Горан Благоев: Проблемът ни не е в Скопие, проблемът ни е в Брюксел
Горан Благоев, журналист, водещ на предаването „ Памет без отминалост “ по телевизия Евроком и политик от Политическа партия „Републиканци за България“ в изявление за обзора на деня на
На 4 май 1903 година в стълкновение с турска потеря умира Гоце Делчев. Сега на този ден се навършват 119 години от неговата крах. Какво не се случи? Увлечени по искания и упоритости към персоналното си оцеляване, а вероятно и някак политически правилно, да не нервират югозападната ни съседка, народните представители пропуснаха да отдадат минута безмълвие, да сведат глава пред делото на този популярен българин. И в случай че не беше една екстремистка група, която се дефинира като „ Младежи за Македония “, призовала нито един българин да не бъде допускан до гроба на апостола в църквата „ Свети Спас “ в Скопие, осведомителният поток щеше да означи изсъхнало тази дата. Удобно ли си спомняме за Гоце? Как политически използваме паметта за него? Наш посетител е Горан Благоев – журналист и водещ на предаването „ Памет без отминалост “ по телевизия „ Евроком “. Много хубаво име има вашето предаване – „ Памет без отминалост “, господин Благоев.
Благодаря ви, да. Обаче се оказва, че като че ли отминалостта няма огромна стойност през днешния ден, не може да се обмени в звонк, от нея не може да се направи спекулация – не е забавна.
Знаете ли, паметта е нещо, което в действителност е доста значима част и от нашата еднаквост. И по тази причина нарекох предаването „ Памет без отминалост “, тъй като даже тогава, когато някой съзнателно желае да заличи паметта ни, тя се резервира. Тя постоянно някъде там в гънките на историята, на огромната, общата групова памет се резервира. И по тази причина паметта е без отминалост. Някой може през днешния ден да желае да я заличи, само че тя на следващия ден, вдругиден ще пробие, както пролетните кълнове в този момент през май пробиват. Но когато говорите за Гоце Делчев, знаете ли, ще си разреша да не се съглася с вас, тъй като в сряда имаме едно официозно отбелязване на Гоце Делчев и забележете – то е маскирано под патронажа на президента в името на българо-македонските добросъседски връзки.
Говорите за конференцията?
Да, да я назовем „ конференция “ – то една конференция от 2-3 часа не е кой знае какво, в случай че в нея се съчетаха хиляди неща, в това число и 100-годишнината на Македонската патриотична организация (МПО), които, забележете, са чак през есента. Но желая да се върна на една друга годишнина – 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев и по-късно 150-годишнината от рождението на Борис Дрангов. Какво направи страната за тези годишнини? Дрангов беше навръх 3 март и аз бях един от хората, които приканиха тогава – дайте да я отбележим уместно. Спомняте си, доста беше с напрежение да се празнува или да не се празнува 3 март. Призовах виновните държавници – поставете тази година 3 март под знака на Дрангов, 150 години от рождението на полковник Борис Дрангов. Малко преди този момент, през зимата беше 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Тези кръгли знакови годишнини някак си бяха подминати. А в сряда президентът за следващ път се опита да си направи пиар на гърба на Гоце Делчев. Казвате, какво пропуснахме – в сряда пропуснахме да има в действителност едно общо възпоменание на България и Македония пред гроба на Гоце Делчев и виновността за това не е единствено на свирепата антибългарска агитация в Македония. Вината за това е на първо място на нашите български политици през последните 30 години, тъй като в сряда Радев задава реторично въпроса „ Да забележим чия е виновността за нашите връзки през тези минали години “. Ами, господин Радев, къде бяхте вие през целия си първи мандат, какво правихте? Срещу вас в сряда в залата седеше госпожа Илияна Йотова. Отварям една скоба – Илияна Йотова беше известно време началник на новините и аз, като неин зависещ мога да го кажа: тази жена безусловно цензурираше тематиките, националните тематики, поставяйки ги под знака на някакъв изопачен просоциалистически интернационализъм. И това мога да го потвърдя някой различен път с документи и с обстоятелства. Само ще загатна – на 2 август, Илинден,
