Венцислав Спирдонов: Липсата на децентрализация донася дълбоки беди на българското общество
- Господин Спиридонов, какво е за Вас да сте ръководител на Общински съвет в регионален град и началник на влиятелна организация като НАПОС-РБ?
- В никакъв случай не е добре публичните позиции да се трансформират в рутина. Аз одобрявам всеки проблем персонално, тъй като знам, че зад предлагането или жалбата стоят човешки ориси и без значение дали е „ дребен “ или „ огромен “ въпросът би трябвало да се подхожда с нужното внимание. Естествено, че когато си отпред на всички ръководители това допуска и по огромна отговорност, повече ангажираност. Зад всяко събитие стоят доста дни работа, мислене и огромна сила.
- С какви компликации се сблъскват локалните парламентаристи?
- Трудностите са от всякакво естество – те би трябвало да вземат експертно и без значение решение по проблемите. Съветниците не би трябвало да се въздействат от личните си желания, тъй като те съставляват всички жители. И защото ние сме част от властта, която е най–близо до хората, то те би трябвало по този начин да вземат решение, че да могат умерено да не престават да се движат по улиците на града.
- Вие сте труженик на тактиката за финансова и институциаонална децентрализация. Коментирайте тази концепция.
- Стигаме и до най значимият за мен проблем: де-цен-тра-ли-за-ция. В отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организация за икономическо съдействие и развитие) за България „ Децентрализация и регионализация в България към уравновесено районно развиване “ от февруари 2021г. измежду главните заключения се акцентира следното: „ Регионалните разлики в приходите в България са по-големи, в сравнение с в множеството страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Националния разцвет има наклонност да се концентрира в югозападния район на България, а в рамките му – Столицата София (област). Например югозападният район концентрира 35% от националния Брутният вътрешен продукт през 2000 година и 48% през 2018 година Югозападният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 1,2 пъти по-висок от междинния за страната през 2000 година, само че 1,5 пъти по-висок през 2018 година На по-ниско равнище, столицата София концентрира 28% от националния Брутният вътрешен продукт през 2002 година и 40% през 2017 година. Делът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 1,9 пъти по-висок от междинния за страната през 2002 година, само че 2. 1 пъти по-висок през 2017 година Въпреки че градове като Пловдив, Варна и Бургас се обрисуват като стопански центрове, противодействат на балансиране на тази централизация на разцвет, други области остават обратно. Въпреки поредните тактики и стратегии за децентрализация, България остава централизирана. Единственото децентрализирано равнище на България (общинското) съставлява относително дребен дял от обществените разноски: 20% от обществените разноски (7% от БВП) по отношение на 34% от общите обществени разноски в ЕС28 (15% от БВП). Фискалната децентрализация е най-слабото измерение в процеса на децентрализация е България. Освен това някои предварителни условия за сполучлива децентрализация не са изпълнени, в това число баланс сред политическа, административна и фискална децентрализация. “
- Какви са последствията от тази концентрация?
- Последиците ги видяхме в последното броене. Всъщност неналичието на децентрализация донася доста по-дълбоки беди на българското общество, в сравнение с можем да си представим. Разрез на популацията сред двете преброявания демонстрират, че единствено пет общини усилват популацията си. Две от тях са най-развитите общини в периферията на София – Божурище и Елин Пелин, които от една страна имат мощна лична стопанска система в преработващата индустрия и логистиката, а от друга дават опция с по-добри жилищни условия и повече пространство на замогнали се някогашни поданици на столицата. Сходен образец е пловдивската община Родопи, а забележителен растеж се следи и в Несебър, където е съсредоточена забележителна част от туристическата промишленост на Бургаска област.
Останалите 259 общини обаче означават спад на популацията сред преброяванията, а в цели 83 общини в България нямат задоволително население, с цел да дават отговор на критерия за най-малък брой поданици по Закона за административно-териториалното устройство. И няма по какъв начин да е различен резултатът, в случай, че столицата София концентрира 28% от националния Брутният вътрешен продукт през 2002 година и 40% през 2017 година. Това значи, че по места остават без положителни експерти, които да поддържат положително равнище на предлаганите услуги в частния и публичния бранш. И най неприятното е, че в тези 259 общини жителите не желаят да се включват в гражданското общество, тъй като са заети с „ битовизми “, нямат условия за културно, гражданско, бизнес и така нататък развиване, а това може да докара до неприятни управници и утежняване равнището на демокрацията и контрола.
