- Госпожо Димитрова, какъв е вашият коментар след първия парламентарен

- Госпожо Димитрова, какъв е вашият коментар след първия парламентарен ден и несполучливия избор на ръководител на Народно събрание?

- Сагата още не е приключила, само че за мене има три поучения.
Първо, процедурите не могат да заместват и изместват политическата отговорност и ангажимент на партиите в Народното събрание. Създаването на конституционна рецесия към този проблем е безумство и откровено се надявам, че ще се откри задоволително здрав разсъдък да се излезе от него.

Второ, опълчването сред партиите е толкоз мощно, че не може да се мисли даже за най-малък консенсус за сформиране на държавно управление. Очевидно вървим към нови избори.

И трето,  до момента в който си мислят, че се дискредитират една друга, партиите дискредитират парламентаризма и разстилат аления килим за еднолично ръководство.

- Две седмици изминаха от изборите, а като че ли още сме в изборната нощ. Партиите не са създали и крачка напред към единодушие за сформиране на държавно управление. Изтънява ли шансът да имаме постоянен кабинет с настоящ парламент?

- След случилото се в първия парламентарен ден въпросът към този момент даже не е за постоянно държавно управление в 48-ото Народно събрание. Стъписващо е с каква пристрастеност и скорост партиите летят към пропастта, в която ще бутнат парламентаризма. А с това, и привилегията те да излъчват държавно управление. Наивно и хазартно реалокират властовия център на страната в едно лице, от чиято воля ще зависи какво ще се случва в страната.

- Проучвания демонстрират, че по-висок дял български жители желаят да се сформира държавно управление в спешното време. В същото време партиите оправдават нежеланието си за коалиция с настройките на техните гласоподаватели. Двата обстоятелството не са ли в крещящо несъгласие? Кое е вярното?

- Проучване на Алфа Рисърч от тази седмица демонстрира, че макар продължаващата следизборна поляризация, към 60% от българските жители желаят държавно управление, а не нови избори. Противоречието идва оттова, че партиите  се преценяват не с необятното публично мнение, а с настроенията на твърдите си ядра. Независимо от това какво приказват за „ националните ползи “, те знаят, че по този начин както тласкат страната към скорошни избори до урните ще отидат още веднъж твърдите ядра. Затова и приказват единствено на тях, по тази причина и се преценяват единствено с тях. „ Мълчаливото болшинство “ е изключено от сметките на партиите  и те не желаят да се преценяват с него. Докато някоя нова партия не им го отнеме и не ги накара да съжаляват.

- Ако се стигне до по този начин наречената евроатлантическа коалиция, в която влизат ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, коя от изброените политически сили ще загуби най-вече?

- Засега възможностите за подобен формат са незначителни, тъй че обсъждаме по-скоро невъзможни сюжети. Ако приказваме по принцип, ще зависи от дълготрайността на сходна коалиция. При състояние, че тя бъде образувана с небосвод от няколко месеца, ще изгубят най-много Политическа партия и Демократична България, защото техните гласоподаватели са най-радикално враждебно настроени към коалиция с ГЕРБ. Ако има небосвод от най-малко година и може да покаже съответни ефикасни политики и резултати, вредата, нагледно казано, ще бъде за ПР-ите на партиите, които ще би трябвало да измислят различен метод за позиционирането им, а не просто като отричане на останалите.

- Познавайки електоралните настроения, по какъв начин съгласно вас ще реагират жителите, в случай че се стигне до следващи предварителни избори? Кой поема максимален риск при този процес на събитията?

- Ядрата ще се радикализират още повече, болшинството от гласоподавателите ще „ пасува “. Тук има един риск, който, мисля, не се прави оценка задоволително. Сегашното озлобление сред партиите наподобява много законно в очите на твърдите им последователи.При изостряне на рецесиите обаче, а това се видя и по реакциите след блокажа в избора на ръководител на Народно събрание, могат да се появят напълно други оси и разломи в българското общество, които да извадят на сцената радикални обединения и напълно да предефинират политическия диалог, или даже – система.

- Стефан Янев демонстрира отчетлива подготвеност да осъществя третия мандат, в случай че го получи. Кризисният мандат ли е с максимален късмет за триумф?

- Противно на множеството анализатори, които считат, че този мандат е с най-големи шансове, аз съм по-скоро песимист. Не единствено тъй като това е най-малката и безусловно нова парламентарна група, а и тъй като е с неразбираем състав, профил и консистентност на своите депутати. Освен това, в случай че Политическа партия и Демократична България отхвърлят да бъдат в едно държавно управление с ГЕРБ в първите два мандата, не виждам за какво ще го създадат с третия.  

