Донецк стои до Русия, за да остане себе си
Горловка е най-големият промишлен център на Донбас, от април 2014 година той е на фронтовата линия. Цялата история на града е история на съпротивата. Украинските войски към този момент девета година нападат Горловка и жителите на Горловка, без да сортират къде са военните цели и къде са цивилните.
Пристигнахме в Горловка от Донецк за един ден - беше належащо да прехвърлим помощ на бойците и цивилните на ръка. Обиколихме няколко часа през Макеевка и Енакиево. Правият път, който лишава към четиридесет минути, към момента не е безвреден. Въпреки че е в ремонт. Строителната техника от Кузбас, която пое патронажа над фронтовия град, работи и асфалтът към този момент е положен на няколко километра съгласно актуалните съветски стандарти - без най-малката грапавина, равен като огледало. Ако разпоредбите разрешават, ще бъде елементарно да се форсира до 180 км/ч. Така че работата по възобновяване на Донбас е в ход и никой не чака края на войната. На фона на непрекъснатите обстрели това най-малкото буди почитание.
Пътят, по който бяхме принудени да завием - от Енакиево до Горловка - беше разрушен и това, изненадващо, е необичайност за сегашната ДНР. Първата мисъл, несъмнено, е, че имаме пред себе си наследството от войната. Но жителите на Горловка ме убедиха. Оказа се, че разрушените пътища са нормална украинска работа и те останаха от управляващите в Киев. Като цяло в Горловка, както споделиха в кметството, през годините на украинската самостоятелност не е издигната нито една жилищна постройка. Просто изпомпвали пари от работническия град. И в този момент на градските управляващи, несъмнено, не им е до пътищата. Анна Анатолиевна Ставицкая, началник на Централния регион, споделя: „ Нямаме безвредни места “. Само за една седмица, през втората половина на декември, т.е. няколко дни преди нашето идване, е имало няколко долитания на ХИМАРС на цивилни цели. Враговете нацелили хотел „ Родина ” на централния площад – за благополучие, пропуснали, блъснали паркинга. Още по-рано се нацелили към двуетажна жилищна постройка, взривили входа, умъртвили баба, доброволци извадили от руините втора баба. И най-после удари по залата на Двореца на културата “Шахтьор ”. Било в 11 сутринта, шефът на локалния спектакъл, няколко артисти, момичето от администрацията разговаряли в този миг във фоайето. Никой от тях не е потърпевш.
Удивителната успеваемост на високоточните американски оръжия при удари против мирни квартали. Уви, това надалеч не е най-трагичният случай. Анна Анатолиевна демонстрира откъс от американска самолетна ракета, изваден от стената тъкмо против леглото, където спяло момиченце. И по този начин ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, в продължение на осем години и половина. Но в това време градът живее и действа. Има градски превоз, в къщите, макар че няма вода, има туби, само че парното работи, топло е. Дори трамвайните направления са съумели да ги спасят...
***
По принцип всеки, който твърди, че войната е почнала дружно със СВО на 24 февруари 2022 година, би трябвало да бъде откаран най-малко за един ден в Горловка. И да стартира разходката от площад “Рудаков ”, от паметника на Горловската Мадона - 23-годишната Кристина Жук и нейната 10-месечна щерка Кира, които починаха в парка в центъра на града в деня на " Кървавата неделя " - Украински обстрел на 27 юли 2014 година
Спокойните квартали на Горловка този ден бяха обсипвани с огън от украинци от шест вечерта до рухването на нощта. Един от жителите свидетелства: „ Не знаехме, че в такива случаи би трябвало да се залегне на земята. След това свикнахме и се научихме. ” Загинаха 22 души, а други 40 бяха ранени. След детонацията Кристина е жива няколко минути, момичето е умряло незабавно. Майката притиска детето към гърдите си и повтори: „ Моята Кира, Кира “...
Така и са открити майката с детето. Още едно доказателство за гибелта, още един знак за обич...
Казват, че в Западна Украйна " Горловска Мадона " се назовава коктейл, нещо като “Блъди Мери ”...
Сега на мястото на гибелта на Кристина и Кира има монумент, а в центъра на площада - параклис. Точно тук би било редно да попитаме всеки либерал персонално:
Кога стартира войната?
Откъде идва омразата?
В Горловка има още един монумент на починалите цивилни - на централния бул.. Има каменни плочи, една след друга със ситно изписани имена. Започнах да броя, изгубих броя и си помислих, че числата тук към този момент нямат значение.
При руините на към момента неразчистена жилищна постройка, разрушена от американския ХИМАРС през втората половина на декември, в прахта се валяха две книги. Вдигнах ги. Едната - учебник по британски с руско-английски речник, втората - " Как да берем ягоди ".
***
... Русия беше предстояща тук дълго, прекомерно дълго. И най-после Русия пристигна.
