Не приемам сравненията на Патриотите с Реформаторите
Господин Нотев, оправят ли се ръководещите с ръководството на страната? Изпълнявате ли предизборните си обещания?
- Чисто прагматичният аршин, по който можем да дадем оценка, е, в случай че по обособените пера в бюджета за идната календарна финансова година плануваните средства доста нахвърлят заделяните до момента. Ако всичко, което се отнася до вярното систематизиране и консумиране на тези средства, работи добре, то обезпечаването в задоволителен размер би трябвало в действителност да бъде главният аршин. Възражението, че не всичко е пари и че промените и преструктурирането в обособени сфери на публичния живот не са постигнали търсените от обществото гаранции, че вероятно средствата биха могли да бъдат използвани нецелесъобразно и безусловно - според лексиката на опозицията, да потънат в каца без дъно, са поправими неща. Много постоянно се сблъскваме с претенции, с планове, за които обясненията на всякакво равнище е неналичието на пари, с цел да бъдат задоволени. Безспорно, съществуването на средства в бюджета е реализирана цел. Опитите за промени и за преструктуриране на разноските са налице и те ще продължат, видя се и по време на дебатите при приемане на бюджета. В последна сметка всичко това ми дава съображение да споделя визията, че ръководството се оправя - с обезпечаването на материалната страна (а това е най-трудната част) за решение на публично значими проблеми.
При гласоподаване на два основни и провокирали бурна социална реакция закони: Кодекса за обезпечаване - за тавана за компенсации, и на Закона за корпоративното подоходно облагане - за увеличение на налога на старите коли, "Атака " имаше изключително мнение. Това кардинална позиция ли е, или израз на нова опозиционност?
- Да, позицията на "Атака " по тези два закона се отличаваше от позицията на ръководещото болшинство. Става дума за два закона, които директно се отнасяха до нашата партийна стратегия, в която общественото взема превес. Вярно е, че съпоставката в чисто финансово изражение на тези средства, които трябваше да бъдат събрани от притежателите на по-стари коли с по-лоши поради това механически параметри, сякаш отнесено към средствата, които ще би трябвало да заплатят притежатели на първокласни возила (които до този миг също по този начин не са плащали поради опцията да се записват като лекотоварни коли по индикатора №1 и отпадането в този момент на тази алтернатива с изменение в закона) се свежда до извода, че приходите в бюджета биха били по-големи, в сравнение с загубите. Наред с всичко можем да отчетем и екологичния детайл - натоварването на притежатели на остарели коли с спомагателни такси на пръв взор би довело до отбиване и отвращение на хората да използват такива коли. Само че вярната оценка е, че те не биха се лишили от автомобила си и опцията да го ръководят поради тази минимална разлика при изменението на данъчното облагане…
Ще Ви напомня изявлението на президента Румен Радев: "Българите имат остарели коли не тъй като са безотговорни към природата, а тъй като не могат да си разрешат нови "…
- Така навлизаме в една доста сензитивна и деликатна система, тъй като въпросът към този момент стартира да звучи по този начин - какъв брой е безпаричен човек. Дали е безпаричен, тъй като не може да си разреши да кара първокласна кола, или изобщо не може да си разреши да кара кола? Или в действителност ли е на прага да се откаже от автомобил и в случай че се откаже, дали се замисля за екологичните размери на сходно решение? Струва ми се, че е безусловно непочтено във връзка с тези хора да вкарваме екомярка "чист въздух ", когато въпросът се свежда до чисто икономическото оцеляване. Ето за какво, в случай че е належащо ние да споделим тази в действителност висока цел - чистотата на въздуха и околната среда и здравето на популацията, наложително би трябвало да разделим икономическата тежест, с цел да знаем кой може да я понесе и тогава да вземем аргументирано решение. В случая даже икономическият резултат не е налице, повишението на таксите се трансформира в катализатор на публично неодобрение точно в тези среди, които без друго поради тежкото икономическо състояние, в което живеят, бяха подготвени да стачкуват, с цел да възразят против всеки лев нарастване. Обмислянето на тази икономическа мярка в цялата цялост и дълбочина ни даде опция за своята поредна позиция - заставаме в отбрана на най-натоварените стопански пластове от популацията и се противопоставяме на това те да платят цената в името на другояче публично потребни решения, които обаче могат да бъдат реализирани по различен метод. Държавата би трябвало да поеме своята отговорност и да разпредели тежестта по един по-справедлив метод.
