Господин Далош, в навечерието на парламентарните избори в Унгария противоречията

Господин Далош, в навечерието на парламентарните избори в Унгария несъгласията сред държавното управление и опозицията наподобяват непреодолими. Поляризацията в страната е извънредно мощна. Какво е Вашето мнение? Дьорд Далош: В Унгария царува напълно невротизирана атмосфера. Цари студена революция - това е формалната теория на Орбановата система. Председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер преди няколко години употребява таман израза " студена революция ". Дьорд Далош: Да. Той се изрази тъкмо по този начин. Това не беше някакво непринудено експлоадиране, просто тази война в действителност беше оповестена в избран миг. В политически проект ние от едната страна имаме едно националистическо и властническо течение, което е против Европейски Съюз, а от другата - тези, които имат вяра в Европа, не са националисти и, несъмнено, са малко по-толерантните от първите. Така за жалост поражда един действителен разлом в обществото, който към този момент навлезе в доста нападателна фаза. Когато през днешния ден заговориш някого в Унгария, без значение дали ще става дума за нов филм, за нова книга или за каквото и да било, незабавно ще се натъкнеш на този бездънен разлом. А такава настъпателност отравя целия публичен климат. Но защо в действителност става дума? Какво се крие под повърхността? Дьорд Далош: Мисля си, че става дума за един идеологически фантом, основан от Орбан и неговата партия " Фидес ". За въпроса: Кой е маджарин и кой не е маджарин? Според най-опростеното пояснение, същински и честен маджарин е единствено оня, който поддържа държавното управление на Орбан. А който е срещу, просто не може да бъде същински маджарин. В своята прекаленост това пояснение придобива националистически и даже расистки темперамент. Защото, когато си маджарин, а не си маджарин - какъв си в действителност? Това се вписва в една отдавнашна традиция, съгласно която не-унгарците са евреи или роми, т.е. роми. Или пък сътрудници на някоя задгранична мощ. Още през 1990-те години в Унгария се усещаше разцеплението на един народен и един демократичен лагер. Дали една от аргументите не се крие в зле осъществената промяна на системата след края на реално-социалистическата тирания? Дьорд Далош: Най-големият проблем на Унгария се породи от това, че смяната стана прекомерно елементарно. Тя беше освен мирна, само че като че ли се извърши даже в консенсус. Този консенсус гласеше: Ние сме унгарци, можем да решим всички проблеми, стига, първо - Съветската войска да се изтегли от страната ни, второ - Унгария да стане самостоятелна република, и трето - да откри мястото си в Европейски Съюз. Хората чакаха най-много от Европейски Съюз да реши надали не всичките им проблеми. Те имаха вяра, че ще настъпи същински подем, когато Унгария най-сетне схване политическите и морални полезности на свободния свят. Но това не се случи. Същото важи и за останалите страни от Източния блок. Очакванията бяха огромни. А публичното разединение беше програмирано. А каква роля изигра несправедливото преразпределяне на тогавашната по този начин наречена " общонародна благосъстоятелност "? Дьорд Далош: През 1989-1990 бяха положени нови основи за разпределението на собствеността. По това време собствеността просто се търкаляше по земята - трябваше единствено да се наведеш и да си я вземеш. Големият въпрос гласеше: Кои ще бъдат новите притежатели? Както стана и другаде, в Унгария се оформи една мощна група, която взе по-голямата част от собствеността. Това бяха по-младите измежду някогашните функционери, технократите, а не идеологизираните комунисти. Точно този вид приватизация в посткомунистическите страни от Източния блок в последна сметка се оказа основната причина за всички последвали спорове. (...) В момента в Унгария фронтовата линия като че ли е непреодолима - и това е дело на държавното управление на Орбан след 2010 година. В предходния мандат на Орбан от 1998 до 2002 година с държавното управление към момента можеше да се беседва, въпреки че това не всеки път беше изключително прелестно. А след 2010 към този момент не можеше? Дьорд Далош: Не. Допреди 15 години беше нещо изцяло обикновено политик от държавното управление да седне на кафе с опозицията. Днес това наподобява напълно невероятно. Няма диалог посред им. А най-лошото е, че то се трансформира в някакъв автоматизъм: разделянето към този момент действа без значение от борбите сред партиите. А какви са следствията? Дьорд Далош: Драматично става, когато държавното управление се сблъска с проблем, който не може да реши единствено, само че към този момент няма и никакви събеседници. Да речем - тежък спор с Европейски Съюз. Или пък в случай че погледнем към Украйна: Унгария елементарно може да попадне сред двата блока, сред Русия и Запада. Това е историческата роля на Унгария: да се намира сред две мощни страни. В такава обстановка всичко внезапно може да стане взривоопасно. Дали това разделяне в обществото може да се преодолее в обозримо бъдеще? Дьорд Далош: Това не опира просто до въпроса дали опозицията ще победи на изборите. Да, възможностите да се преодолее разделянето ще бъдат по-големи, в случай че досегашните управници слязат от власт. На първо място обаче би трябвало да прекратим тази студена революция и да възстановим равновесието в обществото. Нека и отсега нататък да си има два политически блока, би трябвало обаче те да са способни на взаимни отстъпки между тях. Независимо от изхода на изборите аз мисля, че в Унгария стратегическата победа ще грабне оня, който успее да възвърне мира. Само дето не виждам кой може да го стори. Дьорд Далош е роден през 1943 година в Будапеща. Той е измежду най-известните маджарски писатели. По времето на Източния блок Далош взе участие в построяването на демократичната съпротива в Унгария, а диктатурата му постанова възбрана да написа. В момента Далош живее в Берлин. Материалът е оповестен в DW