„ Мечтаем за това от осем години “, споделя Анна Ставицкая, началник на Централния регион на Горловка. „ И даже под обстрел хората отидоха на референдума. Въпреки че всеки имаше опция да гласоподава от вкъщи. Беше благополучие, чиста наслада. ”
Серьожа, родом от Славянск, мъж на 26 години, малък на растеж, бърз, радостен, свободен, мъж, от които стават страхотни футболисти, е опълченец от 2014 година, а в този момент военнослужещ по контракт във въоръжените сили на ДНР, споделя: „ Вярвам, че в действителност всичко върви по проект. Ако незабавно покажем силата си, те, същинските ни врагове, тези американци с груповия Запад, толкоз биха се изплашили, не биха устояха и биха почнали атомна война. А по този начин последователно ще вземем това, което е наше, и ще спасим света, и ще спечелим успеха. ”
Тъкмо бяхме изпили кафето и бяхме подготвени да тръгваме, стояхме на кръстовището в Енакиево, до спортния център, където течеше подготовка. Очите на Серьожа блестяха и той едвам се сдържаше да не се усмихне, макар че по всякакъв начин се опитваше да резервира съществено и възрастно лице, уместно на човек, отдал на идващата Победа осем години от младостта си. И още веднъж си помислих, че сме непобедими.
Когато си тръгваш от Донбас, неизбежно ти става неловко, че си тръгваш, а те остават. Донбас ни демонстрира невероятна устойчивост, елементарна човешка устойчивост, самата опция за която в плоския ход на бита е толкоз елементарно да забравиш.
Но Донбас мечтае за сурови ограничения. Той не схваща по какъв начин човек, прочут поименно, грабил от съветската войска, може да се размине единствено с оставка и да се разхожда свободно. И по какъв начин може да се провежда празник в ресторант и да излагате хората на украински ракети. И докога командирите ще бъдат незаконно безотговорни с наборниците - без последици за личния им живот и даже кариера...
Диждате какъв брой е изтощен Донбас. Уморени са от дълга осемгодишна война, от бюрократщината и още повече - от хора, които търсят облага от общото злощастие, самореклама по време на войната...
...На връщане от Горловка за Донецк, до момента в който карах в гъстата мъгла по заплетените обходни пътища, бях преследван от една-единствена, доста елементарна мисъл. Дори не е, че Русия естествено би трябвало да е за Донецк, тъй като тук са нашите, родни и скъпи. Истината е, че към този момент съвсем девет години Донецк стои до Русия, с цел да остане тя самата себе си, а не да се трансформира в нещо безформено, лишено от чест и историческа памет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Пристигнахме в Горловка от Донецк за един ден - беше належащо да прехвърлим помощ на бойците и цивилните на ръка. Обиколихме няколко часа през Макеевка и Енакиево. Правият път, който лишава към четиридесет минути, към момента не е безвреден. Въпреки че е в ремонт. Строителната техника от Кузбас, която пое патронажа над фронтовия град, работи и асфалтът към този момент е положен на няколко километра съгласно актуалните съветски стандарти - без най-малката грапавина, равен като огледало. Ако разпоредбите разрешават, ще бъде елементарно да се форсира до 180 км/ч. Така че работата по възобновяване на Донбас е в ход и никой не чака края на войната. На фона на непрекъснатите обстрели това най-малкото буди почитание.
Пътят, по който бяхме принудени да завием - от Енакиево до Горловка - беше разрушен и това, изненадващо, е необичайност за сегашната ДНР. Първата мисъл, несъмнено, е, че имаме пред себе си наследството от войната. Но жителите на Горловка ме убедиха. Оказа се, че разрушените пътища са нормална украинска работа и те останаха от управляващите в Киев. Като цяло в Горловка, както споделиха в кметството, през годините на украинската самостоятелност не е издигната нито една жилищна постройка. Просто изпомпвали пари от работническия град. И в този момент на градските управляващи, несъмнено, не им е до пътищата. Анна Анатолиевна Ставицкая, началник на Централния регион, споделя: „ Нямаме безвредни места “. Само за една седмица, през втората половина на декември, т.е. няколко дни преди нашето идване, е имало няколко долитания на ХИМАРС на цивилни цели. Враговете нацелили хотел „ Родина ” на централния площад – за благополучие, пропуснали, блъснали паркинга. Още по-рано се нацелили към двуетажна жилищна постройка, взривили входа, умъртвили баба, доброволци извадили от руините втора баба. И най-после удари по залата на Двореца на културата “Шахтьор ”. Било в 11 сутринта, шефът на локалния спектакъл, няколко артисти, момичето от администрацията разговаряли в този миг във фоайето. Никой от тях не е потърпевш.