Като приказваме за обществена тежест и нейното систематизиране, по какъв начин гледате на предлагането на Българска социалистическа партия за анулация на плоския налог, първа стъпка - въвеждане на необлагаем най-малко?
- Това е карта, която се разиграва сред ръководещи и съпротива в политическия спектакъл у нас, и то от момента, в който плоският налог беше признат. Помним, това се случи при ръководство на Българска социалистическа партия. Въпросът опира към този момент до фундаменталните промени, които биха могли да настъпят и да се отразят на икономическите процеси, в това число и на представянето на страната ни на открито и опциите за вложения при избрани условия. Разбира се, че това е тематика, по която може да се дебатира. Мисля обаче, че кардиналната неточност е, че тази тематика се слага на масата в миг, когато следва гласуването на бюджета. Тоест прекомерно късно, с цел да може възможната смяна в позицията към плоския налог да откри отражение в метода, по който се образува бюджетът за идната година. Или пък се слага, когато предстоят избори - в чисто популистки проект значително с очакване да не се одобри. Не съм сигурен в искреността на хората, които слагат този проблем точно поради разминаването в прокламираната цел и метода, по който се прави. Иначе ние сме подготвени да участваме в сериозен спор за данъчната система.
Споменахме президента, по тази причина ще попитам - войната, която се води сред президента и държавното управление, сред него и ГЕРБ, рискова ли е за страната, или това опълчване е в реда на нещата - опция е едната власт да управлява другата?
- По-скоро втората опция, за която говорите, е самата истина. Взаимният надзор допуска да бъдат нанесени корекции в позициите на едната или другата от управляващите, и то със средства и във формат, който не сочи интервенция в непозната подготвеност. Ето за какво определението "война " не подхожда на връзките, които виждаме. Не ми се коства удачно да бъдат поощрявани представители на двете управляващи да показват за "война " опитите за рецензии на едно или друго решение. Това би трябвало да бъде част от нашата реалност. Оттук нататък жителите са тези, които биха приели концепциите, съдържащи се в едното или другото обръщение.
Пак се пипвам за думата "сблъсъци ". Защо са толкоз комплицирани връзките в коалиция "Обединени патриоти "? Вече ви съпоставят с връзките в Реформаторския блок в предходния мандат…
- Аз бих желал да споделя с неособен възторг, че сравненията с Реформаторите са въжделения и упования на наши недоброжелатели, с които публичното пространство изобилства. Извинявам се на симпатизантите и политиците от Република България, само че те станаха синоним на разпад - безусловно неоснователен и голословен. Аз мисля, че надалеч по-различни са процесите, които се следят в дребната коалиция. И изрично не бих приел съпоставяне с Реформаторския блок в степента, в която нашата коалиция се домогва до присъединяване в ръководството на страната на всевъзможни равнища - освен през вицепремиери, които станаха известни лица, само че и посредством хора, които са в междинния ешелон на ръководството на страната. Проследяването на процесите в тъкмо тази сфера ще покаже, че патриотичната коалиция няма такова значимо наличие, няма фрагменти, които да са тясно обвързани с партиите, и не би могла да поеме отговорността за ръководството на страната на това равнище. Отчитаме това като разлика, само че и като минус, тъй като това е инструментът, посредством който ние бихме могли да наложим нашите хрумвания и да поемем отговорност, в това число и за битката с корупцията. На идеологическа основа ние имаме разлики с до момента познатите обединения. Обединението, което направихме с партията на Валери Симеонов и Вътрешна македонска революционна организация на Красимир Каракачанов, поначало беше с изискването, че всяка една от партиите ще остане със лична позиция по някои въпроси, по които авансово бе оповестено, че няма по какъв начин да реализираме единодушие. Няма по какъв начин да станем хомогенна политическа организация. Всяка от трите партии държи да покаже лична физиономия пред електората си. Това сякаш не може да бъде признато от някои, които намират в тези разлики - наблягам авансово оповестени, пукнатини и предпочитание да разгласят края на тази коалиция. Аз мисля, че това, което се случва, не е решаващо за бъдещето на обединението и решенията, които ще би трябвало да вземем дружно, ще бъдат плод и на вътрешно противоборство, и на диспути и разногласия, само че в последна сметка ще бъдат потребни - и за обединението, и за държавното ръководство, което е приело да бъде съдружно, тъй като по този начин е решил българският гласоподавател.
