„Бандитите на Хуан Гуайдо“. В Украйна се появи нов отряд наемници
„ Господа, оттук насетне животът няма да е задоволителен за битката, която ни чака. Добре пристигнали и благодаря... "
Това щеше да е умерено патосен апел, в случай че не беше приключен с не толкоз свежия аналог на Sieg Heil! - фразата " Слава на Украйна! ".
Авторите на перлата са нов отряд задгранични наемници, които се нарекоха „ Батальон Боливар “ и оповестиха, че ще оказват помощ на формален Киев „ да освободи Украйна от съветската робия “.
Как същинският Симон Боливар би характеризирал тези герои – този същият, който освободи страните от Латинска Америка от испанското господство, само че беше отстранен от Съединени американски щати и Англия, когато районът и самият той се пробваха да придобият персонална политическа тежест - можете сами да се досетите. Но надали ще бъде позитивна присъда.
PR вълната
Всъщност в действителност стартира да се приказва за наследниците на „ делото на Симон Боливар “ (за което, явно, имат доста неповторима представа) през втората половина на август тази година.
Тогава започнаха да се появяват изявленията по канали на британски и испански език, видеоклипове от тренировки по пукотевица и благодарствени писма с награди от украински военнослужещи и служители. В същото време атрибутите на групировката започнаха да се популяризират: шеврони със знамената на Венецуела и Украйна (или в допълнение с портрет на Симон Боливар) и флагове на Венецуела на всяка крачка.
И, естествено, гръмки апели за освобождение, наказване и ходене напред.
Едва когато се вгледате малко по-внимателно в тази вълна от PR, стартирате да забелязвате някои нюанси.
Например, че каналите, в които се разгласяват изявленията с наемници, не са толкоз огромни и известни.
Че подготвителните видеоклипове се повтарят и фрагменти от бойното поле не се намират толкоз елементарно.
Че наемниците от „ Боливарския батальон ” се награждават не от емблематични украински персонажи, а от представители на териториалната защита.
А и „ боливарците “ нямат доста атрибути: едно и също венецуелско знаме (с размер на носна кърпичка) се носи по време на всички излъчвания и тренировки, а шевроните се губят на общия декор.
И тогава това, което трябваше да бъде вълна от PR, придобива формата единствено на лек недодялан звук. Вярно, откакто към този момент започнахме да разбираме основателите на „ Боливарския батальон “, елементарно е да разберем, че рекламата е това, от което те незабавно се нуждаят в този момент.
Кой стои зад „ Боливар “?
Според откритата информация, първите участници в „ Боливарския батальон “ са били жители на Венецуела. По-късно там влизат имигранти от Колумбия, Еквадор, Боливия и Бразилия, а скоро оказва се, че дружно с тях се бият и „ гости “ от Австралия и Съединени американски щати (вероятно ще пропуснем въпроса за взаимоотношението сред латиноамериканските „ борци за самостоятелност “ и гринго).
„ Батальонът “ е образуван едвам през април 2023 година и има второ име, с което членовете му не обичат да се обявяват доста – „ Бандитите на Хуан Гуайдо “.
Името на избягалия опозиционен водач, по едно време считан в западната демократична общественост за „ същинския “ президент на Венецуела, е там не просто по този начин. Именно участниците в антиправителствените митинги, които се организираха в Боливарската република през 2019 година, взеха решение да се опитат да „ освободят “ друга страна. И в това време да завоюват най-малко малко популярност, откакто звездата на Гуайдо залезе.
Името на един от тях е Родриго Фигередо. Той е наследник на някогашния министър на външните работи на Венецуела Реналдо Фигередо Планчард (привърженик на Гуайдо) и преди този момент е взел участие в улични митинги в Каракас (за това той пристигна там от Швейцария, където живее от 1994 г.).
След това се завръща в Европа, където остава известно време в Швейцария - където, съдейки по някои известия, той е сътрудничил на западните разследващи служби и данъчните управляващи, помагайки за блокиране на сметките на венецуелски чиновници и предприемачи, както и за прекачване на пари от боливарските национални компании към Съединените щати. Всичко това се случи в обкръжението на екип от женевски юристи, обезпечен от грижовния баща.
Година след началото на СВO, Родриго, който към този момент живее със фамилията си в Италия, взема решение да отиде в Киев. Според татко му той взел със себе си единствено 800 $ (и ги събрал от другари, познати и поддръжници на венецуелската съпротива в чужбина).