- Какви ограничения би трябвало да се вземат?
- Най–малкото би трябвало да осъществим Препоръка 460 (2021) на Конгреса на локалните и районни управляващи се споделя буквално, които са следните:
Да изяснят разпределението на компетентностите, разпределени сред другите нива на ръководство, за да се отстрани припокриването на отговорности;
Да усилят свободата на деяние на локалните управляващи за адаптиране на упражняването на делегираните пълномощия към локалните условия;
Да понижат зависимостта на локалните управляващи от финансови прехвърляния от държавния бюджет посредством увеличение на каузи на локалните налози (или локалните дялове от данъците) и таксите в локалните приходи;
Да вкарват справедлива, адаптивна, надеждна и точна система за пресмятане на съизмеримите запаси, която следва да покрива разноските за осъществяване на общинските дейности;
Да преразглеждат законодателството за увеличение на фискалната автономност на локалните управляващи посредством разширение на пълномощията за локално данъчно облагане;
Да опростят разпоредбите, прилагани във връзка с локалното бюджетиране, с цел да се облекчи бюджетният контрол и по този метод да се обезпечи по-голяма бюджетна автономност;
Да обезпечат ефикасна и налична система за образование на общинските чиновници за подсилване на административния потенциал на общините;
Да вкарат правото на конституционно обжалване, с цел да могат локалните органи да се обръщат непосредствено към Конституционния съд, когато закон нарушава конституционния им статут, Хартата или и двете.
- Как виждате мястото на НАПОС–РБ в тази обстановка на рецесии и проблеми?
- В тези смутни времена локалната власт се потвърди като остров на стабилността. Общинските препоръки би трябвало да имат значимо място в децентрализираната страна и ние сме подготвени да подпомогнем законодателните промени в тази и други насоки. Всяка законодателна самодейност би трябвало да е както теоретично обоснована, по този начин и практично изследвана. Общинските препоръки и кметовете са до хората и те най-добре усещат пулса на обществото. Ние, като Национална асоциация на ръководителите на общински препоръки, ще откликнем на всяко предложение за взаимна работа от комисиите в новия парламент. Надяваме се, че всички ще стигнем до извода, че сме определени с една цел – добруването на жителите на РБългария.
- В никакъв случай не е добре публичните позиции да се трансформират в рутина. Аз одобрявам всеки проблем персонално, тъй като знам, че зад предлагането или жалбата стоят човешки ориси и без значение дали е „ дребен “ или „ огромен “ въпросът би трябвало да се подхожда с нужното внимание. Естествено, че когато си отпред на всички ръководители това допуска и по огромна отговорност, повече ангажираност. Зад всяко събитие стоят доста дни работа, мислене и огромна сила.
- С какви компликации се сблъскват локалните парламентаристи?
- Трудностите са от всякакво естество – те би трябвало да вземат експертно и без значение решение по проблемите. Съветниците не би трябвало да се въздействат от личните си желания, тъй като те съставляват всички жители. И защото ние сме част от властта, която е най–близо до хората, то те би трябвало по този начин да вземат решение, че да могат умерено да не престават да се движат по улиците на града.
- Вие сте труженик на тактиката за финансова и институциаонална децентрализация. Коментирайте тази концепция.
- Стигаме и до най значимият за мен проблем: де-цен-тра-ли-за-ция. В отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организация за икономическо съдействие и развитие) за България „ Децентрализация и регионализация в България към уравновесено районно развиване “ от февруари 2021г. измежду главните заключения се акцентира следното: „ Регионалните разлики в приходите в България са по-големи, в сравнение с в множеството страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Националния разцвет има наклонност да се концентрира в югозападния район на България, а в рамките му – Столицата София (област). Например югозападният район концентрира 35% от националния Брутният вътрешен продукт през 2000 година и 48% през 2018 година Югозападният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 1,2 пъти по-висок от междинния за страната през 2000 година, само че 1,5 пъти по-висок през 2018 година На по-ниско равнище, столицата София концентрира 28% от националния Брутният вътрешен продукт през 2002 година и 40% през 2017 година. Делът на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 1,9 пъти по-висок от междинния за страната през 2002 година, само че 2. 1 пъти по-висок през 2017 година Въпреки че градове като Пловдив, Варна и Бургас се обрисуват като стопански центрове, противодействат на балансиране на тази централизация на разцвет, други области остават обратно. Въпреки поредните тактики и стратегии за децентрализация, България остава централизирана. Единственото децентрализирано равнище на България (общинското) съставлява относително дребен дял от обществените разноски: 20% от обществените разноски (7% от БВП) по отношение на 34% от общите обществени разноски в ЕС28 (15% от БВП). Фискалната децентрализация е най-слабото измерение в процеса на децентрализация е България. Освен това някои предварителни условия за сполучлива децентрализация не са изпълнени, в това число баланс сред политическа, административна и фискална децентрализация. “
- Какви са последствията от тази концентрация?
