7 Неделя след Пасха - на св. Отци от Първиявселенски събор. Св. свщмчк Доротей, еп. Тирски. Преп. Петър Корицки.
Господ Иисус Христос остави на Църквата популярен обет: " Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят " (Мат. 16:18). В това радостно заричане намираме пророческото напътствие за това, че животът на земната Църква ще премине в сложна битка с врага на спасението, само че успеха е на Нейна страна.
Светите мъченици засвидетелствуваха истинността на думите на Спасителя. Още през цялото време на съществуването Си Църквата Христова бе зле атакувана от външни, а по-късно и вътрешни врагове. Цели три века Църквата бе гонена и преследвана. Реки от кръв се проляха. Хиляди бяха мъчениците и изповедниците за вярата. Всичко, което можеше да измисли демоничната човешка фикция, бе употребявано: пердашене, оскърбление, разтягане на кръст, посичане с меч, изгаряне на клада, скъсване от диви зверове... Но нищо, а и никаква земна мощ не бе в положение да спре и унищожи победния ход на християнството.
" Колкото повече ни сервират скърби, толкоз повече се усилва цифрата на тези, които се вземат решение да бъдат богобоязливи и правилни фенове на Христовото име " - написа св. Юстин Философ от това време.
Като видя безплодието на своите старания да унищожи Църквата Христова с физически сили и средства, сатаната се опита да стори това по различен метод, като превземе крепостта от вътрешната страна. Появиха се лъжеучители и еретици, доста по-опасни от езическия меч и огън, тъй като внасяха ужас в душите, посягаха върху единството на вярата - твърдата и непоклатима скала, в която се разбиваха без излишък всички пристъпи на злото. Църквата бе раздрусана радикално, само че най-после истината спечелва, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от чистата снага на Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и одобрено църковно схващане.
Тук е и огромната, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия космополитен събор (325 г.), чиято памет Църквата чества на днешната дата от антични времена. Със своя живот, каузи и активност, най-много на тоя събор, те способстваха най-вече да се резервира единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Ария, която подриваше основите на християнското верую, и създадоха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са формирани на II Вселенски събор. Затова и днешната света Неделя, отредена в тяхна памят, се назовава Неделя на Светите Отци.
Светите мъченици засвидетелствуваха истинността на думите на Спасителя. Още през цялото време на съществуването Си Църквата Христова бе зле атакувана от външни, а по-късно и вътрешни врагове. Цели три века Църквата бе гонена и преследвана. Реки от кръв се проляха. Хиляди бяха мъчениците и изповедниците за вярата. Всичко, което можеше да измисли демоничната човешка фикция, бе употребявано: пердашене, оскърбление, разтягане на кръст, посичане с меч, изгаряне на клада, скъсване от диви зверове... Но нищо, а и никаква земна мощ не бе в положение да спре и унищожи победния ход на християнството.
" Колкото повече ни сервират скърби, толкоз повече се усилва цифрата на тези, които се вземат решение да бъдат богобоязливи и правилни фенове на Христовото име " - написа св. Юстин Философ от това време.
Като видя безплодието на своите старания да унищожи Църквата Христова с физически сили и средства, сатаната се опита да стори това по различен метод, като превземе крепостта от вътрешната страна. Появиха се лъжеучители и еретици, доста по-опасни от езическия меч и огън, тъй като внасяха ужас в душите, посягаха върху единството на вярата - твърдата и непоклатима скала, в която се разбиваха без излишък всички пристъпи на злото. Църквата бе раздрусана радикално, само че най-после истината спечелва, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от чистата снага на Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и одобрено църковно схващане.
Тук е и огромната, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия космополитен събор (325 г.), чиято памет Църквата чества на днешната дата от антични времена. Със своя живот, каузи и активност, най-много на тоя събор, те способстваха най-вече да се резервира единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Ария, която подриваше основите на християнското верую, и създадоха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са формирани на II Вселенски събор. Затова и днешната света Неделя, отредена в тяхна памят, се назовава Неделя на Светите Отци.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