Как да врътнем стрелките на часовника назад?
" Горната класа е предишното на една нация, междинната класа е нейното бъдеще. "
Айн Ранд (псевдоним на американската интелектуалка от съветски генезис Алиса Розенбаум, 1905-1982)
Дали в действителност решението на парламентарните избори да се гласоподава единствено с машини носи само позитиви, като попречва подправянето на вота? Каква би била ориста на гласоподавателите с по-нисък учебен ценз, както и на по-възрастното население, което не е на " ти " със актуалните технологии?
За да отговорим на тези въпроси, задоволително е да се взрем в историята. Когато 11-те южни щати в Съединени американски щати се отделят и образуват Конфедерацията на робовладелските щати на 4 февруари 1861 година, последователите на това обособяване са изразители на икономическите ползи на робовладелците, за които експлоатирането на труда на чернокожите е основният източник на техните приходи. Но въпреки и основен, той не е единственият претекст за отделянето им в страна, чиято новоприета конституция провъзгласявала, че робството е основа на икономическото и политическото устройство на Конфедерацията. Нейните последователи са уверени, че негрите са същества от по-нисш порядък, неспособни независимо да живеят и мислят. В отбрана на робовладелската система били отдадени книгите на вирджинския плантатор Джон Фитцхю " Социология за Юга, или Банкрутирането на свободното общество " (1854) и " Канибали или Роби без господари " (1857), напълно пронизани с бял национализъм и расизъм.
След провалянето на разбунтувалите се робовладелски щати, в тях, с наличието и на федерални войски, е натрапен развой, посредством който да бъдат обезпечени условия за фактически освобождение на афроамериканците от робското битие. Но процесът никога
не протича безпрепятствено и безпроблемно
Тъкмо в противен случай, тъй като съпротивата на някогашните робовладелци от Юга на Съединени американски щати е подкрепена от Демократическата партия, която има постоянна изборна база измежду бялото население на конфедеративните щати. Но Републиканската партия поддържа придвижването за унищожаване на робството на чернокожото население в южните щати.
В тези щати господства Демократическата партия, в тях афроамериканците, до премахването на робството, не са имали право на глас. Те съставляват огромна част от популацията на Юга. Когато робството официално остава в историята, пред управлението на Демократическата партия изниква казусът по какъв начин да резервира електоралното си преимущество в щатите от Конфедерацията. Как ли? Като бъдат изменени разпоредбите за гласоподаване, без да се оспорва правото на чернокожите да вземат участие в изборите. Затова най-яркият образец за
пренаписване на изборни правила
в някоя страна, с цел да бъде открито властническо преимущество, идва от Съединени американски щати. След указа за връщане на правата на чернокожите от 1867 година и Петнадесетата корекция към Конституцията, която не разрешава отхвърли от правото на глас въз основа на раса, афроамериканците внезапно се оказват най-многобройните гласоподаватели в Мисисипи (55,2%), Южна Каролина и Луизиана и са покрай болшинство в Алабама, Флорида, Джорджия и Северна Каролина. Общо в 11-те щати от Конфедерацията през 1860 година е имало 3 521 110 плебеи, което е 38,7% от популацията. Отделно са още 132 760 освободени преди Гражданската война (1861-1865) афроамерикански плебеи.
Федералната полиция следи всеобщата регистрация на афроамериканските гласоподаватели в южните щати. На национално равнище процентът на имащи право на глас афроамериканци скача от 0,5 през 1866 година на 80,5 две години по-късно. В доста южни щати регистрациите надскачат 90%.
По време на изборите през 1880 година се допуска, че изборната интензивност измежду чернокожото население е 65% или повече в Северна и Южна Каролина, Тенеси, Тексас и Вирджиния.
Правото на глас дава власт
Над 2000 освободени мъже печелят административни постове през 70-те години на ХIХ век, в това число 14 места в Конгреса и 2 в Сената.
В един миг над 40% от законодателите в долните камари в локалните парламенти на Южна Каролина и Луизиана сe оказват чернокожи. Тъй като афроамериканците гласоподават най-вече за републиканците, тяхното право на глас дава съображение на Републиканската партия и на други политически обединения да оспорят превъзходството на демократите от предишното. Демократите губят Северна Каролина, Тенеси и Вирджиния през 80-те и 90-те години на ХIХ век и съвсем изпускат Алабама, Арканзас, Флорида, Джорджия, Мисисипи и Тексас. Ако демократичните избори бяха траяли, отбелязва политологът В.О. Кий, " съществуването на белите посред черния пояс щеше да е застрашено ".