1993 или 1994 година трябваше да върша анкета „ Какво е за българите Македония, модерна Македония? “. Всички споделяха: по-малката сестра на България, Македония е част от България и така нататък Връщам се в новините – като дълготраен публицист, знаете, имаше такава форма анкета, в този момент към този момент я няма – прибирам се в новините, Илияна Йотова, началник на новините, ми задава въпроса „ А някой от българите сподели ли ти, че Македония е самостоятелна страна? “. Аз й споделих: Илияна, ти просто караш българите да мислят не по този начин, както българинът е привикнал да мисли. Днес тази жена я виждаме, че развява друго знаме, както и президентът Радев. Извинявайте, само че тези хора преди да приказват за Македония, че не е скъсала със своето Титово, югославско комунистическо минало, да се запитат България какъв брой скъса със своя комунистически нрав, че партията, от която произлиза госпожа вицепрезидентката, партията, която издигна Радев за първия му мандат, че го поддържа и във втория му мандат, Българска социалистическа партия дали се разкая. Оставете за жертвите на комунизма – дали се разкая за това, че извърши едно ужасно национално изменничество нейната предшественица, Българска комунистическа партия, създавайки, отродявайки българи от българи и създавайки македонско малцинство в Пиринско. Първо, ние, както се споделя в Евангелието, да забележим гредата в личните си очи и след това да гледаме треската в очите на другите. Ето това е огромният проблем, това е огромният абсурд. И до момента в който ние не скъсаме с комунистическото си минало, до момента в който БКП/БСП актуалната не се покае за това отродяване в Пиринския край, няма по какъв начин нещата и в Македония да се случат. Ние призоваваме македонците да си прочетат близкото минало, но ние не желаеме да четем нашето.
Това смирение вие смятате ли, че би било допустимо?
Опасявам се, че не, имайки поради наглостта на Българска социалистическа партия към днешна дата и във връзка с това, което се случва и с Украйна. Не е допустимо. И по тази причина, отново споделям, всяко едно заиграване на Румен Радев с Македония работи само за неговия популистки имидж. Нищо друго, нищо значително не се случва. Всъщност това, което аз и преди няколко месеца в моята кандидатпрезидентска акция споделих – ние сме стигнали до там и в действителност казусът ни не е в Скопие, на нас казусът ни е в Брюксел – че за 30 години ние не успяхме да убедим нашите сегашни евроатлантически сътрудници, че правотата е на наша страна. Ние си лежим, както споделят старите българи, на ухото или на кълката, че ние сме вършиме – няма потребност да убеждаваме, в случай че щете в позитивния смисъл на думата да хвърляме средства за агитация в наша изгода. Радев какво прави пет години и продължава да не прави – да върви в Европейския съюз и да убеждава нашите европартньори, че ние сме правата страна. Днес естествено отново нахъсва българите против европейските институции като споделя, че ние сме в невижданата обстановка да се оказва напън върху страна членка поради страна, която занапред желае да членува. Ами, да се замислим за какво Европейският съюз си разрешава да оказва този невиждан напън върху нас, като сме членове на Европейски съюз. Ами, очевидно за такива членове лоялни и надеждни ни считат, че могат да си вършат каквото желаят. Но казусът, отново ще кажа, не е в Европейския съюз, казусът е в нас самите за това, че 30 години ние не можахме да убедим света, че нашата идея в Македония е правата, а не на македонците. И в сряда прозвуча – прощавайте, че върша анализ на тази конференция, само че тя е доста знакова като опит в действителност за следващ път да се печели популистко въздействие в България – поканени
членове на МПО. Президентът Радев благодари на МПО в Съединени американски щати – различен е въпросът, какъв брой общо днешната МПО има с онази остарялата, бранителя на българщината в Съединени американски щати и в Канада организация, – че тя е реагирала с писмо до Американския конгрес за тази самодейност месец септември да се разгласи за Месец на македонския език и македонската просвета. Ами да попитам държавния ни глава той, като разбра, че това се случва в Американския конгрес, дали не предложения на едно кафе американската посланичка да й обясни в последна сметка, че това, което вършат нашите сътрудници, Съединени американски щати, които са наш съдружник в НАТО, не е редно и че правотата е на наша страна? Убеден съм, че въобще не му е хрумнала тази мисъл, да привика американската посланичка и да изясни защо иде тирада. А по този начин
благодарим от отдалеченост на една гражданска организация в Съединени американски щати. Питам аз отново: къде е
българската страна да съобщи своята безапелационна позиция против това, което се пробва да постанова Американският конгрес?
Г-н Благоев, конференцията е под названието „ Европейска вероятност за добросъседски връзки сред “. За какви добросъседски връзки можем да беседваме, откакто и на този ден така наречен „ Младежи за Македония “ издигат лозунга „ Да не допуснем нито един противен български крайник до гроба на Гоце “?
