Атанас Зафиров: Създаването на пробългарски кабинет ще е тест за партиите
Господин Зафиров, предизборната акция е към края си, Вие и другите претенденти на " БСП-Обединена левица " обиколихте страната. Какво видяхте и чухте, какво Ви направи най-силно усещане?
Виждам голямо разминаване сред дневния ред на хората и това, с което се занимават множеството политически водачи. Всички са изтощени от кавги. Защото в тях не разпознават личния си живот и проблемите, които ги тормозят. Никой не се интересува от вътрешнокоалиционните драми и обиди в сглобката, българите са обезпокоени от стагнацията на приходите, от неналичието на обикновена правдивост, от влошаващото се положение на стопанската система, от увеличаващите се цени в магазините, от заплахата електрическата енергия в домовете да се трансформира в разкош, от изцяло отсъстващата страна, което се отразява на чувството за сигурност и предвидимост. Много по-удобно за голямата част от партиите е да се занимават с престрелки между тях, само че от тях нищо не следва. Никой не предлага нито едно действително решение, в което гласоподавателите да видят, че някой мисли за тях.
Твърдя уверено, че " БСП-Обединена левица " е единственото изключение. Можехме и ние да влезем в това огромно тресавище на безконечните спорове и словоблудство. Вместо това избрахме по-трудния път - да предложим на хората платформа, която се състои напълно от съответни решения. Тук и в този момент. Решения за всички хора, които са обезверени от токсичната атмосфера в страната и метода, по който тя визира ежедневното им съществуване. Голямата липса на България е отношението към хората и тъкмо тук е ролята на левицата. Дори и в най-безнадеждните обстановки ние не сме се спирали в нашата борба за отстояването на обществения темперамент на България. Ще водим тази борба до дъно.
Не е загадка, че Българска социалистическа партия изпадна в тежка рецесия в последните години, отстъпвайки място на други политически сили. Според прогнозите на една социологическа организация излизате на четвърто място. Какво ще извършите за последна готовност и още на кои гласоподаватели разчитате?
Силата на Българска социалистическа партия постоянно е била в това, че тя не се опасява да се промени. Веднага след последните избори, които бяха пагубни за нас, трябваше бързо и непреклонно освен да си кажем истината за проблемите, които ни доведоха до тази рецесия, само че и да почнем да ги решаваме. Така се роди " БСП-Обединена левица ". Това е най-голямото обединяване на лявото пространство в последните 20 години. И аз съм извънредно удовлетворен, че нашият диалог не стартира с борба за предишното, не се заплете в спор за листите, а стъпи върху идейната основа.
" БСП-Обединена левица " не е паническа структура. Тя е нова стъпка в идеологическото развиване на лявото пространство. Спряхме кръвопролитната революция в нашите редици. И считам, че левите гласоподаватели оцениха това. Виждам го по срещите в страната. Защото левият гласоподавател е честен и абстрактен човек. Много от тях обаче в последните години отхвърлиха да гласоподават. Те не станаха гласоподаватели на други партии, а тихият им протест се изрази в отхвърли да пуснат бюлетина. Това е нашият запас. Ние вършим всичко допустимо да върнем тази хора. И не желаеме от тях доверие в задатък - предлагаме им ярка лява предизборна платформа, която може да се трансформира в стратегия за ръководство. Самият факт, че левицата, която до неотдавна беше скарана, излиза дружно на изборите, е мощен знак към нашите гласоподаватели.
Ще има ли изненади на тези избори? Очаква се най-ниската изборна интензивност, която сме виждали. Какво ще кажете на хората, за какво би трябвало да гласоподават тъкмо в този момент?
" БСП-Обединена левица " ще бъде изненадата на тези избори. Процесите при нас са позитивни и знам, че сме на прав път. А другояче хората с съображение са ядосани. Мина безкрайна поредност от избори, а нищо не се промени към по-добро. Изборите преди даваха отговори, в този момент единствено усложняват уравнението още повече. Но тъкмо в окото на тази стихия гласуването е от изключителна значимост. Политическите брокери разчитат хората да не гласоподават. Само по този начин могат да разцъфтяват всевъзможни нови и странни планове. Днешните избори са опция да си отвоюваме страната от всевъзможни мрачни и подмолни играчи. И оръжието ни е самото гласоподаване.
Какво в най-спешен порядък бихте създали, в случай че бъдете в ръководството? От кои предизборни обещания не бихте отстъпили на никаква цена?
