Господ е един и стадото е едно, а пастирите са

„ Господ е един и стадото е едно, а пастирите са няколко и се карат. " Това просветление принадлежи не на някой мастит богослов или отец на църквата, а на премиера Бойко Борисов.

Българските и международните медии не пропуснаха да подчертаят хладното отношение на Светия синод към визитата на папа Франциск, само че от дистанцията на времето е налице известно стопляне. При визитата си у нас през май 2002 година Йоан Павел II даже не бе позволен в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ", която го посрещна с хлопнати двери.

Оня ден Франциск посети катедралния храм в компанията на митрополит Антоний. Светият отец направи къса безмълвна молитва пред иконостаса на светите братя Кирил и Методий, пред икони на Света Богородица в храма и целуна ковчежето с мощите на св. Александър Невски.

Предишният папа, който към този момент бе тежко болен, бе посрещнат ледено от тогавашния патриарх Максим, който го почерпи със сливова ракия, ядки и кафе. Освен това предстоятелят прикани всички, които са се отклонили от православната истина, да се върнат в светото православие - явен намек към Римския свещеник.

В обществото породи всеобщо неразбиране за какво папа Франциск и патриарх Неофит не могат да отслужат обща молитва. Патриархът в този момент бе по-дипломатичен, само че също толкоз корав. „ Ние от Българската православна черква сме твърдо уверени, че компромис с вярата не може и не би трябвало да има “, съобщи Неофит.

Въпреки близостта сред Православната и Католическата черква, стои стена от взаимни проклятия и анатеми от 1054 година насам. Идването на папата посъбуди задремали от хилядолетие пристрастености по въпросите на вярата (виж карето).

Папа Франциск продължава линията на преднишния посетил ни папа за икуменически разговор. Крайната цел на икуменизма е цялостно евхаристично общение сред Католическата, Православната и Протестантските черква.

В самобитна кулминационна точка на визитата на Франциск се трансформира гергьовската Молитва за мир на пл. „ Независимост ". На сцената до папа Франциск застанаха представители на католиците, на евангелско-протестантската общественост, на евреите, на Арменската черква и на мюсюлманите. Заради решение на Светия синод не се включи православен свещеник, а вместо това присъстваше шефът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

„ Преживяваме това събитие за мир при руините на антична Сердика, в София, сърцето на България. От тук можем да забележим местата за поклонение на разнообразни църкви и вероизповедания: „ Св. Неделя " - на нашите православни братя, „ Св. Йосиф " на нас - католиците, синагогата на по-големите ни братя - евреите, джамията на нашите братя мюсюлмани, и наоколо - църквата на арменците ", сподели папа Франциск. Сред 200-имата публични посетители на молитвата се открояваха президентът Румен Радев и министър председателят Бойко Борисов.

Икуменическият поход на Римския свещеник жъне медийна популярност в световен проект, само че въпросът за какво православните църкви се дърпат от общението си продължава да стои мъчително. На първо място стои въпросът със запазването на идентичността и верността към античните идеали на православието.

Не е без значение и съотношението на силите - Франциск е глава на 1,2 милиарда католици, до момента в който православните църкви по предписание са национални и броят на енориашите им е много по-малък. Проблемите на вярата са също и принадлежности за геополитическо въздействие, а българската страна още от приемането на Христовата религия е обект на напън от Константинопол и Рим, по-късно и от Москва. Всички вярващи се молят за единението на християните, само че никой не е подготвен да изостави своите обичаи.