БСК поиска минималната заплата да не надвишава 43% от средната
Горната граница на минималната работна заплата (МРЗ) би трябвало да е не по-висока от 42-43 на 100 от междинната заплата. Това се споделя в позиция на Българската стопанска камара (БСК) по плана на рамково съглашение за процедура по установяване на размера на РМЗ.
„ Горната граница на оферти период от 40- 50% за установяване на МРЗ по отношение на междинната работна заплата, надвишава доста междинното съответствие за 22-те държави-членки на Европейски Съюз, прилагащи МРЗ, което доближава 41-42%. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43% ”, се показва в позицията на БСК.
От стопанската камара изясняват, че главен параметър при установяване на МРЗ в препоръчаната формула е „ прогнозната стойност на повишаването на компенсацията на един нает от последната настояща средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление “. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде обезпечен годишен достъп до използваната съответна методика и параметри за прогнозиране на този основен индикатор, за годината, за която се дефинира МРЗ.
От БСК още веднъж обърнаха внимание на отрицателните резултати върху използването на механизма за установяване на МРЗ, на неведнъж обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с спомагателното заплащане за трудов стаж и добит професионален и прагове за така наречен най-малък застрахователен приход. „ В своята цялост те водят до дискриминация на обособените групи наети лица по възраст и претовареност в частния и публичен бранш, узаконяват недекларирания труд и пасивните настройки при практикуване на контрола върху нарушаванията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство ”, показват от стопанската камара.
Пълният текст на позицията можете да видите ТУК .
„ Горната граница на оферти период от 40- 50% за установяване на МРЗ по отношение на междинната работна заплата, надвишава доста междинното съответствие за 22-те държави-членки на Европейски Съюз, прилагащи МРЗ, което доближава 41-42%. Предложената горна граница от 50% надвишава и граничното съответствие на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени служащи, употребявано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за договаряния, не по-висока от 42-43% ”, се показва в позицията на БСК.
От стопанската камара изясняват, че главен параметър при установяване на МРЗ в препоръчаната формула е „ прогнозната стойност на повишаването на компенсацията на един нает от последната настояща средносрочна бюджетна прогноза на държавното управление “. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде обезпечен годишен достъп до използваната съответна методика и параметри за прогнозиране на този основен индикатор, за годината, за която се дефинира МРЗ.
От БСК още веднъж обърнаха внимание на отрицателните резултати върху използването на механизма за установяване на МРЗ, на неведнъж обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с спомагателното заплащане за трудов стаж и добит професионален и прагове за така наречен най-малък застрахователен приход. „ В своята цялост те водят до дискриминация на обособените групи наети лица по възраст и претовареност в частния и публичен бранш, узаконяват недекларирания труд и пасивните настройки при практикуване на контрола върху нарушаванията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство ”, показват от стопанската камара.
Пълният текст на позицията можете да видите ТУК .
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