Господари на ефира: Как съдът реши, че дете може да блъсне джип
gospodari.com
Преди три години, на 13 ноември 2015 година, в центъра на град Трън, покрай учебното заведение, се сблъскват дете и джип. Ударът има последици и за 6-годишното дете, и за водача на колата – тогавашният кмет на града на Станислав Николов. На детето са отстранени далакът и част от черния дроб. Кметът е разследван, съден и оневинен.
реклама
В окончателното правосъдно решение по този случай е записано, че водачът няма виновност за злополуката, нито пък е можел да я предотврати. Причината – съдбовно стичане на събитията, което обаче е инцидентно и за него не могат да се търсят отговорни.
Казано на езика на съда – водачът не е предизвикал злополуката, тя е инцидентно действие, а по закон отговорност за такива не може да се носи, тъй като случайността нито може да се планува, нито да се предотврати.
В този ден потърпевшото момче Ивайло потегля с майка си към учебното заведение. Тя обаче се сеща, че е не запомнила нещо у дома, споделя му да я изчака и се връща. Но детето продължава към учебното заведение. По същото време там са спрели джипът на кмета, който оставя сина си и учебният автобуст.
Двата автомобила са един против различен.
Детото застава зад рейса. Рейсът пък е спрял, тъй като изчаква джипа, защото колата е тъкмо пред входа на учебното заведение. Колата и рейсът потеглят едновременно. Тогава и детото взема решение да пресече.
Стъпва на пътното платно и малко по-късно се случва ударът
с движещата се отсреща кола. Детото пада зад колата, водачът стопира, взима го и го откарва първо в локалната незабавна помощ, по-късно в болничното заведение в Перник, а най-после е превозено и до София. направена му е животоспасяваща интервенция.
Малко по-късно основният прокурор Сотир Цацаров иззема делото от полицията в Трън и го праща за следствие в Перник. Причината – майката на детето декларира пред медиите, че проверяващите в Трън одобряват версията, че синът й самичък се е блъснал в джипа. Случаят стига и до премиера Бойко Борисов, който декларира, че не желае да чува и вижда кмета на Трън, определен с поддръжката на неговата партия.
Делото се проточва – две години и половина по-късно е решението на първата инстанция. Кметът е напълно оневинен. На втора инстанция процесът се движи много по-бързо, единствено след два месеца излиза и окончателното решение. То удостоверява първото. Така отпада опцията материалите да стигнат до Върховния касационен съд. Третата инстанция се произнася, единствено в случай че решенията на първата и втората се разграничават. В случая е тъкмо противоположното – решението е едно и също.
Съдиите, гледали делото, одобряват, че детето се е блъснало в задната част на джипа, където е имало инсталирани ролбари, тръби с диаметър към 6 см. Освен това одобряват,
че някогашният кмет не е могъл да го види,
защото е било прикрито зад рейса. Тъй като ударът е в задната част на колата, още веднъж се стига до извода, че не е имало никаква видимост. Самото дете твърди, че колата го е блъснала с предната си част, само че съдът не му има вяра. Още в решението на първата инстанция е записано следното, че е „ налице забърсване на праха само в задната лява част на автомобила, в региона на ролбара. Такова забърсване не е разказано в протокола за оглед на друго място по автомобила ”. Т.е., откакто няма забърсване на друго място, не е имало и удар там. И в двете правосъдни решения е записано, че детето единствено се е блъснало в колата. „ В момента на потеглянето на рейса потърпевшият също тръгнал да пресича със умерено тичане, при което се блъснал в задната лява странична част на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в региона на веждата на заден ляв калник и инсталираните върху бронята задни ролбари, в лявата им част ”, пишат съдиите.
Оттук нататък се разсъждава върху държанието на водача, скоростта, с която се е движел и дали е спазвал знаците. Съдиите одобряват, че джипът се е движел със скорост 16-20 км./ч., която не е висока, затова няма и нарушаване. Идва ред на пътните знаци. В непосредственост до учебното заведение има знак
„ Внимание! Деца! ”.
Съдът обаче приема, че той не е наложителен. „ Този знак предизвестява за заплаха от неочаквана поява на деца на платното за придвижване и служи за повишение на вниманието на водачите, само че не ги задължава безусловно да се движат с избрана скорост на придвижване ”, написа в окончателното решение.
Разсъждава се и върху няколко разпореждания от Закона за придвижване по пътищата. Една от тях задължава водачите да бъдат деликатни към пешеходците и изключително към децата, друга – да понижат и да спрат, в случай че на пътя или покрай него се намират деца. И тук не се открива нарушаване. Съдът взема решение, че водачите са задължени да понижават и стопират, единствено когато видят, възприемат децат. В противоположен случай – не.
Отново няма виновност, защото кметът не е видял потърпевшото момче.
Накрая се пояснява условието водачът да е деликатен, когато наблизоо има рейс с деца. Несъмнено подобен в тази ситуация е имало. Само че детето не е пътувало с него. Така че още веднъж не се открива виновност на водача. И най-после съдиите вършат следния извод. Въпреки че шестгодишното момче не е отговорно за дейностите си по никой закон, то въпреки всичко не се е огледало, когато е тръгнало да пресича. Т.е. има нарушаване на разпоредбите. Или казано с думите на съдиите: „ Макар малолетното дете да не носи отговорност за дейностите си, неочакваното му нахлуване на пътното платно като деен участник в придвижването в нарушаване, без да се намира под надзор на пълнолетно лице, което да обезпечи безвредното му присъединяване в придвижването, е обективно осъществил се факт ”.
