Госпожа Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе

Госпожа Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни тим по художествена гимнастика, нашите грации бяха недостижими. А публиката скандираше: „ Нешка няма неточност! “.

Днес дамата, донесла на България килограми злато във формата на медали, отново жъне триумфи, само че към този момент в друга сфера – градинарството. Откакто не се занимава с образование на състезателки, тя прекарва времето си в обичаното си село Трудовец.

- Гжо Робева, през днешния ден (26 май) ставате на 79 и ще подкарате 80-ата си година. Как ще отбележите рождения си ден?

- Нямам навика да чествам рожден ден. В по-голямата част от живота си на 26 май все бях на надпревари. Имаше интервал, когато работех в Япония. Тогава японците ми правеха празника – даже аз да го забравех, те помнеха. Сега, на тази възраст, не желая да развеселявам Бог. Дъщеря ми обаче постоянно ме изненадва.

- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?

- Ако бях на друга възраст, бих цитирала Едит Пиаф. Бих споделила: „ Не, нищо – за нищо не скърбя... Сега обаче, връщайки се обратно, към този момент помъдряла, въпреки и немного, само че въпреки всичко, ще излъжа, в случай че кажа, че не скърбя за нищо. Съжалявам, и то за доста неща. Слагам на везните на времето плюсовете и минусите и виждам какъв брой постоянно съм работила под въздействието на страстите, вместо на разсъдъка. По всяка възможност тогава съм могла да трансформира някои неща, в случай че съм имала настоящия си ум. Уви, времето окончателно е отминало...

- Наричат ви Желязната лейди. Желязна ли сте на 79?

- С леко възприятие за комизъм ще кажа, че в този момент съм ръждясалата, проскърцваща лейди. Не зная за какво у хората е останало това усещане, че съм желязна. Не, не съм. Опитвам се да съм справедлива в позицията си и обективна в дейностите. Често съм бъркала, само че не съм се крила от грешките си, а съм се старала да ги поправям. Мисля, че от време на време се лепи етикет на някого въз основата на „ по този начин споделят хората “.

- Другата година е юбилейна за вас. Тогава по по-специален метод ли ще отбележите 80-ия си рожден ден?

- Хайде първо да доживеем до тогава. През горите съм чествала обичайните български празници. Бих провела огромно празненство и когато чуя, че войните в Газа и Украйна, са завършили.

- Ако за 80-годишнината получите държавна премия, ще я приемете ли?

- В живота си получих толкоз доста награди. За мен е значимо да съм спечелила и да имам доверието и любовта на хората, а не някакъв държавен знак

- Как сте със здравето?

- Скоро не съм ходила на доктор. Май е време за главен ремонт. Радостта от това, че към този момент приближавам 80 години и мога да виждам и да се веселя на невероятната хубост, измежду която пребивавам, да се удивлявам на посятото в градината семенце, на силата и силата, която носи у себе си, да държа в ръцете си плода или да заровя ръце в земята, е велика. Всичко това, което към момента нося в себе си като подарък от Бога, си заслужава болката или неналичието на комфорт. На този свят всяко нещо има своята цена и тя не се мери в злато, диаманти или други материални полезности. Старостта е скъпоструваща на индивида привилегия. Благодаря на Бога, че ме удостоява с нея, че ми дава знанието за сходна висша премия. И по тази причина в никакъв случай няма да се оплача или да хлипам от някаква болка.

- Разбирам, че остаряването не ви плаши...

- Старостта е страшна и грозна за младежа, а за мен е независимост. Истинска независимост и наслада от близостта с истината – имам поради природата. За старостта, както и за детството, бих могла да приказвам доста...

- Кога ще бъде подготвена автобиографичната Ви книга?

- Държа да показва персонално живота си – подобен, какъвто е бил. Без да го възвеличавам, разхубавявам, героизирам или драматизирам. Пиша с мисълта, че може би някой четящ ще има потребност от морална поддръжка. Бих желала да съумея да оказа помощ, да дам кураж. Ако сполуча, значи има смисъл от шерване на един много кондензиран със събития живот – с триумфи и провали, с проваляне и изправяне. Ако не ми хареса, като я напиша, няма да я издам. Истината е, че върви мъчно. Много мъчно.

- Имате ли неосъществени фантазии?

- В този живот нямах доста време да бленувам. Работих – това е. Но и не е напълно по този начин. С кмета на Трудовец, както и с деятелите от читалището, сме решили да изпълним един план – етнографски музей и изложба. Бях го загатнала и към този момент ми се обаждат разнообразни хора, които харесват концепцията и желаят да се включат с дарения. Аз персонално, когато ръководех трупата („ Нешанъл арт ” - б.р.) и имахме повече средства, закупувах достоверни национални костюми. Сега ще ги даря. Имам и още прелестни хрумвания и фантазии, които ми се желае да осъществя.

- Съжалявате ли за борби, които сте водили през живота си?

- Да, несъмнено. Мисля, че при вземането на решения, хората би трябвало да премислят и обективно да преценят дейностите си. Често прибързваме и резултатът е щета. Но също по този начин постоянно отводът от битка, примиренчеството и снишаването носят още по-голяма щета.

- Какво може да ви пречупи и натъжи?

- Да ме пречупи – не знам. Натъжават ме доста неща. Натъжава ме войната, гибелта на хиляди, на почтени деца. И погубването на младите с заличаване на образованието. Също и опростачването и страданието на народа ни. Натъжава ме животът в обществото. Това изяснява и бягството ми от града на село. Тук в действителност се усещам добре.

