Разглезих детето си твърде много, какво да правя?
Господ е измислил родителската обич, с цел да оцеляват децата. Защото са беззащитни.
Обожаваме децата си, по какъв начин да не им разрешаваме всичко като са толкоз умни, красиви, занимателни?
Невъзпитаните, лигавите, капризните, тези, които се тръшкат и будят отвращение, те са децата на другите, не нашите.
Дали обаче не сме заслепени от родителска обич и не се усещаме, че също имаме пропуски във възпитанието? Ето някои признаци, които демонстрират, че май сме прекалили с глезенето и рискуваме нашето дете да се трансформира в скучен глезльо, който всички заобикалят.
Thinkstock
Детето редовно не зачита възбраните ви. След втората-третата година децата получават възприятие за автономия и показват това като отхвърлят да се подчиняват. Стават и нападателни, което до някъде е здравословно, човек би трябвало да се научи да се пази и да отстоява позициите си.
Затова не реагирайте прекомерно, в случай че е счупило някоя играчка или е скъсало тапета, дано си излее експанзията. Ако чува непрекъснато думата „ не” тя се обезсмисля.
Но би трябвало да има строги правила, които да не се нарушават никога. Като да вземем за пример да не се удрят другите хора, да не се излиза без компаньон от у дома, да не се пресича улицата и други жизненоважни. Запазете вашето твърдо „ не” точно за тези случаи. Ако и тогава не се вслушва в наставленията, прекалили сте с демократичното родителство.
Thinkstock
Разглезеното дете си проличава отдалече –то е постоянно недоволно. То е толкоз презадоволено, че към този момент нищо не го радва. Иска още и още и все не му стига. Нещо повече, то непрекъснато избухва за щяло и нещяло, крещи, тропа с крайник, скубе, удря, хапе. И за какво не, като знае, че ще му се размине както всякога.
Егоизмът е другата присъща линия на капризното дете. То изрично отхвърля да споделя играчките и храната с другите си братя и сестри, с приятелите си. Защото е научено, че то е най-важното и единственото на света.
Thinkstock
Най-ярката линия на капризното дете е промяна на функциите родители-деца. То се е трансформирало в дребен стопанин, пробва се да ви управлява. Установено е, че когато родителят е корав (не деспотичен), децата са спокойни, че имат опора, човек на който може да се разчита при всички условия.
Огъването пред всяко несъстоятелно детско искане и каприз издава отстъпчив темперамент, липса на престиж и детето е нестабилно. Стига се до миг, в който родителите се манипулират от децата си, или още по-лошо, функциите се сменят. Децата дефинират разпоредбите. Разбирателството с децата е различен въпрос, съпричастността към проблемите дава убеденост на дребните.
Thinkstock
Ако детето не е независимо даже след четвъртата година, непрекъснато е „ залепено” за майка си и не се заиграва единствено, прекалявате с глезенето. Притеснително е и в случай че към този момент поотрасналото дете не знае по какъв начин да се държи на публично място и скапва настроението на близките в хотели, заведения за хранене, на посетители.
Детето не оказва помощ у дома. Никой не обича домакинската работа, още по-малко децата. Но в случай че поотрасналото дете въобще не се включва в подредбата на дома и изключително на личната си стая, значи му позволявате прекалено много. А неналичието на хигиенични привички е най-лошата услуга, която може да извършите на децата си.
Thinkstock
Децата ни се нуждаят от обич, деликатност и схващане, с цел да са здрави и щастливи. Нашата висша родителска цел е да им ги дадем, само че без да прекрачваме тази тънка разграничителна граница, зад която стои несъразмерното глезене. Което не е добре и за двете страни.
Thinkstock
Обожаваме децата си, по какъв начин да не им разрешаваме всичко като са толкоз умни, красиви, занимателни?
Невъзпитаните, лигавите, капризните, тези, които се тръшкат и будят отвращение, те са децата на другите, не нашите.
Дали обаче не сме заслепени от родителска обич и не се усещаме, че също имаме пропуски във възпитанието? Ето някои признаци, които демонстрират, че май сме прекалили с глезенето и рискуваме нашето дете да се трансформира в скучен глезльо, който всички заобикалят.
Thinkstock Детето редовно не зачита възбраните ви. След втората-третата година децата получават възприятие за автономия и показват това като отхвърлят да се подчиняват. Стават и нападателни, което до някъде е здравословно, човек би трябвало да се научи да се пази и да отстоява позициите си.
Затова не реагирайте прекомерно, в случай че е счупило някоя играчка или е скъсало тапета, дано си излее експанзията. Ако чува непрекъснато думата „ не” тя се обезсмисля.
Но би трябвало да има строги правила, които да не се нарушават никога. Като да вземем за пример да не се удрят другите хора, да не се излиза без компаньон от у дома, да не се пресича улицата и други жизненоважни. Запазете вашето твърдо „ не” точно за тези случаи. Ако и тогава не се вслушва в наставленията, прекалили сте с демократичното родителство.
Thinkstock Разглезеното дете си проличава отдалече –то е постоянно недоволно. То е толкоз презадоволено, че към този момент нищо не го радва. Иска още и още и все не му стига. Нещо повече, то непрекъснато избухва за щяло и нещяло, крещи, тропа с крайник, скубе, удря, хапе. И за какво не, като знае, че ще му се размине както всякога.
Егоизмът е другата присъща линия на капризното дете. То изрично отхвърля да споделя играчките и храната с другите си братя и сестри, с приятелите си. Защото е научено, че то е най-важното и единственото на света.
Thinkstock Най-ярката линия на капризното дете е промяна на функциите родители-деца. То се е трансформирало в дребен стопанин, пробва се да ви управлява. Установено е, че когато родителят е корав (не деспотичен), децата са спокойни, че имат опора, човек на който може да се разчита при всички условия.
Огъването пред всяко несъстоятелно детско искане и каприз издава отстъпчив темперамент, липса на престиж и детето е нестабилно. Стига се до миг, в който родителите се манипулират от децата си, или още по-лошо, функциите се сменят. Децата дефинират разпоредбите. Разбирателството с децата е различен въпрос, съпричастността към проблемите дава убеденост на дребните.
Thinkstock Ако детето не е независимо даже след четвъртата година, непрекъснато е „ залепено” за майка си и не се заиграва единствено, прекалявате с глезенето. Притеснително е и в случай че към този момент поотрасналото дете не знае по какъв начин да се държи на публично място и скапва настроението на близките в хотели, заведения за хранене, на посетители.
Детето не оказва помощ у дома. Никой не обича домакинската работа, още по-малко децата. Но в случай че поотрасналото дете въобще не се включва в подредбата на дома и изключително на личната си стая, значи му позволявате прекалено много. А неналичието на хигиенични привички е най-лошата услуга, която може да извършите на децата си.
Thinkstock Децата ни се нуждаят от обич, деликатност и схващане, с цел да са здрави и щастливи. Нашата висша родителска цел е да им ги дадем, само че без да прекрачваме тази тънка разграничителна граница, зад която стои несъразмерното глезене. Което не е добре и за двете страни.
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