Горещ юлски ден е, 43-годишният Бай Миле заедно с гардовете

Горещ юлски ден е, 43-годишният Бай Миле дружно с гардовете си Любомир Николов на 36 година, Георги Узунов на 29 година и 31-годишния Веселин Миланов са в ресторант-градина „ Славия “ за обяд.

Седмина наемни убийци, облечени и маскирани като служители на реда, въоръжени с калашници, слизат от джип „ Нисан “ със наследник буркан и нахлуват в ресторанта с крясъци “Полиция! Ръцете на тила! ”.

В компанията им е и пазарджишкият сводник Методи Маринков на 38 години. Денят е петък, часът е 15,20.

Предрешените като служители на реда убийци откриват огън с автоматите и за секунди вършат на сито шестимата. След това се отдръпват от заведението, потеглят с джипа с мръсна газ и офейкват. По-късно возилото им е открито опожарено в региона на Княжево.

Любопитно и трагично

Убийството на именития сикаджия Милчо Бонев-Бай Миле преди 20 години е въодушевено от холивудски филм за Ал Капоне. Бай Миле и гардовете му са разстреляни на 30 юли 2004 година в ресторант-градина „ Славия “ съвсем като по сюжета от “Клането в деня на Свети Валентин “.

Сюжет

Да разведрим обстановка,ще ви разкажа  дребна част от кино лентата, „ Клането в деня на Свети Валентин “.

Накратко действието се развива в деня на влюбените, на 14 февруари 1929 година Тогава шестима наемници, облечени като служители на реда, нахлуват в автосервиз с крясъци „ Не мърдай! Полиция! “. Принуждават седем мъже да застанат с лице до стената и след това ги разстрелват с автомати. Избитите са членове на бандата на фамозния Джордж „ Бъгси “ Моран.

Основен обвинен като гарант е Ал Капоне.

Дотук са приликите с кино лентата, следва действителността. А тя е напълно българска. След дълготрайно следствие криминалистите откриват в опожарения джип оживяло шише от минерална вода, българска военна бронежилетка, създадена във ВМЗ „ Сопот “, и няколко отпечатъка.

Макар да има съмнения, че наемниците не са българи, а хърватска тайфа, прочула се като „ Фабриката за убийства “ на Роберт Матанич, по уликите криминалистите стигат до Тихомир Дочев-Мравката. Оказва се, че слюнката по оживялата бутилка от вода е негова.

Постепенно около Мравката проверяващите влизат в дирите на още трима хипотетични причинители – плевенчаните Анатолий Мънков-Плъха, Стилиян Георгиев-Мишката и софиянеца Георги Стефанов.

След 10-годишна правосъдна сага делото завършва с оправдателни присъди, а част от набедените от прокуратурата за убийци осъждат страната. Последен преди година Георги Стефанов взе 30 000 лв. обезщетение за това, че незаслужено е бил упрекнат и е лежал по арестите.

Връзка

Сръбската връзка в убийството на Бай Миле обаче се проверява редом, само че по този начин и не е финализирана, а остава единствено на равнище хипотези. Насоката е обвързвана с околните връзки на починалия необут със Земунския клан и контактите му с наркобоса Сретен Йосич-Йоца Амстердама. Твърди се, че точно Бай Миле е осигурявал хероина за западната ни съседка.

По изявления из сръбския щемпел локалната мафия е умъртвила Бай Миле, тъй като се е опитал да измести от каналите с опиати хората на Милорад Улемег-Легия.

Така или другояче едно от най-кървавите закононарушения у нас остава неразгадано. През 2011 година сръбската прокуратура предава на българските управляващи показанията на хърватина Томислав Марянович, че 58-годишният Слободан Джурович-Кардинал – кумът на Сретен Йосич, е поръчал убийството на Бай Миле.

Кардинал желал самичък да поеме контрола над наркотрафика, влизащ в Сърбия, без да зависи от сътрудници в България. Марянович твърдял, че след ареста на Сретен Йосич в София и изгонването му в Холандия през август 2002 година Бай Миле трябвало да стане изкупителна жертва.

Българският съд обаче не позволи хърватинът да бъде разпитан по делото у нас.