Тогава трансформират разпоредбите и захвърлят демократичните правила. " Дайте ми (конституционен) конгрес и ще направя по този начин, че... нито един чернокож да не бъде чут повече ", споделя някогашният сенатор на Джорджия Робърт Тумбс към края на равноправието. Между 1885 и 1908 година всички 11 някогашни щати от Конфедерацията трансформират конституциите си и изборните си закони, с цел да орежат правата на афроамериканците.
За да не нарушат закона и да спазят Петнадесетата корекция в Конституцията, обособените щати не могат да лимитират правото на глас поради расова принадлежност, само че могат целеустремено да вкарат " неутрални " изборни такси, условия за уседналост, проби за просветеност и комплицирано написани бюлетини.
" Дългосрочната цел на всички тези ограничавания ", споделя историкът Алекс Кийсар, " е да бъдат държани бедните и необразовани негри надалеч от урните ". Тъй като афроамериканците по това време са най-вече републиканци, се чака, че ограничението на изборните им права ще възвърне преимуществото на демократите. Целта е, споделя сенатор от Северна Каролина, да се напише " добър, явен и почтен закон, който постоянно да създава болшинство за демократите ".
Пионер в ограничението на изборните права е Южна Каролина, чийто електорат е най-вече от чернокожи, като през 1860 година те наброяват 402 406 плебеи (57,2% от цялото население на щата) и 9914 свободни чернокожи. През 1882 година със
Закона за осемте кутии
се основава комплицирана бюлетина, която прави съвсем невероятно за необразованите гласоподаватели да упражняват правото си на глас. И защото по-голяма част от чернокожите гласоподаватели не може да чете, гласовете на афроамериканците понижават фрапантно. Но това събитие се оказва незадоволително за белите расисти в щата.
През 1888 година губернаторът Джон Ричардсън декларира: " В момента ръководи малцинство от 400 000 (бели) над болшинство от 600 000 (черни)... Единственото нещо, което стои сред нас и тяхното (на чернокожите - б.а.) ръководство, е един недъгав закон - Законът за осемте кутии ". Седем години по-късно щатът вкарва такса и тест за просветеност. Избирателната интензивност измежду чернокожото население, която през 1876 година доближава до 96%, спада на 11% през 1898 година Ограничаването на правото на глас " унищожава Републиканската партия " и я държи надалеч от локалната власт в продължение на съвсем век.
В щата Тенеси чернокожите гласоподаватели са толкоз дейни през 1888 година, че демократически лоялният вестник " Avalanche " предвещава " огромна победа на републиканците " в идващите избори, в случай че нещо не бъде направено. Оказва се, че това ефикасно " нещо " е въведената през идната година от демократите такса за гласоподаване и така наречен Закон на Дорч, основал комплицирана бюлетина, която гласоподавателите могат да схванат, единствено в случай че са грамотни. Докато законодателите дебатират, " Avalanche " упорства да се утвърди " законът на Дорч или загиваме ". След въвеждането на закона заглавието на в. " Memphis Daily Appeal " гласи: " Спасени сме най-сетне. Довиждане, републиканци, сбогом ". Демократите печелят разгромително през 1890 година, а републиканците " се срутват ". В уводната си публикация вестникът написа, че резултатът от закона на Дорч е " удивителен ".
През 1896 година изборната интензивност на чернокожото население е покрай нула. В щата Алабама обстановката е същата.
Историята се повтаря
в Арканзас, Флорида, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Северна Каролина, Тексас и Вирджиния. Избирателната интензивност измежду афроамериканските мъже (жените, без значение от расата, към момента нямат изборни права) спада от 61% през 1880 година до 2% през 1912 година Ограничаването на правото им на глас изритва Републиканската партия от локалното ръководство на Юга, както и от посланичество в Конгреса от някогашните щати на Конфедерацията, и в продължение на близо век е обезпечена властта на бялата еднопартийна система. Както негър южняк споделя: " Целият Юг - всеки щат в Юга - към този момент е в ръцете на същите хора, чиито плебеи бяхме ".
