Горещината не притежава грубата сила на урагана, не оставя обгорена

Горещината не има грубата мощ на урагана, не оставя обгорена земя като при горските пожари и не предизвиква бързи вреди като наводненията.

Екстремално високите температури, изключително в комбиниране с висока мокрота, се промъкват неусетно, действайки като непрекъснат фонов звук. Основната щета, която те предизвикват, е не върху собствеността, а върху човешкия организъм.

Хората умират, до момента в който се разхождат под обедното слънце, на фамилен поход в народен парк, на концерт на Тейлър Суифт навън, а също и в домове без климатик. Повече от 1 000 души загинаха по време на тазгодишния хадж през юни, когато температурите в Мека надскочиха 49°C.

Горещината е най-смъртоносният тип рисково време, а климатичната рецесия, породена от индивида, прави горещите талази все по-изтощителни и продължителни. Добавете към това и нарасналата мокрота – в такива условия способността на човек да оцелее доближава своя лимит, а тялото изчерпва своите качества си да се приспособява.

„ Ние всъщност трансформираме лятото в оръжие “, сподели Матю Хубер, професор по климатични науки от Университета Пърдю в Индиана, Съединени американски щати.

Какво прави топлината с кожата ви?

Милиони потни жлези в цялото тяло отделят течност върху повърхността на кожата. Докато се изпарява, тя отделя топлота към околната среда и се охлажда. Но когато на открито е прекомерно горещо и влажно, целият развой се дезорганизира. Прекомерното изпотяване може да докара до дехидратация, а тялото не всеки път бие паника, когато има потребност от повече течности. Когато се появи възприятието за жадност, може да е прекомерно късно: губи се течност по-бързо, в сравнение с може да се размени. Горещината и високата мокрота могат да анулират изгодите от изпотяването.

Когато във въздуха има доста влага, потта се изпарява доста по-бавно или въобще не се изпарява. Вместо това, тя се събира и стича надолу. Лишено от главния си охлаждащ механизъм, тялото бързо стартира да се нагрява, написа futurist.bg. 

Какво прави топлината със сърцето?

За контролиране на телесната температура сърцето и кръвоносните съдове „ влизат нормално първи в деяние “, изяснява доктор Катарина Джудис, доктор по незабавна помощ и климатолог в Училището по публично здраве на Харвард Чан.

При рискови горещини сърцето би трябвало да работи по-усилено, с цел да поддържа постоянна вътрешната телесна температура. То би трябвало бързо да изтласква кръвта към кожата, където тя може да отделя топлота в околната среда и затова постоянно хората почервеняват в жегата. Когато се потите, загубата на течност понижава размера на циркулиращата кръв, принуждавайки сърцето да работи още по-усилено, с цел да поддържа кръвното налягане. В такива случаи може да се почувствате като че ли „ то изскача от гърдите ви.

Какво прави топлината с мозъка ви?

Реакцията на тялото на изстудяване се ръководи от дребна област на мозъка с форма на елмаз, наречена хипоталамус. Той провокира изпотяването и насочва кръвния поток, с цел да може телесната температура да се поддържа на равнище към 37°C.

Но в случай че стане прекомерно горещо, всичко това стартира да се обърква. При рискови горещини притокът на кръв към мозъка понижава, дишането се учестява и кръвоносните съдове на шията и черепа се стесняват. Мозъкът е лишен от О2 и глюкоза, от които се нуждае, което евентуално визира когнитивните качества, утежнява психологичното здраве и води до рискови и неприятни решения.

„ Ако не сте приспособени към високите температури, мозъкът ви доста бързо излиза от строя, което ви кара да вземате неверни решения и да се забърквате в проблеми “, споделя доктор Поуп Моузли от Държавния университет на Аризона.

Как жегата убива?

Екстремната топлота нарушава защитните сили на организма ви. Високата температура бързо се трансформира от неприятно събитие в смъртоносно такова, а неприятното чувство от горещия и леплив ден се трансформира в нещо злокобно. Често това положение стартира със признаци като гадене, главоболие, мускулни конвулсии и даже припадъци. Всичко това са признаци на топлинен удар: тялото е обезводнено и стартира да губи способността си да се охлажда. От този миг нататък обстановката стартира бързо да се утежнява.

Топлинният удар поражда, когато тялото не е в положение да употребява естествени способи за изстудяване, като изпотяване и увеличение на притока на кръв към кожата. Това води до рисково повишение на телесната температура.

Може да загубите схващане или пространствена ориентировка. Основните органи стартират да отхвърлят. Бариерите, отделящи червата от останалата част от тялото, могат да станат по-пропускливи, което разрешава на смъртоносни отрови да навлязат в кръвния поток. Накрая сърцето просто може да се съобщи.

Моузли назовава топлинния удар „ взривоопасно положение и инфекциозен развой, засягащ няколко системи по едно и също време “.

Катастрофално ли е бъдещето?

До известна степен тялото ни може да свикне с топлината, само че това лишава време. Вярно е, че от време на време температурата може да бъде прекомерно висока, с цел да се приспособява човек към нея. За да получат по-добра визия за това по какъв начин топлинният стрес въздейства на организма, учените мерят температурите по по този начин наречения влажен термометър, който регистрира комбинирания резултат от топлината и влажността. За тази цел термометърът се увива във влажна забрадка. Когато водата се изпари, колбата се охлажда, а когато е мокра, температурата пада.

Колкото повече влага има във въздуха, толкоз по-малко вода се изпарява и толкоз по-слабо е охлаждането, т.е. показанията на мокрия термометър са високи. Според последните изследвания, максимумът, на който може да издържи здрав човек, е към 31 градуса по влажен термометър. Това може да не наподобява доста, само че при 100% мокрота тялото на процедура не може да се охлади и топлината става задушаваща и смъртоносна.

Учените от Университета Пърдю предвиждат, че милиарди хора ще се изправят пред този рисков предел с ускоряването на световното стопляне. Според тяхно проучване най-уязвимите райони са Западна Африка и елементи от Южна Азия, където има огромна плътност на популацията и доста постоянно стеснен достъп до климатизация.

По данни на Световната здравна организация годишно към 489 хиляди души умират от горещините, само че действителните жертви са доста повече, защото смъртните случаи, свързани с екстремалните горещени, не са лесни за следене. Те да вземем за пример могат да бъдат приписани на инфаркти или инсулти, без да се взема поради фактът, че доста от тях са се случили на фона на рисково високи температури на въздуха и нараснала мокрота.

„ Ние съществено подценяваме числата “, сподели Бхарат Венкат, началник на лабораторията за термичен мониторинг в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.