Разбира се, не може да приказваме и аз никога, когато върша своите упреци към държавния ни глава, не поддържам антибългарската политика на Македония. Абсолютно сте права, че за добросъседство не може и да става дума. Да не приказваме, че за братолюбие въобще пък не можем да разясняваме. Но отново ще кажа – казусът е в България, че тя няма механизми, които да натиснат Македония в последна сметка един път вечно да приключи своята антибългарска агитация и своята антибългарска политика, тъй като въпреки това ние не виждаме пък някои положителни положителни послания. Защото задоволително е човек независимо да пътува из Македония, с цел да види, че не всички македонци провиждат в българите фашисти. Само че някак си пропагандно ние започваме да вадим това нещо и да го трансформираме в дъвка. Да, не е прелестно това, което се случва. Даже напряко цинично е, имайки поради, че костите на Гоце Делчев – различен е въпросът, че това в Скопие са единствено една част от костите, другите към момента стоят край село Баница, Серско, където е бил заровен. Костите на Гоце Делчев са в Скопие с помощта на българските комунисти. Така че и това не трябва да забравяме, че в случай че не бяха българските комунисти, през днешния ден македонците нямаше да имат своето място на респект пред Гоце Делчев, в случай че костите на Гоце Делчев бяха в София. Така че отговорът на едни такива младежи би трябвало да бъде отговор на България не, отново споделям, във връзка с Скопие, а във връзка с Брюксел – с ноти, с писма, с реакции на нашите евродепутати.
Аз бих желала да ви попитам по какъв начин протичащото се на този ден, станалото в Народното събрание, гласуването за оръжието за Украйна, индулгенцията на украинския президент Зеленски за целостта на нашето държавно управление – по какъв начин го обвързвате с поуките на историята и с невъзможността ни през днешния ден действително да оценим по достолепие делата на огромните българи? Изобщо загубихме усета си за подвиг, за достолепие, за великолепие. Как го обвързвате?
За страдание, привързвам го тъкмо с прословутото българско снишаване, което комай ще се окаже, че сме го наследили от робството, тъй като пет века българинът е навикнал да стачкува през дувара и да не го чува падишахът. Така че притеснявам се, че това, което в сряда се случи, в действителност то отразява неналичието въобще на нюх за национално достолепие. Това, което Народното събрание решил или в действителност не реши, беше безспорното снишаване пред един цялостен агресор, който по този начин или другояче ни е оповестил към този момент за неприятелска страна. И дали ние ще дадем оръжие за Украйна или няма да дадем, това не трансформира отношението на Путин към България. Но за жалост, то затвърждава нашето унизително робско държание пред мощните на деня. По същия метод се притеснявам, че ние със същия този нрав не можахме да си отстояваме българската идея в Македония. Ето тази връзка аз зървам. Да не приказваме, че и тук имаме доста мощното съветско въздействие, което от една страна сковава в боязън българското общество посредством говоренето на държавници като Радев и Корнелия Нинова – не бих ги нарекъл дори и държавници, извинявайте, и в същото време пагубното съветско въздействие,
което от двете страни на границата насажда несъгласия и страхове сред българи и
жителите на Македония. Защото последната мощ, която има интерес от българо-македонското доближаване, е Русия и мисля, че ние берем доста горчивите плодове на всичкото това. Само като се замислите – ето в този момент наближава 24 май – Русия по какъв начин
конюнктурно се заиграва с това, което е доста значимо за нашата еднаквост, на хората от двете страни на границата: от кое място е пристигнала прословутата кирилица от Русия. Путин един път ще каже великодушно „ От българските земи “, различен път ще каже великодушно „ От македонските земи “. Ще пусне едното посолство известие в тази посока, другото посолство – същото известие, единствено че комплимент за македонците, и в един миг София и Скопие почват отново да се карат кой крив, кой прав, Москва потрива предостатъчно ръцете. Ето това е казусът. Докато ние в действителност не възмогнем на Балканите и не преодолеем страха си от непознатото въздействие, ще се случва това, което се случва и през днешния ден.
Как ще се развият отсега нататък връзките ни с Македония? Докъде можем да стигнем? Според досегашния специфичен делегат Владо Бучковски министър председателят е поел ангажимент да „ отмести ветото ”. Според български политици, в случай че министър председателят направи това, ще престане да бъде министър председател. И юли месец се оказва следващият основен месец за решението.