В Киев Родриго, който получава забавния прякор Чакала от своите приятели, се срещна с командира и формалния създател на „ Боливарския батальон “ Хосе Давид Чапаро Мартин.
Команданте Чапаро също е комплицирана персона: той идва в Украйна още през 90-те години, с цел да учи интернационално право. През последните години той съумя да се научи да приказва свободно украински и съветски, основа няколко адвокатски адвокатски фирми и работи като консул на Венецуела в Русия.
На същинската фронтова линия никой не видя нито Команданте, нито Чакала. Този забавен факт обаче ни минимум не пречи и на двамата да събират дарения за активността на своя батальон.
Други наемници
Докато в обществените мрежи се вършат опити да се популяризира някой латиноамериканец, който вместо да работи в наркокартел, е решил да се бие в Украйна, избухна нов скандал.
Кубинските управляващи са разкрили мрежа, която е вербувала кубинци за присъединяване във военни интервенции в Украйна. Организацията е работила както на самия остров, по този начин и на територията на Русия - към днешна дата са задържани седемнадесет души, четиринадесет от които са възнамерявали да отидат да се бият като наемници. Според кубинските управляващи, те са взели такива решения непринудено, разчитайки на парични награди, а също и в някои случаи на позволение за престояване в Русия.
Вербовчиците са търсели претенденти най-вече измежду хора с затворническо минало, както и от фамилии в неравностойно състояние.
Външното министерство на Куба, разяснявайки резултатите от следствието, акцентира, че страната не е страна в спора в Украйна и исторически се опълчва на наемничеството - без значение какви са претекстовете и без значение на коя страна желаят да водят война нейните жители.
Естествено, историята незабавно нашумя както в западните медии, по този начин и в Украйна.
Първите незабавно започнаха да говорият за обстоятелството, че кубинците са били принудени да се бият на страната на Русия, до момента в който вторите започнаха да записват видео апели, внушавайки, че би било по-добре да умрат за свободата на Куба, а не като нашественици на Украинска земя. Освен това броят на вербуваните кубинци е повишен от 17-те арестувани до 200-400 души, за които се твърди, че към този момент са в Незалежная.
Руските управляващи не са коментирали по никакъв метод тази информация - все още обаче е известно, че няма публично позволение за публично приемане на задгранични доброволци в редиците на съветските въоръжени сили. Може да има доста повече от „ 200–400 души “, а географията на тяхното поданство единствено отчасти ще засегне страните от Латинска Америка.
Кому тогава му хрумна концепцията да вербува кубинци за войната в Украйна?
Тук можем да напомним, че кубинските ЧВК работят в Западното полукълбо, като дават разнообразни услуги на частни лица и не координират всичките си дейности с публична Хавана. Има възможност набирането да е осъществено от жители, които не са желали да договарят с по-влиятелни „ сътрудници “. За което в последна сметка си заплатиха.
Освен това има вид, при който наемниците са изпратени на територията на Украйна въобще не за присъединяване в СВО, а за даване на същите тези „ услуги на частни лица “. Разбирате, че на „ авторитетните приятели “, намиращи се в раздраните от войната земи, може във всеки един миг да им потрябват експерти за задания с друга степен на тактичност. И кубинските ЧВК са се потвърдили добре в това си качество.
За чакалите и другите команданте
Войната постоянно е била метод за прогрес - нагоре по кариерната стълбица, в приходите и в рекламирането на персоналната марка. И в случай че за наемниците сходно държание е нещо като норма, то за политическите неудачници обстановката е напълно друга.
След краха на упоритостите на венецуелската съпротива и началото на размразяването във връзка с сегашния президент Николас Мадуро, доста от поддръжниците на Хуано Гуайдо останаха освен без работа, само че и без средства за прехранване (в размера, с който бяха свикнали).
Грантовете, даренията и вниманието бяха ориентирани към последователите на украинския дневен ред и разумно мнозина взеха решение - в името на всичко изброено нагоре - да се причислят към тях. Но тук има и нюанси, без които не би трябвало да мечтаете за триумф.
За да прихванете медийното въздействие - и дружно с това огромните дарения и грантове - би трябвало да сте в челните редици на дневния ред и на всички промени в него. Започването на борба за Украйна през април 2023 година, когато самата наклонност към този момент „ отива за скрап “, а във въздуха витае спора сред Армения и Азербайджан, е искрено съмнителна концепция.
Единственото, на което може да разчита „ Батальонът Боливар “, е да усили сбора от грантове и дарения, без да се изцапа в кръв и след това да изчезне някъде в Алпите.