- С придвижване на годините станахте ли по-мека, по-отстъпчива?

- О, да! Сега имам доста повече самообладание, доста по-силна сензитивност и схващане.

- Лесно ли простите изменничество?

- Не ми се е налагало. Преди да се замисля дали да простя, към този момент съм не запомнила. Мисля, че това ми е подарък от Бога. Въпреки че забравяйки, доста пъти съм давала опция на същите хора да ме предадат втори и трети път. Понякога се майтапя със себе си. Но мощно имам вяра, че не съм аз тази, която ще съди. Има кой! Той вижда...

- Какви клюки сте чували по ваш адрес през годините?

- Не са една и две. На едни реагирах и  предизвиквах проливен дъжд от други, още по-злостни.

Други подминавах и отминавам със успокоение. В реалност може да се каже, че съм обръгнала...

- Ангажирана сте в този момент със спектакъла „ Гиздава 2025 ”, а се бяхте отдръпнали от този вид активност. Въпросният театър сетен ли ще бъде за вас?

- О, да, мисля да е финален. „ Гиздава “ е прелестна концепция. Аз единствено оказвам помощ. Деси Добрева е същинска хала. Не можах да откажа да се включа. Замисълът е, когато се погасят разноските, остатъкът от средствата да бъде импортиран във фондация „ Темелите-Левски ” и да се подкрепят надарените деца

- Защо на 17 май участвахте в шествието за проучване на добродетели и вяра в учебно заведение „ За децата ни! За България! ”?

- Смятам, че всички ние сме длъжници на децата. Мълчахме, когато съсипваха образованието, когато позволиха разделяне сред подрастващите въз основата на богати и небогати родители. Като папагали повтаряхме грешките за налагане на права и изключване на отговорности. Унищожавахме престижа на учителя, когато допуснахме да бъде изключен от учебните заведения възпитателният развой и забравихме за каквито и да е добродетели. За 35 години офанзива против децата стимулирахме детската експанзия, използването на опиати, алкохол. Дали въобще има някой, който може да отхвърли изключителната ни виновност, граничеща с закононарушение? Увеличаването на заплатите на учителите не може да заличи ежедневното оскърбление, на което са подложени, и то от тези, които би трябвало да са им признателни.

- Какво ви нервира най-вече в България? Конкретно вие несъмнено сте срещу това, че скоро ще въведем еврото...

- Дразни ме това, че допуснахме нагли некадърници, безскрупулни простаци, обирджии и лъжци да се обединят и да ни яхнат. Одобрявам предлагането на Румен Радев за референдум за еврото, въпреки и да е малко позакъсняло. Гласът на народа, на хора като баба Пена и бай Хасан би трябвало да бъде чут. Това е наложително! Президентът беше задължен да изиска референдум, тъй като ситуацията в Европа и света се мени с часове. Нека тези, които се считат за умни и красиви, да си поразчовъркат скопените мозъчета и сами си отговорят на въпроса за какво направи това в този момент. Умниците, за какво не поискахте по-рано да ни одобряват, а в този миг? Готови ли сме? Нека въпросните да отидат да поживеят с баба Пена и бай Хасан, пък тогава да плямпат!

- Как минават дните ви в Трудовец? Често ли пътувате до София?

- В София са дъщерята и внучката, които прелестно се оправят без мен. В Трудовец пребивавам със седем кучета и котки. Не бактисвам – като се изключи че са ми забавни, са и изключителни слушатели. Слушат и в никакъв случай не ми опонират

- Защо преди години решихте да се оттеглите точно в Трудовец?

- Преди години братът на един другар ми продаде тази виличка. Мястото е част от земния парадайс. Пейзажът, птиците, животинките са в действителност изключителни. Имам другари, които ми оказват помощ. Майка ми тук доживя старините си и беше щастлива. Тук я погребахме. Това считам да стане и с мен. Вярвайте, в Трудовец се усещам прелестно. Тук разбирам каква невероятна премия и какъв подарък ми направи ориста.

- Засадихте ли към този момент градината?

- Насадих домати и краставици. Имам и спанак, който виждам за приятелите. Обожавам киселец, коприва, магданоз и лапад. Скоро ще сея пипера. За работата в градината ми в Трудовец мога да приказвам с дни и нощи. Всичко на село ми е забавно и ме радва. Дори това, че едното куче единствено дето не ме претрепа от обич, а другото ми унищожава градината с цветята, не може да ме ядоса.

- Дъщеря ви и внучката постоянно ли ви гостуват на село?

- Внучката не идва на село, а дъщерята също е безпределно заета в работата си. Имат да извървят дълъг път, до момента в който стигнат до разбирането или по-скоро до любовта към това, което назовавам същински живот. И това ще стане, ще пораснат.

-Шофирате ли към момента? Колко автомобила сте сменили през годините?

- Да, повече от 40 години карам. Първата ми лека кола беше Лада. След това смених 4-5 автомобила и в този момент карам Рено.

- Някога изпадали ли сте в стресови обстановки на пътя?

- Да. Докато се учех да карам на полигона, се ударих два пъти в будката на пазача. След като взех брошура, се заврях в боклукчийския камион. Валеше сняг, колата сервира на един завой и се озовах под кофата за отпадък. Случвало се е и мен да ме блъскат откъм гърба, само че в никакъв случай не е било нещо съществено.

Автор: Уикенд