Жегите могат да доведат до дехидратация – опасно е, внимавайте
Горещините са тестване за индивида и крият риск от засягане на разнообразни органи и системи. Прекомерната загуба на телесна вода, което има клинична изява, се значи като дехидратация. Риск от настъпването ѝ крие забележителното потене и дейната терморегулация, при несъответстващ банкет на течности.
Високите температури и работата в гореща среда са главните рискови фактори за настъпването на дехидрация.
В допълнение редица лекарства могат да спомогнат за спомагателна загуба на екстрацелуларна течност. При естествени условия през кожата се отделят към 700 мл вода посредством процеса на перспирация. В изискванията на гореща и суха среда това количество може да бъде доста по-голямо.
Добре потвърдена е връзката между дехидратацията и острото увреждане на бъбречната функционалност. До огромна степен това увреждане се смята за обратимо и не се свързва с дълготрайни резултати върху бъбречната функционалност. Редица изследвания обаче, потвърждават, че повтарящата се дехидратация е виновна за развиване на хронично бъбречно заболяване при пациентите в страните с парещ климат. Особено особено е това увреждане при селскостопанските служащи и при служащите, при които огромна част от работния ден преминава навън в топъл и парещ климат.
Хроничното бъбречно заболяване в този случай носи наименованието мезоамериканска нефропатия (MeN). При това заболяване увреждането на бъбрека не може да се припише на класическите аргументи за бъбречно заболяване (например захарен диабет, артериална хипертония и гломерулни заболявания).
Клинично пациентите могат да имат обикновено или леко нараснало редовно артериално налягане, намалена скорост на гломерулна дестилация, нискостепенна нефротична протеинурия и някои електролитни отклонения, написа puls.bg. Бъбречната биопсия при тях показва увреждания присъщи както за остро бъбречно увреждане (остро увреждане на тубулните кафези, интерстициален оток, ранна фиброза), по този начин и такива присъщи за хронично увреждане.
Измененията типични за хронично бъбречно увреждане включват тубулна недоразвитост, интерстициална фиброза, сегментна интерстициална некроза.
Точната етиология на този вид хронично бъбречно увреждане е незнайна. Най-вероятната причина са повтарящите се епизоди на остро бъбречно увреждане, свързани с повтарящи се епизоди на дехидратация. Именно заради това някои откриватели са нарекли болестта свързана с дехидратацията хронична бъбречна непълнота.
В хода на проучванията са разпознати три съществени евентуални патогенетични механизма. Обсъждани са резултатите на вазопресина върху бъбреците, активирането на алдозоредуктаза-фруктокиназния път и резултатите на хроничната хиперурикемия. Дехидратацията е мощен физиологичен тласък за секреция на аргинин-вазопресин. Смята се, че дехидратацията посредством индуциране на хиперосмоларитет задейства осморецепторите и води до освобождение на вазопресин от невроните на задната част на хипофизната жлеза.
Крайните резултати от действието на вазопресина се заключават до стимулиране на ретенцията на урина, чиято последна цел е възобновяване на водно-солевото равновесие в организма. Пикочната киселина е отпадъчен артикул от разграждането на доста храни и питиета. Нейните молекули са разтворени в кръвта и се отделят през урината от бъбреците. Добре потвърдено е, че дехидратацията основава причина за задръжка на пикочна киселина-хиперурикемия.
Отлагането ѝ в отделителната система може да докара до формиране на камъни в бъбреците, с което от своя страна е терен за развиване на хронично бъбречно увреждане, изключително при рецидивиращи бъбречни рецесии. От всичко казано до тук следва да заключим, че достатъчния прием на вода спомага за поддържане на съответна хомеостаза в човешкия организъм.
Препоръчва се пациентите с хронично бъбречно заболяване да бъдат изключително бдителни през летните месеци. Достатъчният банкет на течности в летния сезон може да попречва увреждането на бъбреците и да възпре следващо развиване на хронично бъбречно заболяване.
Високите температури и работата в гореща среда са главните рискови фактори за настъпването на дехидрация.
В допълнение редица лекарства могат да спомогнат за спомагателна загуба на екстрацелуларна течност. При естествени условия през кожата се отделят към 700 мл вода посредством процеса на перспирация. В изискванията на гореща и суха среда това количество може да бъде доста по-голямо.
Добре потвърдена е връзката между дехидратацията и острото увреждане на бъбречната функционалност. До огромна степен това увреждане се смята за обратимо и не се свързва с дълготрайни резултати върху бъбречната функционалност. Редица изследвания обаче, потвърждават, че повтарящата се дехидратация е виновна за развиване на хронично бъбречно заболяване при пациентите в страните с парещ климат. Особено особено е това увреждане при селскостопанските служащи и при служащите, при които огромна част от работния ден преминава навън в топъл и парещ климат.
Хроничното бъбречно заболяване в този случай носи наименованието мезоамериканска нефропатия (MeN). При това заболяване увреждането на бъбрека не може да се припише на класическите аргументи за бъбречно заболяване (например захарен диабет, артериална хипертония и гломерулни заболявания).
Клинично пациентите могат да имат обикновено или леко нараснало редовно артериално налягане, намалена скорост на гломерулна дестилация, нискостепенна нефротична протеинурия и някои електролитни отклонения, написа puls.bg. Бъбречната биопсия при тях показва увреждания присъщи както за остро бъбречно увреждане (остро увреждане на тубулните кафези, интерстициален оток, ранна фиброза), по този начин и такива присъщи за хронично увреждане.
Измененията типични за хронично бъбречно увреждане включват тубулна недоразвитост, интерстициална фиброза, сегментна интерстициална некроза.
Точната етиология на този вид хронично бъбречно увреждане е незнайна. Най-вероятната причина са повтарящите се епизоди на остро бъбречно увреждане, свързани с повтарящи се епизоди на дехидратация. Именно заради това някои откриватели са нарекли болестта свързана с дехидратацията хронична бъбречна непълнота.
В хода на проучванията са разпознати три съществени евентуални патогенетични механизма. Обсъждани са резултатите на вазопресина върху бъбреците, активирането на алдозоредуктаза-фруктокиназния път и резултатите на хроничната хиперурикемия. Дехидратацията е мощен физиологичен тласък за секреция на аргинин-вазопресин. Смята се, че дехидратацията посредством индуциране на хиперосмоларитет задейства осморецепторите и води до освобождение на вазопресин от невроните на задната част на хипофизната жлеза.
Крайните резултати от действието на вазопресина се заключават до стимулиране на ретенцията на урина, чиято последна цел е възобновяване на водно-солевото равновесие в организма. Пикочната киселина е отпадъчен артикул от разграждането на доста храни и питиета. Нейните молекули са разтворени в кръвта и се отделят през урината от бъбреците. Добре потвърдено е, че дехидратацията основава причина за задръжка на пикочна киселина-хиперурикемия.
Отлагането ѝ в отделителната система може да докара до формиране на камъни в бъбреците, с което от своя страна е терен за развиване на хронично бъбречно увреждане, изключително при рецидивиращи бъбречни рецесии. От всичко казано до тук следва да заключим, че достатъчния прием на вода спомага за поддържане на съответна хомеостаза в човешкия организъм.
Препоръчва се пациентите с хронично бъбречно заболяване да бъдат изключително бдителни през летните месеци. Достатъчният банкет на течности в летния сезон може да попречва увреждането на бъбреците и да възпре следващо развиване на хронично бъбречно заболяване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