Удивителната успеваемост на високоточните американски оръжия при удари против мирни квартали. Уви, това надалеч не е най-трагичният случай. Анна Анатолиевна демонстрира откъс от американска самолетна ракета, изваден от стената тъкмо против леглото, където спяло момиченце. И по този начин ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, в продължение на осем години и половина. Но в това време градът живее и действа. Има градски превоз, в къщите, макар че няма вода, има туби, само че парното работи, топло е. Дори трамвайните направления са съумели да ги спасят...
***
По принцип всеки, който твърди, че войната е почнала дружно със СВО на 24 февруари 2022 година, би трябвало да бъде откаран най-малко за един ден в Горловка. И да стартира разходката от площад “Рудаков ”, от паметника на Горловската Мадона - 23-годишната Кристина Жук и нейната 10-месечна щерка Кира, които починаха в парка в центъра на града в деня на " Кървавата неделя " - Украински обстрел на 27 юли 2014 година
Спокойните квартали на Горловка този ден бяха обсипвани с огън от украинци от шест вечерта до рухването на нощта. Един от жителите свидетелства: „ Не знаехме, че в такива случаи би трябвало да се залегне на земята. След това свикнахме и се научихме. ” Загинаха 22 души, а други 40 бяха ранени. След детонацията Кристина е жива няколко минути, момичето е умряло незабавно. Майката притиска детето към гърдите си и повтори: „ Моята Кира, Кира “...
Така и са открити майката с детето. Още едно доказателство за гибелта, още един знак за обич...
Казват, че в Западна Украйна " Горловска Мадона " се назовава коктейл, нещо като “Блъди Мери ”...
Сега на мястото на гибелта на Кристина и Кира има монумент, а в центъра на площада - параклис. Точно тук би било редно да попитаме всеки либерал персонално:
Кога стартира войната?
Откъде идва омразата?
В Горловка има още един монумент на починалите цивилни - на централния бул.. Има каменни плочи, една след друга със ситно изписани имена. Започнах да броя, изгубих броя и си помислих, че числата тук към този момент нямат значение.
При руините на към момента неразчистена жилищна постройка, разрушена от американския ХИМАРС през втората половина на декември, в прахта се валяха две книги. Вдигнах ги. Едната - учебник по британски с руско-английски речник, втората - " Как да берем ягоди ".
***
... Русия беше предстояща тук дълго, прекомерно дълго. И най-после Русия пристигна.
„ Мечтаем за това от осем години “, споделя Анна Ставицкая, началник на Централния регион на Горловка. „ И даже под обстрел хората отидоха на референдума. Въпреки че всеки имаше опция да гласоподава от вкъщи. Беше благополучие, чиста наслада. ”
Серьожа, родом от Славянск, мъж на 26 години, малък на растеж, бърз, радостен, свободен, мъж, от които стават страхотни футболисти, е опълченец от 2014 година, а в този момент военнослужещ по контракт във въоръжените сили на ДНР, споделя: „ Вярвам, че в действителност всичко върви по проект. Ако незабавно покажем силата си, те, същинските ни врагове, тези американци с груповия Запад, толкоз биха се изплашили, не биха устояха и биха почнали атомна война. А по този начин последователно ще вземем това, което е наше, и ще спасим света, и ще спечелим успеха. ”
Тъкмо бяхме изпили кафето и бяхме подготвени да тръгваме, стояхме на кръстовището в Енакиево, до спортния център, където течеше подготовка. Очите на Серьожа блестяха и той едвам се сдържаше да не се усмихне, макар че по всякакъв начин се опитваше да резервира съществено и възрастно лице, уместно на човек, отдал на идващата Победа осем години от младостта си. И още веднъж си помислих, че сме непобедими.
Когато си тръгваш от Донбас, неизбежно ти става неловко, че си тръгваш, а те остават. Донбас ни демонстрира невероятна устойчивост, елементарна човешка устойчивост, самата опция за която в плоския ход на бита е толкоз елементарно да забравиш.
Но Донбас мечтае за сурови ограничения. Той не схваща по какъв начин човек, прочут поименно, грабил от съветската войска, може да се размине единствено с оставка и да се разхожда свободно. И по какъв начин може да се провежда празник в ресторант и да излагате хората на украински ракети. И докога командирите ще бъдат незаконно безотговорни с наборниците - без последици за личния им живот и даже кариера...
Диждате какъв брой е изтощен Донбас. Уморени са от дълга осемгодишна война, от бюрократщината и още повече - от хора, които търсят облага от общото злощастие, самореклама по време на войната...
...На връщане от Горловка за Донецк, до момента в който карах в гъстата мъгла по заплетените обходни пътища, бях преследван от една-единствена, доста елементарна мисъл. Дори не е, че Русия естествено би трябвало да е за Донецк, тъй като тук са нашите, родни и скъпи. Истината е, че към този момент съвсем девет години Донецк стои до Русия, с цел да остане тя самата себе си, а не да се трансформира в нещо безформено, лишено от чест и историческа памет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