В нашата платформа сме разписали 100 ограничения, които би трябвало да се приложат незабавно. Поставям доста мощен акцент върху приходите - би трябвало нарастване с най-малко 10% на заплатите на всички, чиито хонорари зависят от страната. Пенсиите също би трябвало да имат изпреварващ напредък. Не е обикновено, нито морално България от години да е закотвена на последното място в Европейски Съюз и цялата ни политика да не е отдадена на това да се отлепим от него непременно. Трябва да се обвърже размерът на майчинството през втората година с размера на минималната работна заплата, да се обърне повече внимание на младежите и фамилии. Ако би трябвало да обобщя с една дума - не желая в България да има забравени хора. Всеки би трябвало да види, че страната си е на мястото и тя е държава-закрилница, която в рецесията оказва помощ.
Ако в действителност повече от 7 партии и обединения влязат в Народното събрание, ще може ли да се направи държавно управление? Коя е сполучливата формула за кабинет?
Още в предходния парламент дадох формулата - нужен е непартиен, пробългарски и експертен кабинет, който да има ясно написана стратегия и цели. Никой не е споделил, че основаването ще е елементарно, само че това ще е огромният тест за партиите. Хората не гласоподават за нас, с цел да родим следващия ялов, комичен и провален парламент. Това е особеното в обстановката - всяка партия ще би трябвало да се яви на изпит по отговорност. И се надявам този път резултатът да не е неуспех. Не е обикновено дребните политически сметчици за следващ път да ни изправят пред нови избори.
Какво държавно управление бихте подкрепили и кои са алените линии, които не бихте прекрачили?
Като споделям пробългарски кабинет, имам поради едно главно нещо - кабинет, който да се ориентира към проблемите на страната. Сглобката дълго време подчиняваше своята политика на външни ползи и до каква степен ни докара това? Смятам, че българските жители доста ясно демонстрират, че желаят ръководство, което да мисли за тях, ръководство на мира, ръководство, което да не е външно послушание. Това са линиите, които няма да прекрачим. Не желаеме самоцелно присъединяване във властта. Или ще решим най-острите проблеми, или просто всички групово се обезсмисляме.
Как гледате на концепцията за министър председател, равноотдалечен от политическите партии?
Ако успеем да се разберем за съответни цели пред страната, за съответни политики и за интервала, в който те да бъдат свършени, фигурата на премиера ще се появи сама. Нормално е, когато за ръководството са нужни три или повече партии, бъдещият министър-председател да е равноотдалечен, с цел да може да е балансьор в това ръководство. Но дано отново повторя - фиксирането върху фигурата на министър-председателя е слагане на каруцата пред коня. Много по-важна е управническата стратегия, тъй като кабинетът ще бъде оценен по нея, а не по нещо друго. Личностите в политиката са значими, само че концепциите са структуроопределящи. Заради това все още не разисквам и не мисля за фигурата на премиера, по-важно е каква политика ще бъде препоръчана.
Какво е бъдещето на Българска социалистическа партия и ще се кандидатирате ли за ръководител?
Всички вести за гибелта на Българска социалистическа партия са мощно пресилени. През целия си живот чувам мрачни прокоби за ориста на Българска социалистическа партия, а партията към момента си е тук и няма желание да върви на никое място. Знам, че ще преодолеем рецесията, в която сме попаднали. Първата крачка по правилния път беше направена. Мащабното обединяване евентуално се нуждаеше от повече време, с цел да се сработи както би трябвало, само че и това, което постигнахме единствено за няколко месеца, по никакъв начин не е малко. Българска социалистическа партия подписа мир със своето минало. И доста се веселя, че в тази акция взеха присъединяване основни фигури за левицата - Георги Първанов, Мая Манолова, Валери Жаблянов, Румен Петков и десетки други в цялата страна, които със своята сила демонстрираха, че бъдещето на лявото пространство е несъмнено. Ще върнем левицата като водещ фактор в българската политика. Въпрос на малко време е. А другояче - главната ми задача през днешния ден е да се представим добре на изборите. На това са отдадени всичките ми старания и сила. Всички останали тематики могат да бъдат коментирани, само че след изборите.
Какви са вероятностите на левите партии освен в България, само че и в Европа?
Това е огромен въпрос. Смятам, че и в България, както и в Европейски Съюз, левите партии една по една излизат от своята идеологическа рецесия. Левицата е мощна, когато се бори с изначалните недостатъци на системата. Изоставянето от страна на левицата на тематиката за обществена правдивост докара до възхода на популисткото дясно. То прелестно знае по какъв начин да експлоатира проблемите, само че е безусловно безпомощно при формулирането на решения. Европа дължи своя актуален тип като притегателно място точно на триумфа на лявата политика. Социалната страна е един от идеологическите и политическите върхове на 20 век. Днес ние би трябвало да формулираме каква да е обществената страна на 21 век и считам, че левицата е подготвена за тази идеологическа полемика. И то освен на думи, а с съответни решения.
