ГЕРБ не е десница нито в ценностно, нито в управленско отношение
Господин Тонев е учител и преводач, някогашен народен представител от ОДС 1997-2001 година, ръководител на Българска демократична общественост.
Г-н Тонев, настоящите политически събития и у нас, и по света демонстрират, че измежду българската общност съществува трайно комплициране в разбирането на понятията „ дясно “ и „ ляво “. На какво се дължи разминаването?
Основно, тъй като живеем в посткомунизъм. След смяната на 10 ноември 1989 година някогашната комунистическа партия реши да завземе политическо пространство, което й подхожда и остави другия терен на демократичните партии.
Да кажем ли, че Българска комунистическа партия зае дясното пространство и остави лявото на демократите?
Зае лявото пространство.
Да, само че го зае като притежател на всички средства за произвеждане.
По това време имаше дръзновени изявления по какъв начин демократичните сили ще отстранен Българска комунистическа партия от политическата сцена и всички останали ще се разположат съгласно светогледа си. Стана тъкмо противоположното. Всички дребни организации от Съюз на демократичните сили изчезнаха, а някогашната комунистическа партия остана на много постоянна позиция.
Неслучайно споделям, че те заеха дясното пространство - от началото на прехода до момента наследниците на Българска комунистическа партия стопански са най-дясната политическа мощ у нас.
Да, те бяха притежатели и на властта, и на капиталите и използваха прехода в своя изгода.
Те вкараха в деяние и най-десния политически инструмент – плоския налог.
Всяка политическа мощ се дефинира по отношение на нейните светогледни насочености.
Не се ли дефинират по отношението им към собствеността върху средствата за произвеждане?
Ако погледнем действително, множеството партии в огромния в миналото Съюз на демократичните сили бяха левоцентристки или центристки. Десни партии там нямаше. Това пространство им беше предоставено заради сменената идеологическа борба. Тъй като наследниците на Българска комунистическа партия бяха притежатели на огромните публични запаси, тяхната политическа линия беше да ги резервират и трансформират. Много бързо отхвърлиха идеологията и станаха предводители на трансформацията. Лех Валенса назова този мироглед репичка – тънка алена кожичка и белезникаво наличие.
Хората през днешния ден са извънредно чувствителни към настоящата актуалност. Как звучи този разбор, наведен към днешна дата? Съществува ли действителен десен бранш у нас?
Ако има десен бранш, той е прекомерно дребен, освен това е единствено демократичен, центристки. Всичко останало е мъгла. Българска социалистическа партия зове себе си лява, а е комбиниране от леви импулси, супербогати функционери и някакви консервативни детайли. Движение за права и свободи се самонаричат либерали, а в действителност са етническа партия, която постоянно е била покрай властта. ГЕРБ, партията на властта, е заела дясното пространство, само че нито в ценностно, нито в управническо отношение е консервативна християндемократическа десница. Ако приказваме за понятието десница, това към този момент е единствено визия.
Дясната идеология има ли обществена база у нас като застъпница на индустриалния капитал?
Ако погледнем изборния корпус на западноевропейските християндемократически партии, ще забележим нещо любопитно. Те пазят някои съществени трендове. Първата е отбраната на реда и сигурността. Второ, когато ръководят, те намират схващане измежду целия бизнес – наедрял, междинен и малък. Трето, това са ръководствата, които най-добре пазят ползите на пенсионерите.
Някои от тези белези нормално се одобряват за леви.
Точно по този начин, ние одобряваме това за лява политика. Анализът на публичната поддръжка демонстрира, че десницата има доста необятна обществена база, до момента в който левите пазят равнопоставеността сред дамите и мъжете и някаква мнима правдивост.
Може би по тази причина в доста европейски страни десните партии дублираха себе си и по този начин изтласкаха социалдемократите и социалистите.
Определено е по този начин. Християндемократите се модернизират, загърбват част от политическото си завещание, с цел да си отворят път към новите генерации в градския метод на живот. Неизбежно това лишава електорат от левицата и оставя пространство за зелените.
Защо в Европа по този начин бурно се развихри десният популизъм? Защо образованите европейски гласоподаватели добиха остра потребност от продавачи на въздух?
След като Фукуяма оповести края на историята през 90-те години, двете съществени болести станаха политическата уместност и мултикултурализмът. Голяма част от ниската междинна и работническата класа видяха своите позиции като застрашени. И откриха очакване в популизма, който нормално е вдясно. Странното е, че партия като Фидес на Орбан е популистка, само че в същото време е и член на ЕНП, макар диаметралните разлики в правилата.
ГЕРБ какво съставлява в този смисъл?