Ами знаете ли, мъчно е да се предвижда в тази обстановка, защото не се знае първо развиването и на военните дейности в Украйна в каква посока ще придобие и в какъв размер ще бъде. Чува се естествено, че обект на нахлуване може да стане – не дай си Боже – и Молдова. Но съгласно мен българското държавно управление в действителност сега има интерес, колкото се може повече да се протака началото на преговорния развой и Македония един път вечно в действителност да одобри всичко това, което България желае от нея. Но отново ще кажа – това време не трябва да се губи единствено в замяна на протестни речи сред София и Скопие, а България да продължава да отстоява своята идея в Брюксел, не да се съгласява с всичко това, което Брюксел ни постанова, а България да отстоява своята идея в Брюксел Македония един път вечно да покаже на дело по какъв начин тя скъсва със своето антибългарско говорене, по какъв начин се изличават антибългарските тези в македонските учебници, с цел да може по някакъв метод нещата в действителност да тръгнат. И знаете ли, другият огромен проблем е, че България не може съответно да реализира основни стопански планове с Македония. Ето, видяхме, през вчерашния ден и през днешния ден се приказва за този виртуален провал, дори не е виртуален.
Той е действителен провал.
Крах на прословутата авиолиния София-Скопие. И въпреки това продължаваме да седим в парадокса, че сред две балкански столици няма естествена жп линия. Повече от 150 години този въпрос виси на Балканите и ние, които сме за българо-македонско доближаване, в действителност не вършим нищо този прославен тунел под Деве хълм да се отпуши, да тръгне. Оказа се, че единствено 52 или 56 км от тази линия би трябвало да бъдат приключени. Ами по 2 км на година да бяха копани, до момента тази линия да е пусната и да има постоянна жп линия сред София и Скопие. Да не приказваме за българския план от Скопие към Тирана, с цел да може в действителност на Балканите да имаме естествена връзка. При естествен транспортен път, транспортна връзка и културните връзки се задълбочават и в един миг това, което доста свирепо настройва македонците – колкото повече македонци идват в България, колкото повече македонци имат достъп до българска просвета, толкоз повече македонизмът ще умира в Македония. Само че това е въпрос на доста вложения от страна на България и по повод навръх това, което споделям – икономическите планове. Защото и Румен Радев, и Кирил Петков, моите почетения, но те като представители на страната летят със аероплан – да се качат един път на кола, да пътуват от София до Кюстендил и от Кюстендил до Гюешево, от Гюешево до Скопие, да видят какъв брой елементарно се пътува и тези 300 км за какъв брой време се минават. Ето, когато тази връзка стане комфортна, по този начин както комфортно се пътува от София до Солун и до Бургас, по този начин да се пътува и от София до Скопие, нещата полека-лека в действителност ще потръгнат. Но отново споделям, въпросът е България да отстоява, само че по този начин да отстоява нещата, че в действителност да убеждава Брюксел в своята справедливост. Защото е ясно, че до момента в който в Скопие имат самочувствие, че Европейският съюз им стои зад тила, те ще не престават да си отстояват антибългарската карта. Няма какво да се заблуждаваме. Брюксел би трябвало да престане да поддържа непременно влизането на Македония в Европейския съюз, само че това ще стане единствено с безапелационна българска позиция. Такава не виждам до момента и не я виждам даже от най-големия наставник на тази позиция, Румен Радев. Той приказва в България обстойно и нашироко, само че по този начин, словесно да отстоява нещата в Брюксел изрично не сме го чули.
Може ли да приключим диалога с една мисъл на Гоце Делчев – „ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, като вси сме българи и всички страдаме от една обща болест? Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднем под грозния жезъл на турските султани “.
Така е, обаче знаете ли Гоце Делчев по какъв мотив го споделя? Защото, споделя, тази гръцка болест, колкото капи, толкоз капитани. Т.е. това е заболяването на Балканите в последна сметка. Така че Гоце хубаво го е споделил за нас, българите, само че и други балкански нации страдат от това нещо.
Това да не ни успокоява, господин Благоев, да не ни успокоява.
Така е, права сте, само че като българи да държим в действителност единно да отстояваме позицията си във връзка с Македония и отново споделям обаче, да отстояваме пред Брюксел, не пред Скопие. И в Македония има хора, които се усещат българи. Тук не желая да удължавам диалога, само че също е доста значима тематиката някой ден да се изкоментира – Радев приказва за скандалното броене. Да се запитаме дали това броене в действителност е скандално и този брой на хора, които са се заявили като българи в Македония, до каква степен е действителен и до каква степен хората, които дадоха паспорти, не носят отговорност за този невисок брой – имам поради българските паспорти на македонски жители.