Впрочем, никой и не е казвал, че разчита на освен това.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това щеше да е умерено патосен апел, в случай че не беше приключен с не толкоз свежия аналог на Sieg Heil! - фразата " Слава на Украйна! ".
Авторите на перлата са нов отряд задгранични наемници, които се нарекоха „ Батальон Боливар “ и оповестиха, че ще оказват помощ на формален Киев „ да освободи Украйна от съветската робия “.
Как същинският Симон Боливар би характеризирал тези герои – този същият, който освободи страните от Латинска Америка от испанското господство, само че беше отстранен от Съединени американски щати и Англия, когато районът и самият той се пробваха да придобият персонална политическа тежест - можете сами да се досетите. Но надали ще бъде позитивна присъда.
PR вълната
Всъщност в действителност стартира да се приказва за наследниците на „ делото на Симон Боливар “ (за което, явно, имат доста неповторима представа) през втората половина на август тази година.
Тогава започнаха да се появяват изявленията по канали на британски и испански език, видеоклипове от тренировки по пукотевица и благодарствени писма с награди от украински военнослужещи и служители. В същото време атрибутите на групировката започнаха да се популяризират: шеврони със знамената на Венецуела и Украйна (или в допълнение с портрет на Симон Боливар) и флагове на Венецуела на всяка крачка.
И, естествено, гръмки апели за освобождение, наказване и ходене напред.
Едва когато се вгледате малко по-внимателно в тази вълна от PR, стартирате да забелязвате някои нюанси.
Например, че каналите, в които се разгласяват изявленията с наемници, не са толкоз огромни и известни.
Че подготвителните видеоклипове се повтарят и фрагменти от бойното поле не се намират толкоз елементарно.
Че наемниците от „ Боливарския батальон ” се награждават не от емблематични украински персонажи, а от представители на териториалната защита.
А и „ боливарците “ нямат доста атрибути: едно и също венецуелско знаме (с размер на носна кърпичка) се носи по време на всички излъчвания и тренировки, а шевроните се губят на общия декор.
И тогава това, което трябваше да бъде вълна от PR, придобива формата единствено на лек недодялан звук. Вярно, откакто към този момент започнахме да разбираме основателите на „ Боливарския батальон “, елементарно е да разберем, че рекламата е това, от което те незабавно се нуждаят в този момент.
Кой стои зад „ Боливар “?
Според откритата информация, първите участници в „ Боливарския батальон “ са били жители на Венецуела. По-късно там влизат имигранти от Колумбия, Еквадор, Боливия и Бразилия, а скоро оказва се, че дружно с тях се бият и „ гости “ от Австралия и Съединени американски щати (вероятно ще пропуснем въпроса за взаимоотношението сред латиноамериканските „ борци за самостоятелност “ и гринго).
„ Батальонът “ е образуван едвам през април 2023 година и има второ име, с което членовете му не обичат да се обявяват доста – „ Бандитите на Хуан Гуайдо “.
Името на избягалия опозиционен водач, по едно време считан в западната демократична общественост за „ същинския “ президент на Венецуела, е там не просто по този начин. Именно участниците в антиправителствените митинги, които се организираха в Боливарската република през 2019 година, взеха решение да се опитат да „ освободят “ друга страна. И в това време да завоюват най-малко малко популярност, откакто звездата на Гуайдо залезе.
Името на един от тях е Родриго Фигередо. Той е наследник на някогашния министър на външните работи на Венецуела Реналдо Фигередо Планчард (привърженик на Гуайдо) и преди този момент е взел участие в улични митинги в Каракас (за това той пристигна там от Швейцария, където живее от 1994 г.).
След това се завръща в Европа, където остава известно време в Швейцария - където, съдейки по някои известия, той е сътрудничил на западните разследващи служби и данъчните управляващи, помагайки за блокиране на сметките на венецуелски чиновници и предприемачи, както и за прекачване на пари от боливарските национални компании към Съединените щати. Всичко това се случи в обкръжението на екип от женевски юристи, обезпечен от грижовния баща.
Година след началото на СВO, Родриго, който към този момент живее със фамилията си в Италия, взема решение да отиде в Киев. Според татко му той взел със себе си единствено 800 $ (и ги събрал от другари, познати и поддръжници на венецуелската съпротива в чужбина).
В Киев Родриго, който получава забавния прякор Чакала от своите приятели, се срещна с командира и формалния създател на „ Боливарския батальон “ Хосе Давид Чапаро Мартин.