ГЕРБ е типично властово образувание – познаваме ги единствено откогато са на власт и по тази причина е мъчно да бъдат оценени отвън властта. Основният претекст в тази партия е правенето на кариера, с което доста прилича Българска комунистическа партия от годините на националната власт. Когато отиде отвън властта, тогава ще разберем дали в ГЕРБ има сплотяващи детайли. Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори" без власт останаха празни черупки.
Общественото око вижда в партия ГЕРБ празненство на привилегиите, подчиненост на зависимостите, народна власт на клиентелизма, оцеляване против смирение.
Това го виждат и тези, които са решили да се възползват от обстановката. Тук няма политически избор. Народопсихологията демонстрира, че у нас има ясно въодушевление към непосредственост до силата и властта. И Иван Хаджийски го отбелязва. Ако приказваме за достоверната християндемократическа десница, тя постоянно е умерена, търсеща салдото и човешката мяра, а страната се отдръпва едвам тогава, когато е основала положителни устройствени правила.
Очевидно същински десен план у нас може да се гради напълно „ на зелено “ – сега не се виждат никакви първи проблясъци на това, за което говорите.
Само една отворена десница има политическо бъдеще. И разбирането за единно общество без дълбоки разлики – това е най-важната задача на българския президент, който и да е той. Датата 9 септември 1944 година е ослепителен образец за това разделяне, а истината е една. В огромна част от Източна Европа тези проблеми са преодолени - 90% от поляците, да вземем за пример, считат, че комунизмът е зло! България има потребност от християндемократическа десница и социалдемократическа левица – обикновено дясно и обикновено ляво.
Това не е ли утопично? Нашето общество непрекъснато чака чудотворци и не желае да мисли за след пет или 10 години. Търсят се бързи спасители и внезапни триумфи, а основаването на нормалности изисква старания, време, самообладание.
Така е. Но нямаме късмет да реализираме вероятното, в случай че не се стремим към невъзможното. Затова отстраняването на днешните елити е в полза на цялото общество.
Изтичането на хора е пагубно за страната.
Губим младите, които са моторът за развиване на обществото.
Голяма част от тези хора демонстрираха посредством митингите, че се интересуват от България и нейното бъдеще. Виждате ли измежду тях планът за същинската десница и модерната левица?
В копнежа към по-доброто, на политическия терен има два ресурса. Единият са тези милион и половина зад граница. Другият са тукашните млади до 45 години, които в този момент виждат като образец за разцвет само фотосите по какъв начин се целува ръката на вожда.
Разговора води: Емил Янев
Г-н Тонев, настоящите политически събития и у нас, и по света демонстрират, че измежду българската общност съществува трайно комплициране в разбирането на понятията „ дясно “ и „ ляво “. На какво се дължи разминаването?
Основно, тъй като живеем в посткомунизъм. След смяната на 10 ноември 1989 година някогашната комунистическа партия реши да завземе политическо пространство, което й подхожда и остави другия терен на демократичните партии.
Да кажем ли, че Българска комунистическа партия зае дясното пространство и остави лявото на демократите?
Зае лявото пространство.
Да, само че го зае като притежател на всички средства за произвеждане.
По това време имаше дръзновени изявления по какъв начин демократичните сили ще отстранен Българска комунистическа партия от политическата сцена и всички останали ще се разположат съгласно светогледа си. Стана тъкмо противоположното. Всички дребни организации от Съюз на демократичните сили изчезнаха, а някогашната комунистическа партия остана на много постоянна позиция.
Неслучайно споделям, че те заеха дясното пространство - от началото на прехода до момента наследниците на Българска комунистическа партия стопански са най-дясната политическа мощ у нас.
Да, те бяха притежатели и на властта, и на капиталите и използваха прехода в своя изгода.
Те вкараха в деяние и най-десния политически инструмент – плоския налог.
Всяка политическа мощ се дефинира по отношение на нейните светогледни насочености.
Не се ли дефинират по отношението им към собствеността върху средствата за произвеждане?
Ако погледнем действително, множеството партии в огромния в миналото Съюз на демократичните сили бяха левоцентристки или центристки. Десни партии там нямаше. Това пространство им беше предоставено заради сменената идеологическа борба. Тъй като наследниците на Българска комунистическа партия бяха притежатели на огромните публични запаси, тяхната политическа линия беше да ги резервират и трансформират. Много бързо отхвърлиха идеологията и станаха предводители на трансформацията. Лех Валенса назова този мироглед репичка – тънка алена кожичка и белезникаво наличие.
Хората през днешния ден са извънредно чувствителни към настоящата актуалност. Как звучи този разбор, наведен към днешна дата? Съществува ли действителен десен бранш у нас?