На 4 май 1903 година в стълкновение с турска потеря умира Гоце Делчев. Сега на този ден се навършват 119 години от неговата крах. Какво не се случи? Увлечени по искания и упоритости към персоналното си оцеляване, а вероятно и някак политически правилно, да не нервират югозападната ни съседка, народните представители пропуснаха да отдадат минута безмълвие, да сведат глава пред делото на този популярен българин. И в случай че не беше една екстремистка група, която се дефинира като „ Младежи за Македония “, призовала нито един българин да не бъде допускан до гроба на апостола в църквата „ Свети Спас “ в Скопие, осведомителният поток щеше да означи изсъхнало тази дата. Удобно ли си спомняме за Гоце? Как политически използваме паметта за него? Наш посетител е Горан Благоев – журналист и водещ на предаването „ Памет без отминалост “ по телевизия „ Евроком “. Много хубаво име има вашето предаване – „ Памет без отминалост “, господин Благоев.
Благодаря ви, да. Обаче се оказва, че като че ли отминалостта няма огромна стойност през днешния ден, не може да се обмени в звонк, от нея не може да се направи спекулация – не е забавна.
Знаете ли, паметта е нещо, което в действителност е доста значима част и от нашата еднаквост. И по тази причина нарекох предаването „ Памет без отминалост “, тъй като даже тогава, когато някой съзнателно желае да заличи паметта ни, тя се резервира. Тя постоянно някъде там в гънките на историята, на огромната, общата групова памет се резервира. И по тази причина паметта е без отминалост. Някой може през днешния ден да желае да я заличи, само че тя на следващия ден, вдругиден ще пробие, както пролетните кълнове в този момент през май пробиват. Но когато говорите за Гоце Делчев, знаете ли, ще си разреша да не се съглася с вас, тъй като в сряда имаме едно официозно отбелязване на Гоце Делчев и забележете – то е маскирано под патронажа на президента в името на българо-македонските добросъседски връзки.
Говорите за конференцията?
Да, да я назовем „ конференция “ – то една конференция от 2-3 часа не е кой знае какво, в случай че в нея се съчетаха хиляди неща, в това число и 100-годишнината на Македонската патриотична организация (МПО), които, забележете, са чак през есента. Но желая да се върна на една друга годишнина – 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев и по-късно 150-годишнината от рождението на Борис Дрангов. Какво направи страната за тези годишнини? Дрангов беше навръх 3 март и аз бях един от хората, които приканиха тогава – дайте да я отбележим уместно. Спомняте си, доста беше с напрежение да се празнува или да не се празнува 3 март. Призовах виновните държавници – поставете тази година 3 март под знака на Дрангов, 150 години от рождението на полковник Борис Дрангов. Малко преди този момент, през зимата беше 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Тези кръгли знакови годишнини някак си бяха подминати. А в сряда президентът за следващ път се опита да си направи пиар на гърба на Гоце Делчев. Казвате, какво пропуснахме – в сряда пропуснахме да има в действителност едно общо възпоменание на България и Македония пред гроба на Гоце Делчев и виновността за това не е единствено на свирепата антибългарска агитация в Македония. Вината за това е на първо място на нашите български политици през последните 30 години, тъй като в сряда Радев задава реторично въпроса „ Да забележим чия е виновността за нашите връзки през тези минали години “. Ами, господин Радев, къде бяхте вие през целия си първи мандат, какво правихте? Срещу вас в сряда в залата седеше госпожа Илияна Йотова. Отварям една скоба – Илияна Йотова беше известно време началник на новините и аз, като неин зависещ мога да го кажа: тази жена безусловно цензурираше тематиките, националните тематики, поставяйки ги под знака на някакъв изопачен просоциалистически интернационализъм. И това мога да го потвърдя някой различен път с документи и с обстоятелства. Само ще загатна – на 2 август, Илинден,
1993 или 1994 година трябваше да върша анкета „ Какво е за българите Македония, модерна Македония? “. Всички споделяха: по-малката сестра на България, Македония е част от България и така нататък Връщам се в новините – като дълготраен публицист, знаете, имаше такава форма анкета, в този момент към този момент я няма – прибирам се в новините, Илияна Йотова, началник на новините, ми задава въпроса „ А някой от българите сподели ли ти, че Македония е самостоятелна страна? “. Аз й споделих: Илияна, ти просто караш българите да мислят не по този начин, както българинът е привикнал да мисли. Днес тази жена я виждаме, че развява друго знаме, както и президентът Радев. Извинявайте, само че тези хора преди да приказват за Македония, че не е скъсала със своето Титово, югославско комунистическо минало, да се запитат България какъв брой скъса със своя комунистически нрав, че партията, от която произлиза госпожа вицепрезидентката, партията, която издигна Радев за първия му мандат, че го поддържа и във втория му мандат, Българска социалистическа партия дали се разкая. Оставете за жертвите на комунизма – дали се разкая за това, че извърши едно ужасно национално изменничество нейната предшественица, Българска комунистическа партия, създавайки, отродявайки българи от българи и създавайки македонско малцинство в Пиринско. Първо, ние, както се споделя в Евангелието, да забележим гредата в личните си очи и след това да гледаме треската в очите на другите. Ето това е огромният проблем, това е огромният абсурд. И до момента в който ние не скъсаме с комунистическото си минало, до момента в който БКП/БСП актуалната не се покае за това отродяване в Пиринския край, няма по какъв начин нещата и в Македония да се случат. Ние призоваваме македонците да си прочетат близкото минало, но ние не желаеме да четем нашето.