Отказахте ли се от настояването за оставка и на вицепремиера Красимир Каракачанов?
- Аз не бих коментирал на този стадий въпроса. Такъв апел беше подаден, само че доколкото претекстовете за сходно обръщение се покриват с претекстовете за друго гласоподаване при избора на новия вицепремиер, по-скоро това сочи към недоумение на политическото обръщение, което ние от "Атака " и господин Сидеров искахме да отправим към българските жители. Ако няма такова схващане, то сякаш остава безпредметно и безсмислено да се упорства за оставка на Каракачанов. Истината е, че българските жители в действителност имаха потребност да се убедят в непорочност на желанията и концепциите на патриотичната коалиция. Това съгласно нас можеше да стане с отдръпване от изпълнителната власт, където се случиха разтърсванията.
А остават ли разликите сред Вас и във връзка с концепцията за вътрешни избори за нареждане на листата за европейските избори?
- Категорично да, тъй като това е едно механично решение, което политологически няма своето място тогава, когато обединението би трябвало да дефинира претендент за лидер на избрана листа. Нашето виждане е, че тези наши вътрешни проблеми не могат да послужат за изразител и ускорител на процесите на делене и разграничение на нашите симпатизанти. Ако твърдим, че желаеме да ги обединим на несъмнено равнище, най-малкото е скъпо и потребно те да гласоподават за едно или друго име с оглед неговата партийна принадлежност, когато става дума за чисто личностно или партийно надделяване. Това не е потребно за целостта на обединението.
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски ". От 1988-а е юрист и работи по наказателни каузи. Преди това е бил следовател в отдела за следствие на тежки повреди и произшествия. Депутат от "Атака " в 41-вото, 42-рото Народно заседание, заместник-председател на 43-ото и 44-ото. Кандидат за кмет на София през 2015-а, претендент за вицепрезидент на Република България през 2016-а в двойка с кандидат-президент Красимир Каракачанов от Вътрешна македонска революционна организация.
- Чисто прагматичният аршин, по който можем да дадем оценка, е, в случай че по обособените пера в бюджета за идната календарна финансова година плануваните средства доста нахвърлят заделяните до момента. Ако всичко, което се отнася до вярното систематизиране и консумиране на тези средства, работи добре, то обезпечаването в задоволителен размер би трябвало в действителност да бъде главният аршин. Възражението, че не всичко е пари и че промените и преструктурирането в обособени сфери на публичния живот не са постигнали търсените от обществото гаранции, че вероятно средствата биха могли да бъдат използвани нецелесъобразно и безусловно - според лексиката на опозицията, да потънат в каца без дъно, са поправими неща. Много постоянно се сблъскваме с претенции, с планове, за които обясненията на всякакво равнище е неналичието на пари, с цел да бъдат задоволени. Безспорно, съществуването на средства в бюджета е реализирана цел. Опитите за промени и за преструктуриране на разноските са налице и те ще продължат, видя се и по време на дебатите при приемане на бюджета. В последна сметка всичко това ми дава съображение да споделя визията, че ръководството се оправя - с обезпечаването на материалната страна (а това е най-трудната част) за решение на публично значими проблеми.
При гласоподаване на два основни и провокирали бурна социална реакция закони: Кодекса за обезпечаване - за тавана за компенсации, и на Закона за корпоративното подоходно облагане - за увеличение на налога на старите коли, "Атака " имаше изключително мнение. Това кардинална позиция ли е, или израз на нова опозиционност?