Слухът, че Бай Миле е погубен точно тъй като не е оказал помощ Йосич да не бъде хванат, остава.

Факт е, че у нас се появява и така наречен Фабрика за убийства, тайфа, водена от Роберт Матанич, който дружно с Иван Може и още няколко хървати са посочени за причинители на серия поръчкови убийства на знакови фигури от ъндърграунда у нас. Тази линия на следствието обаче по този начин и не е приключена до дъно и нищо не е потвърдено.

Опити

Това ликвидиране на 30 юли е сполучливо, за разлика от първия опит, когато претърпява пълнофиаско. Убийството на Бай Миле е втори опит, към този момент сполучлив. Първият претърпява крушение. Самият Милчо Бонев не всеки път е в ъндърграунда, има интервали в които е на страната на закона.

Различни изказвания се носят в подземния свят по отношение на формалната месторабота на бай Миле. Промените в България на 10 ноември 1989 година заварват Милчо Бонев в редиците на Народната милиция. Тогава той е 28-годишен.

На работа е като старшина в Самоков и към този момент носи прякора Бай Миле. Някъде през 1991 година напуща редиците на Министерство на вътрешните работи и става част от групировката ВИС.

Отговаря за защитата на кръчмите и хотелите в Самоков и Боровец. Влиза в спор с босовете на ВИС – братята Васил и Георги Илиеви, и става част от новата силова конструкция СИК дружно с братята Красимир и Николай Маринови, Младен Михалев–Маджо, Румен Николов–Пашата, Стоил Славов–Телето и други Бай Миле е претрупан да дава отговор за сигурността на сикаджийските босове.

Първи гърмеж

През септември 2001 година мощен гърмеж раздрусва блока на Милчо Бонев в столичния квартал “Изток ”. Бомбата е заложена в пощенската кутия и мощността й се равнява на 800 г тротилов еквивалент.

Гръмва тъкмо когато Бай Миле влиза във входа, придружаван от двамата си охранители. Бомбата съвсем не го визира, само че ранява гарда му – 30-годишния тогава Васил Костов, фамозен по-късно като Васко Кеца от бандата на “Килърите ”, и Николай Йорданов (36 г.).

След детонацията Бай Миле напуща България и се открива в Сърбия, където прави положителни връзки със Земунския клан в Белград. Завръща се след към 2 години. Смята се, че през това време той е схванал кой стои зад мократа поръчка.

Разбрал, не схванал – три години по-късно той е екзекутиран невъзмутимо.

Швейцареца единствен знае кой е поръчителят

Случаят “Бай Миле ” се води на незнаен причинител, само че малко на брой знаят, че в хода на следствието се стига до човек, който може да каже кой е поръчителят и причинителите. Човекът обаче е премахнат.

Става въпрос за разстреляния на 8 декември 2006 година в София Румен Пешев-Швейцареца.

Куршум го улучва в главата на излизане от жилището на приятелката му на столичната ул. “Чехов ” в жк “Изток ”. 55-годишният Пешев се е чувствал заплашен след убийството на Бай Миле, обоснованите догатки водят до това, че той наистинма е знаел кой е поръчителят на Милчо Бонев. Нещо повече –.нил податлив да свидетелства.

Приживе той е осигурявал квартири за непознати нарушители, дошли у нас, в това число за присъединяване в атентати. Говори се, че той е уредил убежището на Сретен Йосич в София през 2002 година

Швейцареца по този начин и не съумял да опише какво знае, тъй като договарянията да му се обезпечи сигурността и статут на предпазен очевидец се проточили.

Магистратите даже му дали обещание, че в случай че проговори пред съда, ще му обезпечат леговище по програмата за отбрана на очевидци. Пешев е знаел секрети и за служители на реда, и за магистрати, които години наред са получавали крупни суми от незаконни босове.

Самият той е апетитен за дясна ръка на Бай Миле и медиатор с момчетата от Земунския клан в Сърбия.

 препоръчва видеопродукцията на сътрудника Любо Огнянов, уповавам се да ви бъде интерсно, прелестно гледане!

 

 

По обявата работи Димитър Димитров/ SafeNews

 

 

 

Още вести четете в: Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News