Това смирение вие смятате ли, че би било допустимо?
Опасявам се, че не, имайки поради наглостта на Българска социалистическа партия към днешна дата и във връзка с това, което се случва и с Украйна. Не е допустимо. И по тази причина, отново споделям, всяко едно заиграване на Румен Радев с Македония работи само за неговия популистки имидж. Нищо друго, нищо значително не се случва. Всъщност това, което аз и преди няколко месеца в моята кандидатпрезидентска акция споделих – ние сме стигнали до там и в действителност казусът ни не е в Скопие, на нас казусът ни е в Брюксел – че за 30 години ние не успяхме да убедим нашите сегашни евроатлантически сътрудници, че правотата е на наша страна. Ние си лежим, както споделят старите българи, на ухото или на кълката, че ние сме вършиме – няма потребност да убеждаваме, в случай че щете в позитивния смисъл на думата да хвърляме средства за агитация в наша изгода. Радев какво прави пет години и продължава да не прави – да върви в Европейския съюз и да убеждава нашите европартньори, че ние сме правата страна. Днес естествено отново нахъсва българите против европейските институции като споделя, че ние сме в невижданата обстановка да се оказва напън върху страна членка поради страна, която занапред желае да членува. Ами, да се замислим за какво Европейският съюз си разрешава да оказва този невиждан напън върху нас, като сме членове на Европейски съюз. Ами, очевидно за такива членове лоялни и надеждни ни считат, че могат да си вършат каквото желаят. Но казусът, отново ще кажа, не е в Европейския съюз, казусът е в нас самите за това, че 30 години ние не можахме да убедим света, че нашата идея в Македония е правата, а не на македонците. И в сряда прозвуча – прощавайте, че върша анализ на тази конференция, само че тя е доста знакова като опит в действителност за следващ път да се печели популистко въздействие в България – поканени
членове на МПО. Президентът Радев благодари на МПО в Съединени американски щати – различен е въпросът, какъв брой общо днешната МПО има с онази остарялата, бранителя на българщината в Съединени американски щати и в Канада организация, – че тя е реагирала с писмо до Американския конгрес за тази самодейност месец септември да се разгласи за Месец на македонския език и македонската просвета. Ами да попитам държавния ни глава той, като разбра, че това се случва в Американския конгрес, дали не предложения на едно кафе американската посланичка да й обясни в последна сметка, че това, което вършат нашите сътрудници, Съединени американски щати, които са наш съдружник в НАТО, не е редно и че правотата е на наша страна? Убеден съм, че въобще не му е хрумнала тази мисъл, да привика американската посланичка и да изясни защо иде тирада. А по този начин
благодарим от отдалеченост на една гражданска организация в Съединени американски щати. Питам аз отново: къде е
българската страна да съобщи своята безапелационна позиция против това, което се пробва да постанова Американският конгрес?
Г-н Благоев, конференцията е под названието „ Европейска вероятност за добросъседски връзки сред “. За какви добросъседски връзки можем да беседваме, откакто и на този ден така наречен „ Младежи за Македония “ издигат лозунга „ Да не допуснем нито един противен български крайник до гроба на Гоце “?