Ако има десен бранш, той е прекомерно дребен, освен това е единствено демократичен, центристки. Всичко останало е мъгла. Българска социалистическа партия зове себе си лява, а е комбиниране от леви импулси, супербогати функционери и някакви консервативни детайли. Движение за права и свободи се самонаричат либерали, а в действителност са етническа партия, която постоянно е била покрай властта. ГЕРБ, партията на властта, е заела дясното пространство, само че нито в ценностно, нито в управническо отношение е консервативна християндемократическа десница. Ако приказваме за понятието десница, това към този момент е единствено визия.
Дясната идеология има ли обществена база у нас като застъпница на индустриалния капитал?
Ако погледнем изборния корпус на западноевропейските християндемократически партии, ще забележим нещо любопитно. Те пазят някои съществени трендове. Първата е отбраната на реда и сигурността. Второ, когато ръководят, те намират схващане измежду целия бизнес – наедрял, междинен и малък. Трето, това са ръководствата, които най-добре пазят ползите на пенсионерите.
Някои от тези белези нормално се одобряват за леви.
Точно по този начин, ние одобряваме това за лява политика. Анализът на публичната поддръжка демонстрира, че десницата има доста необятна обществена база, до момента в който левите пазят равнопоставеността сред дамите и мъжете и някаква мнима правдивост.
Може би по тази причина в доста европейски страни десните партии дублираха себе си и по този начин изтласкаха социалдемократите и социалистите.
Определено е по този начин. Християндемократите се модернизират, загърбват част от политическото си завещание, с цел да си отворят път към новите генерации в градския метод на живот. Неизбежно това лишава електорат от левицата и оставя пространство за зелените.
Защо в Европа по този начин бурно се развихри десният популизъм? Защо образованите европейски гласоподаватели добиха остра потребност от продавачи на въздух?
След като Фукуяма оповести края на историята през 90-те години, двете съществени болести станаха политическата уместност и мултикултурализмът. Голяма част от ниската междинна и работническата класа видяха своите позиции като застрашени. И откриха очакване в популизма, който нормално е вдясно. Странното е, че партия като Фидес на Орбан е популистка, само че в същото време е и член на ЕНП, макар диаметралните разлики в правилата.
ГЕРБ какво съставлява в този смисъл?
ГЕРБ е типично властово образувание – познаваме ги единствено откогато са на власт и по тази причина е мъчно да бъдат оценени отвън властта. Основният претекст в тази партия е правенето на кариера, с което доста прилича Българска комунистическа партия от годините на националната власт. Когато отиде отвън властта, тогава ще разберем дали в ГЕРБ има сплотяващи детайли. Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори" без власт останаха празни черупки.
Общественото око вижда в партия ГЕРБ празненство на привилегиите, подчиненост на зависимостите, народна власт на клиентелизма, оцеляване против смирение.
Това го виждат и тези, които са решили да се възползват от обстановката. Тук няма политически избор. Народопсихологията демонстрира, че у нас има ясно въодушевление към непосредственост до силата и властта. И Иван Хаджийски го отбелязва. Ако приказваме за достоверната християндемократическа десница, тя постоянно е умерена, търсеща салдото и човешката мяра, а страната се отдръпва едвам тогава, когато е основала положителни устройствени правила.
Очевидно същински десен план у нас може да се гради напълно „ на зелено “ – сега не се виждат никакви първи проблясъци на това, за което говорите.
Само една отворена десница има политическо бъдеще. И разбирането за единно общество без дълбоки разлики – това е най-важната задача на българския президент, който и да е той. Датата 9 септември 1944 година е ослепителен образец за това разделяне, а истината е една. В огромна част от Източна Европа тези проблеми са преодолени - 90% от поляците, да вземем за пример, считат, че комунизмът е зло! България има потребност от християндемократическа десница и социалдемократическа левица – обикновено дясно и обикновено ляво.
Това не е ли утопично? Нашето общество непрекъснато чака чудотворци и не желае да мисли за след пет или 10 години. Търсят се бързи спасители и внезапни триумфи, а основаването на нормалности изисква старания, време, самообладание.
Така е. Но нямаме късмет да реализираме вероятното, в случай че не се стремим към невъзможното. Затова отстраняването на днешните елити е в полза на цялото общество.
Изтичането на хора е пагубно за страната.
Губим младите, които са моторът за развиване на обществото.
Голяма част от тези хора демонстрираха посредством митингите, че се интересуват от България и нейното бъдеще. Виждате ли измежду тях планът за същинската десница и модерната левица?
В копнежа към по-доброто, на политическия терен има два ресурса. Единият са тези милион и половина зад граница. Другият са тукашните млади до 45 години, които в този момент виждат като образец за разцвет само фотосите по какъв начин се целува ръката на вожда.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