Виждам голямо разминаване сред дневния ред на хората и това, с което се занимават множеството политически водачи. Всички са изтощени от кавги. Защото в тях не разпознават личния си живот и проблемите, които ги тормозят. Никой не се интересува от вътрешнокоалиционните драми и обиди в сглобката, българите са обезпокоени от стагнацията на приходите, от неналичието на обикновена правдивост, от влошаващото се положение на стопанската система, от увеличаващите се цени в магазините, от заплахата електрическата енергия в домовете да се трансформира в разкош, от изцяло отсъстващата страна, което се отразява на чувството за сигурност и предвидимост. Много по-удобно за голямата част от партиите е да се занимават с престрелки между тях, само че от тях нищо не следва. Никой не предлага нито едно действително решение, в което гласоподавателите да видят, че някой мисли за тях.
Твърдя уверено, че " БСП-Обединена левица " е единственото изключение. Можехме и ние да влезем в това огромно тресавище на безконечните спорове и словоблудство. Вместо това избрахме по-трудния път - да предложим на хората платформа, която се състои напълно от съответни решения. Тук и в този момент. Решения за всички хора, които са обезверени от токсичната атмосфера в страната и метода, по който тя визира ежедневното им съществуване. Голямата липса на България е отношението към хората и тъкмо тук е ролята на левицата. Дори и в най-безнадеждните обстановки ние не сме се спирали в нашата борба за отстояването на обществения темперамент на България. Ще водим тази борба до дъно.
Не е загадка, че Българска социалистическа партия изпадна в тежка рецесия в последните години, отстъпвайки място на други политически сили. Според прогнозите на една социологическа организация излизате на четвърто място. Какво ще извършите за последна готовност и още на кои гласоподаватели разчитате?
Силата на Българска социалистическа партия постоянно е била в това, че тя не се опасява да се промени. Веднага след последните избори, които бяха пагубни за нас, трябваше бързо и непреклонно освен да си кажем истината за проблемите, които ни доведоха до тази рецесия, само че и да почнем да ги решаваме. Така се роди " БСП-Обединена левица ". Това е най-голямото обединяване на лявото пространство в последните 20 години. И аз съм извънредно удовлетворен, че нашият диалог не стартира с борба за предишното, не се заплете в спор за листите, а стъпи върху идейната основа.
" БСП-Обединена левица " не е паническа структура. Тя е нова стъпка в идеологическото развиване на лявото пространство. Спряхме кръвопролитната революция в нашите редици. И считам, че левите гласоподаватели оцениха това. Виждам го по срещите в страната. Защото левият гласоподавател е честен и абстрактен човек. Много от тях обаче в последните години отхвърлиха да гласоподават. Те не станаха гласоподаватели на други партии, а тихият им протест се изрази в отхвърли да пуснат бюлетина. Това е нашият запас. Ние вършим всичко допустимо да върнем тази хора. И не желаеме от тях доверие в задатък - предлагаме им ярка лява предизборна платформа, която може да се трансформира в стратегия за ръководство. Самият факт, че левицата, която до неотдавна беше скарана, излиза дружно на изборите, е мощен знак към нашите гласоподаватели.
Ще има ли изненади на тези избори? Очаква се най-ниската изборна интензивност, която сме виждали. Какво ще кажете на хората, за какво би трябвало да гласоподават тъкмо в този момент?
" БСП-Обединена левица " ще бъде изненадата на тези избори. Процесите при нас са позитивни и знам, че сме на прав път. А другояче хората с съображение са ядосани. Мина безкрайна поредност от избори, а нищо не се промени към по-добро. Изборите преди даваха отговори, в този момент единствено усложняват уравнението още повече. Но тъкмо в окото на тази стихия гласуването е от изключителна значимост. Политическите брокери разчитат хората да не гласоподават. Само по този начин могат да разцъфтяват всевъзможни нови и странни планове. Днешните избори са опция да си отвоюваме страната от всевъзможни мрачни и подмолни играчи. И оръжието ни е самото гласоподаване.
Какво в най-спешен порядък бихте създали, в случай че бъдете в ръководството? От кои предизборни обещания не бихте отстъпили на никаква цена?