Решението да се гласоподава единствено с машини е де факто въвеждане на учебен ценз. Що се отнася до това дали по този метод ще бъде възпрепятствано пазаруването на гласове, както и други операции на изборните резултати, то тук изцяло важи максимата, че постоянно решението на един проблем се трансформира в още по-голям проблем.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Айн Ранд (псевдоним на американската интелектуалка от съветски генезис Алиса Розенбаум, 1905-1982)
Дали в действителност решението на парламентарните избори да се гласоподава единствено с машини носи само позитиви, като попречва подправянето на вота? Каква би била ориста на гласоподавателите с по-нисък учебен ценз, както и на по-възрастното население, което не е на " ти " със актуалните технологии?
За да отговорим на тези въпроси, задоволително е да се взрем в историята. Когато 11-те южни щати в Съединени американски щати се отделят и образуват Конфедерацията на робовладелските щати на 4 февруари 1861 година, последователите на това обособяване са изразители на икономическите ползи на робовладелците, за които експлоатирането на труда на чернокожите е основният източник на техните приходи. Но въпреки и основен, той не е единственият претекст за отделянето им в страна, чиято новоприета конституция провъзгласявала, че робството е основа на икономическото и политическото устройство на Конфедерацията. Нейните последователи са уверени, че негрите са същества от по-нисш порядък, неспособни независимо да живеят и мислят. В отбрана на робовладелската система били отдадени книгите на вирджинския плантатор Джон Фитцхю " Социология за Юга, или Банкрутирането на свободното общество " (1854) и " Канибали или Роби без господари " (1857), напълно пронизани с бял национализъм и расизъм.
След провалянето на разбунтувалите се робовладелски щати, в тях, с наличието и на федерални войски, е натрапен развой, посредством който да бъдат обезпечени условия за фактически освобождение на афроамериканците от робското битие. Но процесът никога
не протича безпрепятствено и безпроблемно
Тъкмо в противен случай, тъй като съпротивата на някогашните робовладелци от Юга на Съединени американски щати е подкрепена от Демократическата партия, която има постоянна изборна база измежду бялото население на конфедеративните щати. Но Републиканската партия поддържа придвижването за унищожаване на робството на чернокожото население в южните щати.
В тези щати господства Демократическата партия, в тях афроамериканците, до премахването на робството, не са имали право на глас. Те съставляват огромна част от популацията на Юга. Когато робството официално остава в историята, пред управлението на Демократическата партия изниква казусът по какъв начин да резервира електоралното си преимущество в щатите от Конфедерацията. Как ли? Като бъдат изменени разпоредбите за гласоподаване, без да се оспорва правото на чернокожите да вземат участие в изборите. Затова най-яркият образец за
пренаписване на изборни правила
в някоя страна, с цел да бъде открито властническо преимущество, идва от Съединени американски щати. След указа за връщане на правата на чернокожите от 1867 година и Петнадесетата корекция към Конституцията, която не разрешава отхвърли от правото на глас въз основа на раса, афроамериканците внезапно се оказват най-многобройните гласоподаватели в Мисисипи (55,2%), Южна Каролина и Луизиана и са покрай болшинство в Алабама, Флорида, Джорджия и Северна Каролина. Общо в 11-те щати от Конфедерацията през 1860 година е имало 3 521 110 плебеи, което е 38,7% от популацията. Отделно са още 132 760 освободени преди Гражданската война (1861-1865) афроамерикански плебеи.
Федералната полиция следи всеобщата регистрация на афроамериканските гласоподаватели в южните щати. На национално равнище процентът на имащи право на глас афроамериканци скача от 0,5 през 1866 година на 80,5 две години по-късно. В доста южни щати регистрациите надскачат 90%.
По време на изборите през 1880 година се допуска, че изборната интензивност измежду чернокожото население е 65% или повече в Северна и Южна Каролина, Тенеси, Тексас и Вирджиния.
Правото на глас дава власт
Над 2000 освободени мъже печелят административни постове през 70-те години на ХIХ век, в това число 14 места в Конгреса и 2 в Сената.
В един миг над 40% от законодателите в долните камари в локалните парламенти на Южна Каролина и Луизиана сe оказват чернокожи. Тъй като афроамериканците гласоподават най-вече за републиканците, тяхното право на глас дава съображение на Републиканската партия и на други политически обединения да оспорят превъзходството на демократите от предишното. Демократите губят Северна Каролина, Тенеси и Вирджиния през 80-те и 90-те години на ХIХ век и съвсем изпускат Алабама, Арканзас, Флорида, Джорджия, Мисисипи и Тексас. Ако демократичните избори бяха траяли, отбелязва политологът В.О. Кий, " съществуването на белите посред черния пояс щеше да е застрашено ".
