената договорка, е време да се бръкне в тази мъчителна рана.

За страдание, при нас отлагането постоянно е било метод да не се прави нищо по сложен въпрос, по тази причина последствията са толкоз тежки.

- Приключи ли дефинитивно сагата с обвиняванията против шефа на МВФ Кристалина Георгиева? Каква беше същинската причина за офанзивата?

- И да, и не. Случаят завърши в съответните си измерения с решения на УС на МВФ. Беше оповестено, че няма задоволително доказателства на оказан напън от страна на Георгиева за манипулиране на данни в интерес на Китай.

Беше ясно, че противното решение на УС щеше да провокира голям трус в цялата интернационална финансова система.

Разговорът тук е многопластов. Събитието става в интервал, в който има преоценка на ролята на институции като Световната банка и МВФ като цяло. Има преразглеждане на дългогодишния консенсус за строга финансова политика, за строги ограничавания.

Силно влияние оказва и възходящото съревнование САЩ-Китай.

Малцина знаят, че прословутият отчет „ Как да вършим бизнес “ (изготвянето на който провокира упреци против Георгиева - б.р.), е най-важната обява на Световната банка, най-цененият източник за взимане на геостратегически финансови и политически решения. И да се насочат подозрения към неговата уместност единствено по себе си е трус.

Нормално е изпълнителен шеф на МВФ да обоснове свое мнение пред Управителния съвет за какво Китай не трябва да е на 85-о място, а на 75-о от миналата година. Смущаващи са обаче обвиняванията в извършен напън върху чиновниците, обработващи данните, за смяната им в интерес на Китай.

- Съперничеството САЩ-Китай ли ще е преобладаващо в идващите десетилетия и дали ще провокира припламване на спорове в разнообразни интернационалните институции?

- Да, без подозрение това съревнование ще предопредели дълъг интервал в бъдеще. Но съперничеството няма да е единствено стопански стимулирано, а и геополитически.

То няма да е огромното военно съревнование, което беше водещо в годините на руския блок. Има го и в този момент във военната област сред Съединени американски щати и Русия. Но новото съревнование ще има надалеч по-широки измерения.

Неслучайно президентът Байдън, както и Обама преди него, приказва за тихоокеанска посока на ангажиране на Съединени американски щати.

- Т.е. за Съединени американски щати към този момент Русия не е съществена опасност, а към този момент е Азия?

- Русия надалеч не е отпаднала като опасност, виждаме го и в документи по въпросите на сигурността и решенията на националните органи на Съединени американски щати. Виждаме го и в Европейски Съюз, и по линия на НАТО.

Това е обвързвано с военно-политическото и военнотехническото съревнование, както и със зони на въздействие, в това число в Югоизточна Европа, Западните Балкани, Близкия изток.

Новият риск е различен. Русия е определяна еднопосочно като опасност заради нейни подривни дейности - хакерски атаки, хибридна война, офанзиви на системи на сигурността на Запада.

Докато съперничеството с Китай към този момент остава на икономическата повърхност. Затова Китай до неотдавна беше определян по-скоро като предизвикателство, като риск. Смятам обаче, че Русия и Китай от ден на ден се трансформират в обща опасност, защото работят все по-тясно дружно.

- Къде е разтърсена Европа в този пъзел от противодействия? Как Съединени американски щати възприемат Европейски Съюз - като сътрудник или по-скоро съперник?

- Очевидно вътрешната кохезия на Европа се разпуква по обособени тематики. И не можем да виним за това външния фактор. Да, френският президент Макрон приказва за европейска самостоятелност, само че тя не може да се реализира, преди Европейски Съюз да се подреди вътрешно. Да вземем голямата увеличаваща се бездна на разлики сред източната и западната част на континента и надлежно в Европейски Съюз. И то в най-видимите измерения, в това число цифрово развиване. Която и сфера да подхванем, незабавно се натъкваме на тези разлики.

Ако Европейски Съюз не съумее да стане по-хомогенен, да реализира вътрешно сцепление, ще е все по-трудно да се водят диалози с външни съдружници и сътрудници.

Не бива да се нарушават съюзите, които Европейски Съюз има все още, без да е реализирана алтернативност. Съвсем неслучайно има вътре в Европейски Съюз спор по тази самостоятелност, изключително в областта на сигурността.