Преди три години, на 13 ноември 2015 година, в центъра на град Трън, покрай учебното заведение, се сблъскват дете и джип. Ударът има последици и за 6-годишното дете, и за водача на колата – тогавашният кмет на града на Станислав Николов. На детето са отстранени далакът и част от черния дроб. Кметът е разследван, съден и оневинен.
реклама
В окончателното правосъдно решение по този случай е записано, че водачът няма виновност за злополуката, нито пък е можел да я предотврати. Причината – съдбовно стичане на събитията, което обаче е инцидентно и за него не могат да се търсят отговорни.
Казано на езика на съда – водачът не е предизвикал злополуката, тя е инцидентно действие, а по закон отговорност за такива не може да се носи, тъй като случайността нито може да се планува, нито да се предотврати.
В този ден потърпевшото момче Ивайло потегля с майка си към учебното заведение. Тя обаче се сеща, че е не запомнила нещо у дома, споделя му да я изчака и се връща. Но детето продължава към учебното заведение. По същото време там са спрели джипът на кмета, който оставя сина си и учебният автобуст.
Двата автомобила са един против различен.
Детото застава зад рейса. Рейсът пък е спрял, тъй като изчаква джипа, защото колата е тъкмо пред входа на учебното заведение. Колата и рейсът потеглят едновременно. Тогава и детото взема решение да пресече.
Стъпва на пътното платно и малко по-късно се случва ударът
с движещата се отсреща кола. Детото пада зад колата, водачът стопира, взима го и го откарва първо в локалната незабавна помощ, по-късно в болничното заведение в Перник, а най-после е превозено и до София. направена му е животоспасяваща интервенция.
Малко по-късно основният прокурор Сотир Цацаров иззема делото от полицията в Трън и го праща за следствие в Перник. Причината – майката на детето декларира пред медиите, че проверяващите в Трън одобряват версията, че синът й самичък се е блъснал в джипа. Случаят стига и до премиера Бойко Борисов, който декларира, че не желае да чува и вижда кмета на Трън, определен с поддръжката на неговата партия.
Делото се проточва – две години и половина по-късно е решението на първата инстанция. Кметът е напълно оневинен. На втора инстанция процесът се движи много по-бързо, единствено след два месеца излиза и окончателното решение. То удостоверява първото. Така отпада опцията материалите да стигнат до Върховния касационен съд. Третата инстанция се произнася, единствено в случай че решенията на първата и втората се разграничават. В случая е тъкмо противоположното – решението е едно и също.
Съдиите, гледали делото, одобряват, че детето се е блъснало в задната част на джипа, където е имало инсталирани ролбари, тръби с диаметър към 6 см. Освен това одобряват,
че някогашният кмет не е могъл да го види,
защото е било прикрито зад рейса. Тъй като ударът е в задната част на колата, още веднъж се стига до извода, че не е имало никаква видимост. Самото дете твърди, че колата го е блъснала с предната си част, само че съдът не му има вяра. Още в решението на първата инстанция е записано следното, че е „ налице забърсване на праха само в задната лява част на автомобила, в региона на ролбара. Такова забърсване не е разказано в протокола за оглед на друго място по автомобила ”. Т.е., откакто няма забърсване на друго място, не е имало и удар там. И в двете правосъдни решения е записано, че детето единствено се е блъснало в колата. „ В момента на потеглянето на рейса потърпевшият също тръгнал да пресича със умерено тичане, при което се блъснал в задната лява странична част на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в региона на веждата на заден ляв калник и инсталираните върху бронята задни ролбари, в лявата им част ”, пишат съдиите.
Оттук нататък се разсъждава върху държанието на водача, скоростта, с която се е движел и дали е спазвал знаците. Съдиите одобряват, че джипът се е движел със скорост 16-20 км./ч., която не е висока, затова няма и нарушаване. Идва ред на пътните знаци. В непосредственост до учебното заведение има знак
„ Внимание! Деца! ”.
Съдът обаче приема, че той не е наложителен. „ Този знак предизвестява за заплаха от неочаквана поява на деца на платното за придвижване и служи за повишение на вниманието на водачите, само че не ги задължава безусловно да се движат с избрана скорост на придвижване ”, написа в окончателното решение.
Разсъждава се и върху няколко разпореждания от Закона за придвижване по пътищата. Една от тях задължава водачите да бъдат деликатни към пешеходците и изключително към децата, друга – да понижат и да спрат, в случай че на пътя или покрай него се намират деца. И тук не се открива нарушаване. Съдът взема решение, че водачите са задължени да понижават и стопират, единствено когато видят, възприемат децат. В противоположен случай – не.
Отново няма виновност, защото кметът не е видял потърпевшото момче.
Накрая се пояснява условието водачът да е деликатен, когато наблизоо има рейс с деца. Несъмнено подобен в тази ситуация е имало. Само че детето не е пътувало с него. Така че още веднъж не се открива виновност на водача. И най-после съдиите вършат следния извод. Въпреки че шестгодишното момче не е отговорно за дейностите си по никой закон, то въпреки всичко не се е огледало, когато е тръгнало да пресича. Т.е. има нарушаване на разпоредбите. Или казано с думите на съдиите: „ Макар малолетното дете да не носи отговорност за дейностите си, неочакваното му нахлуване на пътното платно като деен участник в придвижването в нарушаване, без да се намира под надзор на пълнолетно лице, което да обезпечи безвредното му присъединяване в придвижването, е обективно осъществил се факт ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