Тогава трансформират разпоредбите и захвърлят демократичните правила. " Дайте ми (конституционен) конгрес и ще направя по този начин, че... нито един чернокож да не бъде чут повече ", споделя някогашният сенатор на Джорджия Робърт Тумбс към края на равноправието. Между 1885 и 1908 година всички 11 някогашни щати от Конфедерацията трансформират конституциите си и изборните си закони, с цел да орежат правата на афроамериканците.
За да не нарушат закона и да спазят Петнадесетата корекция в Конституцията, обособените щати не могат да лимитират правото на глас поради расова принадлежност, само че могат целеустремено да вкарат " неутрални " изборни такси, условия за уседналост, проби за просветеност и комплицирано написани бюлетини.
" Дългосрочната цел на всички тези ограничавания ", споделя историкът Алекс Кийсар, " е да бъдат държани бедните и необразовани негри надалеч от урните ". Тъй като афроамериканците по това време са най-вече републиканци, се чака, че ограничението на изборните им права ще възвърне преимуществото на демократите. Целта е, споделя сенатор от Северна Каролина, да се напише " добър, явен и почтен закон, който постоянно да създава болшинство за демократите ".
Пионер в ограничението на изборните права е Южна Каролина, чийто електорат е най-вече от чернокожи, като през 1860 година те наброяват 402 406 плебеи (57,2% от цялото население на щата) и 9914 свободни чернокожи. През 1882 година със
Закона за осемте кутии
се основава комплицирана бюлетина, която прави съвсем невероятно за необразованите гласоподаватели да упражняват правото си на глас. И защото по-голяма част от чернокожите гласоподаватели не може да чете, гласовете на афроамериканците понижават фрапантно. Но това събитие се оказва незадоволително за белите расисти в щата.
През 1888 година губернаторът Джон Ричардсън декларира: " В момента ръководи малцинство от 400 000 (бели) над болшинство от 600 000 (черни)... Единственото нещо, което стои сред нас и тяхното (на чернокожите - б.а.) ръководство, е един недъгав закон - Законът за осемте кутии ". Седем години по-късно щатът вкарва такса и тест за просветеност. Избирателната интензивност измежду чернокожото население, която през 1876 година доближава до 96%, спада на 11% през 1898 година Ограничаването на правото на глас " унищожава Републиканската партия " и я държи надалеч от локалната власт в продължение на съвсем век.
В щата Тенеси чернокожите гласоподаватели са толкоз дейни през 1888 година, че демократически лоялният вестник " Avalanche " предвещава " огромна победа на републиканците " в идващите избори, в случай че нещо не бъде направено. Оказва се, че това ефикасно " нещо " е въведената през идната година от демократите такса за гласоподаване и така наречен Закон на Дорч, основал комплицирана бюлетина, която гласоподавателите могат да схванат, единствено в случай че са грамотни. Докато законодателите дебатират, " Avalanche " упорства да се утвърди " законът на Дорч или загиваме ". След въвеждането на закона заглавието на в. " Memphis Daily Appeal " гласи: " Спасени сме най-сетне. Довиждане, републиканци, сбогом ". Демократите печелят разгромително през 1890 година, а републиканците " се срутват ". В уводната си публикация вестникът написа, че резултатът от закона на Дорч е " удивителен ".
През 1896 година изборната интензивност на чернокожото население е покрай нула. В щата Алабама обстановката е същата.
Историята се повтаря
в Арканзас, Флорида, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Северна Каролина, Тексас и Вирджиния. Избирателната интензивност измежду афроамериканските мъже (жените, без значение от расата, към момента нямат изборни права) спада от 61% през 1880 година до 2% през 1912 година Ограничаването на правото им на глас изритва Републиканската партия от локалното ръководство на Юга, както и от посланичество в Конгреса от някогашните щати на Конфедерацията, и в продължение на близо век е обезпечена властта на бялата еднопартийна система. Както негър южняк споделя: " Целият Юг - всеки щат в Юга - към този момент е в ръцете на същите хора, чиито плебеи бяхме ".
Решението да се гласоподава единствено с машини е де факто въвеждане на учебен ценз. Що се отнася до това дали по този метод ще бъде възпрепятствано пазаруването на гласове, както и други операции на изборните резултати, то тук изцяло важи максимата, че постоянно решението на един проблем се трансформира в още по-голям проблем.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