- Последиците ги видяхме в последното броене. Всъщност неналичието на децентрализация донася доста по-дълбоки беди на българското общество, в сравнение с можем да си представим. Разрез на популацията сред двете преброявания демонстрират, че единствено пет общини усилват популацията си. Две от тях са най-развитите общини в периферията на София – Божурище и Елин Пелин, които от една страна имат мощна лична стопанска система в преработващата индустрия и логистиката, а от друга дават опция с по-добри жилищни условия и повече пространство на замогнали се някогашни поданици на столицата. Сходен образец е пловдивската община Родопи, а забележителен растеж се следи и в Несебър, където е съсредоточена забележителна част от туристическата промишленост на Бургаска област.
Останалите 259 общини обаче означават спад на популацията сред преброяванията, а в цели 83 общини в България нямат задоволително население, с цел да дават отговор на критерия за най-малък брой поданици по Закона за административно-териториалното устройство. И няма по какъв начин да е различен резултатът, в случай, че столицата София концентрира 28% от националния Брутният вътрешен продукт през 2002 година и 40% през 2017 година. Това значи, че по места остават без положителни експерти, които да поддържат положително равнище на предлаганите услуги в частния и публичния бранш. И най неприятното е, че в тези 259 общини жителите не желаят да се включват в гражданското общество, тъй като са заети с „ битовизми “, нямат условия за културно, гражданско, бизнес и така нататък развиване, а това може да докара до неприятни управници и утежняване равнището на демокрацията и контрола.
- Какви ограничения би трябвало да се вземат?
- Най–малкото би трябвало да осъществим Препоръка 460 (2021) на Конгреса на локалните и районни управляващи се споделя буквално, които са следните:
Да изяснят разпределението на компетентностите, разпределени сред другите нива на ръководство, за да се отстрани припокриването на отговорности;
Да усилят свободата на деяние на локалните управляващи за адаптиране на упражняването на делегираните пълномощия към локалните условия;
Да понижат зависимостта на локалните управляващи от финансови прехвърляния от държавния бюджет посредством увеличение на каузи на локалните налози (или локалните дялове от данъците) и таксите в локалните приходи;
Да вкарват справедлива, адаптивна, надеждна и точна система за пресмятане на съизмеримите запаси, която следва да покрива разноските за осъществяване на общинските дейности;
Да преразглеждат законодателството за увеличение на фискалната автономност на локалните управляващи посредством разширение на пълномощията за локално данъчно облагане;
Да опростят разпоредбите, прилагани във връзка с локалното бюджетиране, с цел да се облекчи бюджетният контрол и по този метод да се обезпечи по-голяма бюджетна автономност;
Да обезпечат ефикасна и налична система за образование на общинските чиновници за подсилване на административния потенциал на общините;
Да вкарат правото на конституционно обжалване, с цел да могат локалните органи да се обръщат непосредствено към Конституционния съд, когато закон нарушава конституционния им статут, Хартата или и двете.
- Как виждате мястото на НАПОС–РБ в тази обстановка на рецесии и проблеми?
- В тези смутни времена локалната власт се потвърди като остров на стабилността. Общинските препоръки би трябвало да имат значимо място в децентрализираната страна и ние сме подготвени да подпомогнем законодателните промени в тази и други насоки. Всяка законодателна самодейност би трябвало да е както теоретично обоснована, по този начин и практично изследвана. Общинските препоръки и кметовете са до хората и те най-добре усещат пулса на обществото. Ние, като Национална асоциация на ръководителите на общински препоръки, ще откликнем на всяко предложение за взаимна работа от комисиите в новия парламент. Надяваме се, че всички ще стигнем до извода, че сме определени с една цел – добруването на жителите на РБългария.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