- Как се отразява ръководството през служебни кабинети върху президента Радев? Улавяте ли динамичност в неговия рейтинг?

- Да, динамичност има и тя е с доста ясна логичност – който влезе в орбитата на изпълнителната власт, губи известност. Социологическите изследвания демонстрират, че въпреки и с малко, всеки идващ месец служебно държавно управление ерозира с няколко пункта доверието към президента Радев. Това са данните, само че тук има и по-голям, парламентарен проблем. Българската конституция не планува продължително и всеобхватно наличие на президентската институция в изпълнителната власт. Последната година обаче, с трите служебни държавни управления и  вземаните от тях решения по стратегически въпроси, с осъществените смени по всички етажи на администрацията и прочие, демонстрират възходяща тежест на президента в изпълнителната власт. А това към този момент съществено дисбалансира връзките сред институциите. Получава се по този начин, че въпреки и де юре да сме парламентарна република, де факто, от ден на ден власт се концентрира в ръцете на президента.  Именно поради това, толкоз остро в последно време се слага и въпросът за пълномощията на служебните кабинети.  

- Трябва ли президентът да бъде по-активен в процеса на търсене на единодушие за държавно управление?

- Вече се появиха смешки, „ че би трябвало да назначава и длъжностен ръководител на Народното събрание “.  На няколко пъти през последните две години президентът предизвикваше процеси, за които в началото изглеждаше, че са в унисон с ползите на избрани обществени и политически  групи, а по-късно влезе в остра борба с тях. Делегитимирането на парламентаризма също усилва неговия действителен и символен капитал.Така, че интензивността, както се вижда, депутатите му я сервират на тепсия. Но дали тя ще бъде в мечтаната от тях посока, е напълно различен въпрос.

- Коя е водещата разграничителна линия сега – антикорупционната или Изток/Русия – Запад?

- И двете чертаят дълбинни разломи, само че всяка една от тях  - за разнообразни общности. По-енергизиращата линия е антикорупционната. Политическа партия напипа невралгичен нерв, който съумява да активизира симпатизанти посредством използване на добре познатия принцип „ name and blame ” (посочи и обвини). В стратегически проект по-съществената линия е геополитическата, тъй като тя значи и превъзмогване на огромната корупция. Повечето последователи на европейската принадлежност на страната я  одобряват обаче за даденост. Противниците й пък упражняват изкусна мимикрия в жанр „ не сме против принадлежността на България към западния либерален свят, само че желаеме да я подобрим… като я изпразват от наличие “. Така линията „ Изток – Запад “ олеква откъм компактност, откъм сила за отбрана и идентифициране с полезностите, които характеризират всеки от полюсите й.

- Очаквате ли нов прилив на гласове към „ Възраждане “ при нови избори?

- Спецификата на нашенските по наименование „ националистически “, а по двигателна сила – „ евразийски “ обединения, са, че бързо изгряват, светят един-два сезона и след това бързо залязват. Логично, защото оферират обезщетителни бонове, без действителна стойност при прикосновение с действителността. В общества с огромни обществени неравенства като българското, почва за такива партии има, само че защото не оферират действителни други възможности, те бързо се изхабяват. В този ред на мисли, не чакам сериозен прилив на гласове към Възраждане, с изключение на, в случай че с държанието си, останалите политически сили зорлем не ги върнат в играта. Това не значи обаче, че не могат да се появят и други играчи на полето на популизма.

- Още преди да се конституира Народното събрание концентрира вниманието на обществото със разногласието дали да се предложения дипломат Митрофанова или не? Отговаря ли тази полемика на настоящия дневен ред на жителите?

- Качеството на полемиката няма да разисквам, само че по-важно е друго. Самият въпрос да участва ли в най-висшия орган на България дипломат на държава-агресор, дава отговор на дневния ред на обществото. Обратното би било двуличие и оскърбление за личната ни позиция.

- Как се отразяват страховете на жителите върху отношението им към партиите, към политическия хайлайф, към институциите?

- Като предписание в условия на рецесия хората се сплотяват към институциите и държавните управления. Каквито и искания да имат към тях, точно на лостовете на страната и държавността се разчита за решения и подкрепяне на уязвимите групи. Обратно съразмерно е отношението към партии и водачи, които обременяват една спешна обстановка със личното си его. В такива интервали девалвацията на доверието към партиите е най-силна. Не инцидентно от недрата на рецесиите се раждат най-често и властническите ръководства. Дори единствено инстинктът за самозапазване, в случай че не беглите исторически знания, на които не изключително разгадавам, би трябвало да подскаже на партиите да се държат държавнически, а не партизански.