Команданте Чапаро също е комплицирана персона: той идва в Украйна още през 90-те години, с цел да учи интернационално право. През последните години той съумя да се научи да приказва свободно украински и съветски, основа няколко адвокатски адвокатски фирми и работи като консул на Венецуела в Русия.
На същинската фронтова линия никой не видя нито Команданте, нито Чакала. Този забавен факт обаче ни минимум не пречи и на двамата да събират дарения за активността на своя батальон.
Други наемници
Докато в обществените мрежи се вършат опити да се популяризира някой латиноамериканец, който вместо да работи в наркокартел, е решил да се бие в Украйна, избухна нов скандал.
Кубинските управляващи са разкрили мрежа, която е вербувала кубинци за присъединяване във военни интервенции в Украйна. Организацията е работила както на самия остров, по този начин и на територията на Русия - към днешна дата са задържани седемнадесет души, четиринадесет от които са възнамерявали да отидат да се бият като наемници. Според кубинските управляващи, те са взели такива решения непринудено, разчитайки на парични награди, а също и в някои случаи на позволение за престояване в Русия.
Вербовчиците са търсели претенденти най-вече измежду хора с затворническо минало, както и от фамилии в неравностойно състояние.
Външното министерство на Куба, разяснявайки резултатите от следствието, акцентира, че страната не е страна в спора в Украйна и исторически се опълчва на наемничеството - без значение какви са претекстовете и без значение на коя страна желаят да водят война нейните жители.
Естествено, историята незабавно нашумя както в западните медии, по този начин и в Украйна.
Първите незабавно започнаха да говорият за обстоятелството, че кубинците са били принудени да се бият на страната на Русия, до момента в който вторите започнаха да записват видео апели, внушавайки, че би било по-добре да умрат за свободата на Куба, а не като нашественици на Украинска земя. Освен това броят на вербуваните кубинци е повишен от 17-те арестувани до 200-400 души, за които се твърди, че към този момент са в Незалежная.
Руските управляващи не са коментирали по никакъв метод тази информация - все още обаче е известно, че няма публично позволение за публично приемане на задгранични доброволци в редиците на съветските въоръжени сили. Може да има доста повече от „ 200–400 души “, а географията на тяхното поданство единствено отчасти ще засегне страните от Латинска Америка.
Кому тогава му хрумна концепцията да вербува кубинци за войната в Украйна?
Тук можем да напомним, че кубинските ЧВК работят в Западното полукълбо, като дават разнообразни услуги на частни лица и не координират всичките си дейности с публична Хавана. Има възможност набирането да е осъществено от жители, които не са желали да договарят с по-влиятелни „ сътрудници “. За което в последна сметка си заплатиха.
Освен това има вид, при който наемниците са изпратени на територията на Украйна въобще не за присъединяване в СВО, а за даване на същите тези „ услуги на частни лица “. Разбирате, че на „ авторитетните приятели “, намиращи се в раздраните от войната земи, може във всеки един миг да им потрябват експерти за задания с друга степен на тактичност. И кубинските ЧВК са се потвърдили добре в това си качество.
За чакалите и другите команданте
Войната постоянно е била метод за прогрес - нагоре по кариерната стълбица, в приходите и в рекламирането на персоналната марка. И в случай че за наемниците сходно държание е нещо като норма, то за политическите неудачници обстановката е напълно друга.
След краха на упоритостите на венецуелската съпротива и началото на размразяването във връзка с сегашния президент Николас Мадуро, доста от поддръжниците на Хуано Гуайдо останаха освен без работа, само че и без средства за прехранване (в размера, с който бяха свикнали).
Грантовете, даренията и вниманието бяха ориентирани към последователите на украинския дневен ред и разумно мнозина взеха решение - в името на всичко изброено нагоре - да се причислят към тях. Но тук има и нюанси, без които не би трябвало да мечтаете за триумф.
За да прихванете медийното въздействие - и дружно с това огромните дарения и грантове - би трябвало да сте в челните редици на дневния ред и на всички промени в него. Започването на борба за Украйна през април 2023 година, когато самата наклонност към този момент „ отива за скрап “, а във въздуха витае спора сред Армения и Азербайджан, е искрено съмнителна концепция.
Единственото, на което може да разчита „ Батальонът Боливар “, е да усили сбора от грантове и дарения, без да се изцапа в кръв и след това да изчезне някъде в Алпите.
Впрочем, никой и не е казвал, че разчита на освен това.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