- Да, позицията на "Атака " по тези два закона се отличаваше от позицията на ръководещото болшинство. Става дума за два закона, които директно се отнасяха до нашата партийна стратегия, в която общественото взема превес. Вярно е, че съпоставката в чисто финансово изражение на тези средства, които трябваше да бъдат събрани от притежателите на по-стари коли с по-лоши поради това механически параметри, сякаш отнесено към средствата, които ще би трябвало да заплатят притежатели на първокласни возила (които до този миг също по този начин не са плащали поради опцията да се записват като лекотоварни коли по индикатора №1 и отпадането в този момент на тази алтернатива с изменение в закона) се свежда до извода, че приходите в бюджета биха били по-големи, в сравнение с загубите. Наред с всичко можем да отчетем и екологичния детайл - натоварването на притежатели на остарели коли с спомагателни такси на пръв взор би довело до отбиване и отвращение на хората да използват такива коли. Само че вярната оценка е, че те не биха се лишили от автомобила си и опцията да го ръководят поради тази минимална разлика при изменението на данъчното облагане…
Ще Ви напомня изявлението на президента Румен Радев: "Българите имат остарели коли не тъй като са безотговорни към природата, а тъй като не могат да си разрешат нови "…
- Така навлизаме в една доста сензитивна и деликатна система, тъй като въпросът към този момент стартира да звучи по този начин - какъв брой е безпаричен човек. Дали е безпаричен, тъй като не може да си разреши да кара първокласна кола, или изобщо не може да си разреши да кара кола? Или в действителност ли е на прага да се откаже от автомобил и в случай че се откаже, дали се замисля за екологичните размери на сходно решение? Струва ми се, че е безусловно непочтено във връзка с тези хора да вкарваме екомярка "чист въздух ", когато въпросът се свежда до чисто икономическото оцеляване. Ето за какво, в случай че е належащо ние да споделим тази в действителност висока цел - чистотата на въздуха и околната среда и здравето на популацията, наложително би трябвало да разделим икономическата тежест, с цел да знаем кой може да я понесе и тогава да вземем аргументирано решение. В случая даже икономическият резултат не е налице, повишението на таксите се трансформира в катализатор на публично неодобрение точно в тези среди, които без друго поради тежкото икономическо състояние, в което живеят, бяха подготвени да стачкуват, с цел да възразят против всеки лев нарастване. Обмислянето на тази икономическа мярка в цялата цялост и дълбочина ни даде опция за своята поредна позиция - заставаме в отбрана на най-натоварените стопански пластове от популацията и се противопоставяме на това те да платят цената в името на другояче публично потребни решения, които обаче могат да бъдат реализирани по различен метод. Държавата би трябвало да поеме своята отговорност и да разпредели тежестта по един по-справедлив метод.
Като приказваме за обществена тежест и нейното систематизиране, по какъв начин гледате на предлагането на Българска социалистическа партия за анулация на плоския налог, първа стъпка - въвеждане на необлагаем най-малко?
- Това е карта, която се разиграва сред ръководещи и съпротива в политическия спектакъл у нас, и то от момента, в който плоският налог беше признат. Помним, това се случи при ръководство на Българска социалистическа партия. Въпросът опира към този момент до фундаменталните промени, които биха могли да настъпят и да се отразят на икономическите процеси, в това число и на представянето на страната ни на открито и опциите за вложения при избрани условия. Разбира се, че това е тематика, по която може да се дебатира. Мисля обаче, че кардиналната неточност е, че тази тематика се слага на масата в миг, когато следва гласуването на бюджета. Тоест прекомерно късно, с цел да може възможната смяна в позицията към плоския налог да откри отражение в метода, по който се образува бюджетът за идната година. Или пък се слага, когато предстоят избори - в чисто популистки проект значително с очакване да не се одобри. Не съм сигурен в искреността на хората, които слагат този проблем точно поради разминаването в прокламираната цел и метода, по който се прави. Иначе ние сме подготвени да участваме в сериозен спор за данъчната система.
Споменахме президента, по тази причина ще попитам - войната, която се води сред президента и държавното управление, сред него и ГЕРБ, рискова ли е за страната, или това опълчване е в реда на нещата - опция е едната власт да управлява другата?
- По-скоро втората опция, за която говорите, е самата истина. Взаимният надзор допуска да бъдат нанесени корекции в позициите на едната или другата от управляващите, и то със средства и във формат, който не сочи интервенция в непозната подготвеност. Ето за какво определението "война " не подхожда на връзките, които виждаме. Не ми се коства удачно да бъдат поощрявани представители на двете управляващи да показват за "война " опитите за рецензии на едно или друго решение. Това би трябвало да бъде част от нашата реалност. Оттук нататък жителите са тези, които биха приели концепциите, съдържащи се в едното или другото обръщение.