В нашата платформа сме разписали 100 ограничения, които би трябвало да се приложат незабавно. Поставям доста мощен акцент върху приходите - би трябвало нарастване с най-малко 10% на заплатите на всички, чиито хонорари зависят от страната. Пенсиите също би трябвало да имат изпреварващ напредък. Не е обикновено, нито морално България от години да е закотвена на последното място в Европейски Съюз и цялата ни политика да не е отдадена на това да се отлепим от него непременно. Трябва да се обвърже размерът на майчинството през втората година с размера на минималната работна заплата, да се обърне повече внимание на младежите и фамилии. Ако би трябвало да обобщя с една дума - не желая в България да има забравени хора. Всеки би трябвало да види, че страната си е на мястото и тя е държава-закрилница, която в рецесията оказва помощ.
Ако в действителност повече от 7 партии и обединения влязат в Народното събрание, ще може ли да се направи държавно управление? Коя е сполучливата формула за кабинет?
Още в предходния парламент дадох формулата - нужен е непартиен, пробългарски и експертен кабинет, който да има ясно написана стратегия и цели. Никой не е споделил, че основаването ще е елементарно, само че това ще е огромният тест за партиите. Хората не гласоподават за нас, с цел да родим следващия ялов, комичен и провален парламент. Това е особеното в обстановката - всяка партия ще би трябвало да се яви на изпит по отговорност. И се надявам този път резултатът да не е неуспех. Не е обикновено дребните политически сметчици за следващ път да ни изправят пред нови избори.
Какво държавно управление бихте подкрепили и кои са алените линии, които не бихте прекрачили?
Като споделям пробългарски кабинет, имам поради едно главно нещо - кабинет, който да се ориентира към проблемите на страната. Сглобката дълго време подчиняваше своята политика на външни ползи и до каква степен ни докара това? Смятам, че българските жители доста ясно демонстрират, че желаят ръководство, което да мисли за тях, ръководство на мира, ръководство, което да не е външно послушание. Това са линиите, които няма да прекрачим. Не желаеме самоцелно присъединяване във властта. Или ще решим най-острите проблеми, или просто всички групово се обезсмисляме.
Как гледате на концепцията за министър председател, равноотдалечен от политическите партии?
Ако успеем да се разберем за съответни цели пред страната, за съответни политики и за интервала, в който те да бъдат свършени, фигурата на премиера ще се появи сама. Нормално е, когато за ръководството са нужни три или повече партии, бъдещият министър-председател да е равноотдалечен, с цел да може да е балансьор в това ръководство. Но дано отново повторя - фиксирането върху фигурата на министър-председателя е слагане на каруцата пред коня. Много по-важна е управническата стратегия, тъй като кабинетът ще бъде оценен по нея, а не по нещо друго. Личностите в политиката са значими, само че концепциите са структуроопределящи. Заради това все още не разисквам и не мисля за фигурата на премиера, по-важно е каква политика ще бъде препоръчана.
Какво е бъдещето на Българска социалистическа партия и ще се кандидатирате ли за ръководител?
Всички вести за гибелта на Българска социалистическа партия са мощно пресилени. През целия си живот чувам мрачни прокоби за ориста на Българска социалистическа партия, а партията към момента си е тук и няма желание да върви на никое място. Знам, че ще преодолеем рецесията, в която сме попаднали. Първата крачка по правилния път беше направена. Мащабното обединяване евентуално се нуждаеше от повече време, с цел да се сработи както би трябвало, само че и това, което постигнахме единствено за няколко месеца, по никакъв начин не е малко. Българска социалистическа партия подписа мир със своето минало. И доста се веселя, че в тази акция взеха присъединяване основни фигури за левицата - Георги Първанов, Мая Манолова, Валери Жаблянов, Румен Петков и десетки други в цялата страна, които със своята сила демонстрираха, че бъдещето на лявото пространство е несъмнено. Ще върнем левицата като водещ фактор в българската политика. Въпрос на малко време е. А другояче - главната ми задача през днешния ден е да се представим добре на изборите. На това са отдадени всичките ми старания и сила. Всички останали тематики могат да бъдат коментирани, само че след изборите.
Какви са вероятностите на левите партии освен в България, само че и в Европа?
Това е огромен въпрос. Смятам, че и в България, както и в Европейски Съюз, левите партии една по една излизат от своята идеологическа рецесия. Левицата е мощна, когато се бори с изначалните недостатъци на системата. Изоставянето от страна на левицата на тематиката за обществена правдивост докара до възхода на популисткото дясно. То прелестно знае по какъв начин да експлоатира проблемите, само че е безусловно безпомощно при формулирането на решения. Европа дължи своя актуален тип като притегателно място точно на триумфа на лявата политика. Социалната страна е един от идеологическите и политическите върхове на 20 век. Днес ние би трябвало да формулираме каква да е обществената страна на 21 век и считам, че левицата е подготвена за тази идеологическа полемика. И то освен на думи, а с съответни решения.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