Разбира се, не може да приказваме и аз никога, когато върша своите упреци към държавния ни глава, не поддържам антибългарската политика на Македония. Абсолютно сте права, че за добросъседство не може и да става дума. Да не приказваме, че за братолюбие въобще пък не можем да разясняваме. Но отново ще кажа – казусът е в България, че тя няма механизми, които да натиснат Македония в последна сметка един път вечно да приключи своята антибългарска агитация и своята антибългарска политика, тъй като въпреки това ние не виждаме пък някои положителни положителни послания. Защото задоволително е човек независимо да пътува из Македония, с цел да види, че не всички македонци провиждат в българите фашисти. Само че някак си пропагандно ние започваме да вадим това нещо и да го трансформираме в дъвка. Да, не е прелестно това, което се случва. Даже напряко цинично е, имайки поради, че костите на Гоце Делчев – различен е въпросът, че това в Скопие са единствено една част от костите, другите към момента стоят край село Баница, Серско, където е бил заровен. Костите на Гоце Делчев са в Скопие с помощта на българските комунисти. Така че и това не трябва да забравяме, че в случай че не бяха българските комунисти, през днешния ден македонците нямаше да имат своето място на респект пред Гоце Делчев, в случай че костите на Гоце Делчев бяха в София. Така че отговорът на едни такива младежи би трябвало да бъде отговор на България не, отново споделям, във връзка с Скопие, а във връзка с Брюксел – с ноти, с писма, с реакции на нашите евродепутати.
Аз бих желала да ви попитам по какъв начин протичащото се на този ден, станалото в Народното събрание, гласуването за оръжието за Украйна, индулгенцията на украинския президент Зеленски за целостта на нашето държавно управление – по какъв начин го обвързвате с поуките на историята и с невъзможността ни през днешния ден действително да оценим по достолепие делата на огромните българи? Изобщо загубихме усета си за подвиг, за достолепие, за великолепие. Как го обвързвате?
За страдание, привързвам го тъкмо с прословутото българско снишаване, което комай ще се окаже, че сме го наследили от робството, тъй като пет века българинът е навикнал да стачкува през дувара и да не го чува падишахът. Така че притеснявам се, че това, което в сряда се случи, в действителност то отразява неналичието въобще на нюх за национално достолепие. Това, което Народното събрание решил или в действителност не реши, беше безспорното снишаване пред един цялостен агресор, който по този начин или другояче ни е оповестил към този момент за неприятелска страна. И дали ние ще дадем оръжие за Украйна или няма да дадем, това не трансформира отношението на Путин към България. Но за жалост, то затвърждава нашето унизително робско държание пред мощните на деня. По същия метод се притеснявам, че ние със същия този нрав не можахме да си отстояваме българската идея в Македония. Ето тази връзка аз зървам. Да не приказваме, че и тук имаме доста мощното съветско въздействие, което от една страна сковава в боязън българското общество посредством говоренето на държавници като Радев и Корнелия Нинова – не бих ги нарекъл дори и държавници, извинявайте, и в същото време пагубното съветско въздействие,
което от двете страни на границата насажда несъгласия и страхове сред българи и
жителите на Македония. Защото последната мощ, която има интерес от българо-македонското доближаване, е Русия и мисля, че ние берем доста горчивите плодове на всичкото това. Само като се замислите – ето в този момент наближава 24 май – Русия по какъв начин
конюнктурно се заиграва с това, което е доста значимо за нашата еднаквост, на хората от двете страни на границата: от кое място е пристигнала прословутата кирилица от Русия. Путин един път ще каже великодушно „ От българските земи “, различен път ще каже великодушно „ От македонските земи “. Ще пусне едното посолство известие в тази посока, другото посолство – същото известие, единствено че комплимент за македонците, и в един миг София и Скопие почват отново да се карат кой крив, кой прав, Москва потрива предостатъчно ръцете. Ето това е казусът. Докато ние в действителност не възмогнем на Балканите и не преодолеем страха си от непознатото въздействие, ще се случва това, което се случва и през днешния ден.
Как ще се развият отсега нататък връзките ни с Македония? Докъде можем да стигнем? Според досегашния специфичен делегат Владо Бучковски министър председателят е поел ангажимент да „ отмести ветото ”. Според български политици, в случай че министър председателят направи това, ще престане да бъде министър председател. И юли месец се оказва следващият основен месец за решението.
