Църквата почита на 6 декември св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец
Господ определил св. Николай за овчар и асистент на страдащите
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, свещеник Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер.
След гибелта на родителите си Николай използвал богатото си завещание за положителни каузи. Господ го пратил в Мир (главен град в региона Ликия). В същото време там избирали архиепископ на мястото на наскоро умрелия свещеник Йоан. Господ Бог разкрил волята Си на един от тях и показал Николай.
Св. Николай станал овчар на Мир-Ликийската черква, само че измежду грижите за другите го застигнала бурята на гонението, подхванато против християнската Църква от императорите Диоклетиан и Галерий и траяло 10 години. Св. Николай безбоязнено проповядвал Христа и по тази причина дружно с доста християни бил затворен в тюрма.
Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал посредством силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и на всички места разрушавал идолските капища и строил храмове на същинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски трон.
Император Константин свикал Първия космополитен събор
Скоро в Църквата почнали вътрешни раздори. Желаейки да въдвори мир, император Константин в 325 година свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. На Първия космополитен събор, който траял към два месеца, бил формиран Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно ползване.
Достигнал дълбока напреднала възраст, св. Николай умрял безшумно и блажено в 342 година Тялото му било заровено в катедралата на гр. Мир. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многочислено гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 година, след като е открит днешният празник, именуван у нас " летен свети Никола ". През същата 1087 година почнал градежът на фамозния храм на светителя Николай и бил приключен в 1139 година Град Бари се трансформирал в обичан поклоннически град за християните от всички страни.
Св. Николай имал една от добродетелите - страж на целомъдрието
за която авва Маркел Скитиоп споделя, че " нищо не доближава към Бога, както целомъдрената и благородна непорочност ". Светецът е и настойник на плаващите и патрон на всички моряци. Ръководител на постниците и като архиепископ св. Николай просиял като дивен бранител на вярата и правилните, както от езичници, по този начин и от еретици. Той претърпял едно от най-страшните гонения против Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Като архиепископ св. Николай Угодник се популяризирал и като умиротворител на враждуващите и избавител на пленниците и почтено наказаните. Св. Николай е също пазител на гладните.
Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, свещеник Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер.
След гибелта на родителите си Николай използвал богатото си завещание за положителни каузи. Господ го пратил в Мир (главен град в региона Ликия). В същото време там избирали архиепископ на мястото на наскоро умрелия свещеник Йоан. Господ Бог разкрил волята Си на един от тях и показал Николай.
Св. Николай станал овчар на Мир-Ликийската черква, само че измежду грижите за другите го застигнала бурята на гонението, подхванато против християнската Църква от императорите Диоклетиан и Галерий и траяло 10 години. Св. Николай безбоязнено проповядвал Христа и по тази причина дружно с доста християни бил затворен в тюрма.
Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал посредством силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и на всички места разрушавал идолските капища и строил храмове на същинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски трон.
Император Константин свикал Първия космополитен събор
Скоро в Църквата почнали вътрешни раздори. Желаейки да въдвори мир, император Константин в 325 година свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. На Първия космополитен събор, който траял към два месеца, бил формиран Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно ползване.
Достигнал дълбока напреднала възраст, св. Николай умрял безшумно и блажено в 342 година Тялото му било заровено в катедралата на гр. Мир. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многочислено гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 година, след като е открит днешният празник, именуван у нас " летен свети Никола ". През същата 1087 година почнал градежът на фамозния храм на светителя Николай и бил приключен в 1139 година Град Бари се трансформирал в обичан поклоннически град за християните от всички страни.
Св. Николай имал една от добродетелите - страж на целомъдрието
за която авва Маркел Скитиоп споделя, че " нищо не доближава към Бога, както целомъдрената и благородна непорочност ". Светецът е и настойник на плаващите и патрон на всички моряци. Ръководител на постниците и като архиепископ св. Николай просиял като дивен бранител на вярата и правилните, както от езичници, по този начин и от еретици. Той претърпял едно от най-страшните гонения против Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Като архиепископ св. Николай Угодник се популяризирал и като умиротворител на враждуващите и избавител на пленниците и почтено наказаните. Св. Николай е също пазител на гладните.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