Няколко са страните, които работят в тази тенденция, още веднъж Франция се обрисува като лидер. При Меркел това беше добре познатата германско-френска ос. Но никога не мисля, че ще откри поддръжка тезата на дезангажиране от Съединени американски щати. Това единствено ще нанесе спомагателни дефицити на Европейски Съюз, без значение от разногласията и даже комерсиалните войни на моменти.

- Доколко мощен ще е резултатът от следващата порция разкрития за данъчни нарушавания на високо равнище - досиетата " Пандора "?

- Опасявам се от наши, домашни тълкования, още веднъж в таен ключ. Имам поради протичащото се в Чехия, в Австрия. Сигурно ще има още разкрития, още досиета - кутията очевидно единствено се е открехнала.

Има опит да се свърже информация от разкритията с хипотетичен блян да бъдат отстранени фактори, които са в интерес на по-безкритични връзки на Европейски Съюз с Русия. Чуха се у нас сходни версии за отстраняването на австрийския канцлер Курц. Бившият чешки министър председател Андрей Бабиш се изкуши да хвърли същото разяснение. Няма съществени учредения за сходна връзка.

Няма по какъв начин да изскочат данни за лица от 90 страни и всичко да е обвързвано с Русия. Нещо сходно се подмятна и за абсурда с Кристалина Георгиева. Това е преходен опит за пояснение на една справедлива наклонност.

Едно е към този момент необратимо - към този момент са налице поредни дейности за откриване на информацията. Вече нищо не може да остане прикрито и това е огромният извод от протичащото се - пораждаща подозрения и въпроси информация не може към този момент да остане скрита.

- Ще се оправи ли Европа със застрашително настъпващата енергийна рецесия? Засилва ли се енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз от Русия?

- Смятам, че газопроводът „ Северен поток 2 “ ще бъде пуснат в последна сметка. Вярвам, че Европейски Съюз ще успее да употребява сериозните си запаси, с цел да тушира рецесията. Но са нужни тежки решения. Нещата в действителност опират до неефективните производства. Оставяме настрани даже замърсяването. Когато нямаш резултат, отговарящ на вложенията, както в нашата въглищна промишленост, са нужни ограничения. В Европейски Съюз има нараснала сензитивност към съветска енергийна взаимозависимост (има я и в самата Германия), тъй че съюзът ще я обезврежда, въпреки и нелесно.

- Предстои ни мъчно решение и за Северна Македония. Ще устоим ли на натиска извън?

- За Северна Македония е същото - проблем, замитан 30 години. Искахме да решаваме минало, вместо да решаваме бъдеще. Това ни попречи да изработим в точния момент актуален проект за бъдещето ни с Македония като обособена страна.

Най-сетне в последно време се заприказва институционално за включване на българската националност в македонската конституция.

Самото признание преди 30 година заложи проблемите - признахме страна, само че не език и нация. Бяхме единствени с такава формула.

За страдание, с изключение на откровените пристрастености, Македония е тематика, по която доста хора работят най-вече за персоналното си кариерно развиване, а пък партии по този начин си заработват гласове.

Преди година и половина най-накрая казахме на открито с половин уста, че не желаеме да сменяме идентичността на съседите. Един го споделя, различен опровергава. Като вътре в страната сме юнаци, никой не смее да наруши заклинанието, че македонците са си българи, македонският език си е български и те би трябвало да го признаят.

Напоследък слушам и тезата, че Европейски Съюз трябвало да ни стане поръчител. Невъзможно и излишно.

Просто би трябвало да отчетем, че има днешна Република Северна Македония и да вземем образец от гърците, които се оправиха доста професионално със разногласията си със Скопие, въпреки и 20 години по-късно.

Вместо да броим българите в Македония през десетките хиляди раздадени (продадени?) български паспорти там, да седнем на масата на договарянията като зряла европейска страна в 21. век. Едва тогава може да бъдем разбрани и подкрепени. Всяко продължаващо бавене поддържа вакуума в връзките ни.

Елена Поптодорова е посланик, политик и анализатор международник. Завършила е британска и италианска лингвистика в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Англия и Италия. Депутат с 4 мандата, в това число във Великото национално заседание. През двата си мандата на български дипломат в Съединени американски щати реализира и главното лобиране в Конгреса и US администрацията за българското участие в НАТО и Европейски Съюз.