Ами знаете ли, мъчно е да се предвижда в тази обстановка, защото не се знае първо развиването и на военните дейности в Украйна в каква посока ще придобие и в какъв размер ще бъде. Чува се естествено, че обект на нахлуване може да стане – не дай си Боже – и Молдова. Но съгласно мен българското държавно управление в действителност сега има интерес, колкото се може повече да се протака началото на преговорния развой и Македония един път вечно в действителност да одобри всичко това, което България желае от нея. Но отново ще кажа – това време не трябва да се губи единствено в замяна на протестни речи сред София и Скопие, а България да продължава да отстоява своята идея в Брюксел, не да се съгласява с всичко това, което Брюксел ни постанова, а България да отстоява своята идея в Брюксел Македония един път вечно да покаже на дело по какъв начин тя скъсва със своето антибългарско говорене, по какъв начин се изличават антибългарските тези в македонските учебници, с цел да може по някакъв метод нещата в действителност да тръгнат. И знаете ли, другият огромен проблем е, че България не може съответно да реализира основни стопански планове с Македония. Ето, видяхме, през вчерашния ден и през днешния ден се приказва за този виртуален провал, дори не е виртуален.
Той е действителен провал.
Крах на прословутата авиолиния София-Скопие. И въпреки това продължаваме да седим в парадокса, че сред две балкански столици няма естествена жп линия. Повече от 150 години този въпрос виси на Балканите и ние, които сме за българо-македонско доближаване, в действителност не вършим нищо този прославен тунел под Деве хълм да се отпуши, да тръгне. Оказа се, че единствено 52 или 56 км от тази линия би трябвало да бъдат приключени. Ами по 2 км на година да бяха копани, до момента тази линия да е пусната и да има постоянна жп линия сред София и Скопие. Да не приказваме за българския план от Скопие към Тирана, с цел да може в действителност на Балканите да имаме естествена връзка. При естествен транспортен път, транспортна връзка и културните връзки се задълбочават и в един миг това, което доста свирепо настройва македонците – колкото повече македонци идват в България, колкото повече македонци имат достъп до българска просвета, толкоз повече македонизмът ще умира в Македония. Само че това е въпрос на доста вложения от страна на България и по повод навръх това, което споделям – икономическите планове. Защото и Румен Радев, и Кирил Петков, моите почетения, но те като представители на страната летят със аероплан – да се качат един път на кола, да пътуват от София до Кюстендил и от Кюстендил до Гюешево, от Гюешево до Скопие, да видят какъв брой елементарно се пътува и тези 300 км за какъв брой време се минават. Ето, когато тази връзка стане комфортна, по този начин както комфортно се пътува от София до Солун и до Бургас, по този начин да се пътува и от София до Скопие, нещата полека-лека в действителност ще потръгнат. Но отново споделям, въпросът е България да отстоява, само че по този начин да отстоява нещата, че в действителност да убеждава Брюксел в своята справедливост. Защото е ясно, че до момента в който в Скопие имат самочувствие, че Европейският съюз им стои зад тила, те ще не престават да си отстояват антибългарската карта. Няма какво да се заблуждаваме. Брюксел би трябвало да престане да поддържа непременно влизането на Македония в Европейския съюз, само че това ще стане единствено с безапелационна българска позиция. Такава не виждам до момента и не я виждам даже от най-големия наставник на тази позиция, Румен Радев. Той приказва в България обстойно и нашироко, само че по този начин, словесно да отстоява нещата в Брюксел изрично не сме го чули.
Може ли да приключим диалога с една мисъл на Гоце Делчев – „ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, като вси сме българи и всички страдаме от една обща болест? Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднем под грозния жезъл на турските султани “.
Така е, обаче знаете ли Гоце Делчев по какъв мотив го споделя? Защото, споделя, тази гръцка болест, колкото капи, толкоз капитани. Т.е. това е заболяването на Балканите в последна сметка. Така че Гоце хубаво го е споделил за нас, българите, само че и други балкански нации страдат от това нещо.
Това да не ни успокоява, господин Благоев, да не ни успокоява.
Така е, права сте, само че като българи да държим в действителност единно да отстояваме позицията си във връзка с Македония и отново споделям обаче, да отстояваме пред Брюксел, не пред Скопие. И в Македония има хора, които се усещат българи. Тук не желая да удължавам диалога, само че също е доста значима тематиката някой ден да се изкоментира – Радев приказва за скандалното броене. Да се запитаме дали това броене в действителност е скандално и този брой на хора, които са се заявили като българи в Македония, до каква степен е действителен и до каква степен хората, които дадоха паспорти, не носят отговорност за този невисок брой – имам поради българските паспорти на македонски жители.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