Пак се пипвам за думата "сблъсъци ". Защо са толкоз комплицирани връзките в коалиция "Обединени патриоти "? Вече ви съпоставят с връзките в Реформаторския блок в предходния мандат…
- Аз бих желал да споделя с неособен възторг, че сравненията с Реформаторите са въжделения и упования на наши недоброжелатели, с които публичното пространство изобилства. Извинявам се на симпатизантите и политиците от Република България, само че те станаха синоним на разпад - безусловно неоснователен и голословен. Аз мисля, че надалеч по-различни са процесите, които се следят в дребната коалиция. И изрично не бих приел съпоставяне с Реформаторския блок в степента, в която нашата коалиция се домогва до присъединяване в ръководството на страната на всевъзможни равнища - освен през вицепремиери, които станаха известни лица, само че и посредством хора, които са в междинния ешелон на ръководството на страната. Проследяването на процесите в тъкмо тази сфера ще покаже, че патриотичната коалиция няма такова значимо наличие, няма фрагменти, които да са тясно обвързани с партиите, и не би могла да поеме отговорността за ръководството на страната на това равнище. Отчитаме това като разлика, само че и като минус, тъй като това е инструментът, посредством който ние бихме могли да наложим нашите хрумвания и да поемем отговорност, в това число и за битката с корупцията. На идеологическа основа ние имаме разлики с до момента познатите обединения. Обединението, което направихме с партията на Валери Симеонов и Вътрешна македонска революционна организация на Красимир Каракачанов, поначало беше с изискването, че всяка една от партиите ще остане със лична позиция по някои въпроси, по които авансово бе оповестено, че няма по какъв начин да реализираме единодушие. Няма по какъв начин да станем хомогенна политическа организация. Всяка от трите партии държи да покаже лична физиономия пред електората си. Това сякаш не може да бъде признато от някои, които намират в тези разлики - наблягам авансово оповестени, пукнатини и предпочитание да разгласят края на тази коалиция. Аз мисля, че това, което се случва, не е решаващо за бъдещето на обединението и решенията, които ще би трябвало да вземем дружно, ще бъдат плод и на вътрешно противоборство, и на диспути и разногласия, само че в последна сметка ще бъдат потребни - и за обединението, и за държавното ръководство, което е приело да бъде съдружно, тъй като по този начин е решил българският гласоподавател.
Отказахте ли се от настояването за оставка и на вицепремиера Красимир Каракачанов?
- Аз не бих коментирал на този стадий въпроса. Такъв апел беше подаден, само че доколкото претекстовете за сходно обръщение се покриват с претекстовете за друго гласоподаване при избора на новия вицепремиер, по-скоро това сочи към недоумение на политическото обръщение, което ние от "Атака " и господин Сидеров искахме да отправим към българските жители. Ако няма такова схващане, то сякаш остава безпредметно и безсмислено да се упорства за оставка на Каракачанов. Истината е, че българските жители в действителност имаха потребност да се убедят в непорочност на желанията и концепциите на патриотичната коалиция. Това съгласно нас можеше да стане с отдръпване от изпълнителната власт, където се случиха разтърсванията.
А остават ли разликите сред Вас и във връзка с концепцията за вътрешни избори за нареждане на листата за европейските избори?
- Категорично да, тъй като това е едно механично решение, което политологически няма своето място тогава, когато обединението би трябвало да дефинира претендент за лидер на избрана листа. Нашето виждане е, че тези наши вътрешни проблеми не могат да послужат за изразител и ускорител на процесите на делене и разграничение на нашите симпатизанти. Ако твърдим, че желаеме да ги обединим на несъмнено равнище, най-малкото е скъпо и потребно те да гласоподават за едно или друго име с оглед неговата партийна принадлежност, когато става дума за чисто личностно или партийно надделяване. Това не е потребно за целостта на обединението.
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски ". От 1988-а е юрист и работи по наказателни каузи. Преди това е бил следовател в отдела за следствие на тежки повреди и произшествия. Депутат от "Атака " в 41-вото, 42-рото Народно заседание, заместник-председател на 43-ото и 44-ото. Кандидат за кмет на София през 2015-а, претендент за вицепрезидент на Република България през 2016-а в двойка с кандидат-президент Красимир Каракачанов от Вътрешна македонска революционна организация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