Юлиян Попов пред ФАКТИ: Докато траят горещините и пожарите, трябва да се подготвяме и за наводненията
Горещите талази в Европа зачестяват, а резултатът им се усилва. Екстремните температури имат и доста влияние върху стопанската система и сигурността на Европа. Влязохме в сезона на пожарите… Пред ФАКТИ приказва някогашният министър на околната среда и водите Юлиян Попов.
- Г-н Попов, към този момент сме интензивно в сезона на пожарите. Взимаме ли си поука от година на година, или животът си тече с концепцията „ мен няма да ме засегне “?
- Не, не си взимаме поука. Реагираме на рецесиите както пристигна. Променяме се постепенно, а би трябвало да действаме хем бързо, хем стратегически. А това е сложна композиция. България има тактика за климатична акомодация, само че тя, а и доста други ограничения, би трябвало да доведат до съответни ограничения на място.
- Голям пожар унищожи къщи в Арбанаси край Велико Търново, огромен пожар има край Костинброд. „ И мен няма да ме засегне “ не важи, по този начин ли излиза…
- За страдание, е по този начин. Пожарите, сушата и горещините, както и наводненията, водят до тежки загуби, които директно или не засягат всички. Затова и би трябвало всички да са добре осведомени с рисковете, нужните ограничения и да са действително ангажирани. Медиите и държавните институции имат голяма роля, с цел да обезпечат тази информация.
- Горещо време, суха земя, сухи треви – това ли е съвършената рецепта за пожар?
- Част от рецептата. Става съвършена, когато добавите зле подържани терени, слаба институционална подготовка и оня, който ще драсне клечката. Огромна част от пожарите са провокирани от нехайство или тенденциозен палеж.
- Европа е обхваната от тежка гореща вълна и задълбочаваща се суша. В Испания и Португалия термометрите минаха 46 градуса, във Франция температурите не падат под 40, а нощем въздухът не се охлажда. Нагаждаме ли се към това топло време?
- Частично се нагаждаме. Купуваме климатици, носим леки облекла, все по-голямо внимание обръщаме на енергийната успеваемост на постройките. Трябва обаче да вършим много повече. Залесяването на градовете, зелените покриви, зелени тревни площи с съответни издържащи на суша треви, уместно оцветяване са единствено част от нещата, които би трябвало да придвижим бързо. Много е значимо ръководството на водите, което у нас е зарязано в огромна степен. Някои общини най-накрая стартират да приказват за естественото възобновяване на градските реки и водни площи. Това е значима стъпка. Махането на бетонните корита и инвазивната растителност и връщането на реките в оптимално естествена форма би трябвало да е приоритет на общините.
- През последните години горещините взимат хиляди жертви в Европейски Съюз, а жегата става по-интензивна и по-продължителна. Климатичните промени са тук, само че хората проумяваме ли го?
- Високо реномираното Лондонско учебно заведение по хигиена и тропическа медицина направи оценка, че сегашната гореща вълна е евентуалната причина за гибелта на 2300 души в 12 европейски града в границите на 10 дни, като 65% от тези смъртни случаи се дължат на смяна в климата.
Време е здравните управляващи да интегрират климата в техните политики и действия. Преждевременните смъртни случаи вследствие на горещите талази са хиляди и десетки хиляди в Европа. Тези смъртни случаи са в огромна степен здравен въпрос. Рядко слушам здравни министри у нас да приказват за климат. (Христо Хинков беше изключение в това предписание.) Експертната връзката е доста значима, с цел да понижим риска от гибел и тежки болести. Това да раздаваме шишета с вода, когато температурата стигне до 40 градуса, е покъртителен популизъм, само че е по-добре да оправим градските чешми по-добре, а централните и локалните управляващи да имат ясни и подробни протоколи за деяние при високи температури.
- Водните ресурси понижават, реките се свиват и това го отчитаме единствено като статистика ли?
- Не единствено. Хората виждат пресъхналите реки, тревожат се, само че рядко знаят какво да вършат. Отново да кажа, че вярното залесяване и естественото възобновяване на реките е значимо. Ние зарязахме водния запас на река Дунав, а той съставлява 83% от водния ресурс на страната. Преди 40 години Северна България се е напоявала от Дунав, в този момент напоителните системи са разрушени. Отказът от водите на Дунав имат и систематичен резултат. Почвата се засушава, микроклиматът се трансформира, подземните води понижават. България на процедура е унищожила към 90% от езерните си площи, които са основно край черноморския бряг. Трябва да обърнем съществено внимание и на този възмутителен факт.
- Водещи застрахователи предвиждат, че горещините може да смъкват Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз с 0.5% тази година. Някой у нас мисли ли върху това?
- Застрахователите мислят. Иначе - не. Отсъствието на застрахователните компании от противодействието на климатичните промени е сериозен проблем. Не може при всяко наводняване страната да заплаща. Нито е задоволително способена, нито има задоволително пари, нито има контролните принадлежности на застрахователния бизнес. Редно е да се научим да си застраховаме парцелите, а застрахователите да поемат нормалната си контролна и осведомителна функционалност. Необходима е и политика за образоване на селскостопанските производители, както и нови стандарти за създаване на инфраструктура.
- Експерти споделят, че хранителната и енергийната сигурност са под опасност. Какво ни чака?
- През последните години светът стана очевидец на внезапно повишаване на хранителни артикули, значително провокирано от рискови климатични условия в основни аграрни райони. В Съединени американски щати, където Калифорния обезпечава над 40% от производството на зеленчуци, тежката суша през 2022 година докара до 80% годишен скок в цените на зеленчуците до ноември същата година. В Европа, сушите в Южна Испания – производител на над 40% от международното количество зехтин – провокираха ново нарастване на цените с 50% до януари 2024 година, надграждайки предишни растежи. Ефектите не останаха лимитирани в границите на обособени пазари: в световен мащаб цените на какаото се утроиха до април 2024 година, след рекордни горещини в Гана и Брега на Слоновата Кост – страни, които дружно създават близо 60% от международното количество какао. Подобни покачвания се следиха и при кафето в резултат на суши и горещини във Виетнам и Бразилия. Тези разтърсвания на интернационалните пазари водят до компликации за снабдители и внезапно повишаване за консуматори надалеч отвън засегнатите райони. Може да чакаме още скокове в цените през идващите години.
Високите температури предходната година бяха главен фактор за световното покачване на потреблението на електрическа енергия. В същото време сушите водят до стресове върху хидроенергетиката. Но разрастването на слънчевата и вятърната сила, както и на индустриалните акумулатори балансират тези стресове. Във всички случаи е належащо съществено дълготрайно обмисляне и използване на ограничения, които да компенсират ударите върху енергетиката и страните. Съвременните технологии ни дават доста благоприятни условия за справяне с климатичните рецесии, само че би трябвало да действаме бързо, мъдро и ангажирано.
