Абсолютен потрес! Наши учени описаха какво ни чака, шокът е огромен!
Google През 2012-а бананово дърво красеше двора на земеделския производител от кирковското село Чорбаджийско Бейсим, който се прочу в района с продажбата на лимони в саксии. След 30-ина години бананови дръвчета ще има в дворовете на огромна част от аграрни стопани в планината. Внуци ще си вършат селфита пред банановото дърво на дядо на село, а той ще ги черпи с кивита от градината. През 2050 година родопчаните, които ще печелят от маслинови дръвчета, ще бъдат доста повече от тези, които ще разчитат на тютюна.
В дворовете на хората ще се отглежда даже киви. 43-44 градуса горещини през август ще са нещо всекидневно. Зимният сезон на Пампорово ще продължава единствено месец, в останалото време няма да има сняг. А на територията от Доспат до Кирково, в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско, ще живеят съвсем два пъти по-малко хора, в сравнение с са в този момент. Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт, на екипи учени от Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите и Аграрния университет, на краеведи-изследователи, предоставени на 24rodopi.com. През 2050 година в 7-те кърджалийски общини ще живеят единствено 93 830 индивида. През 2060 година те ще са едвам 87 444 души (45 689 мъже и 41 755 жени), считат в Национален статистически институт.
В Смолянско напускащите с билет в една посока ще са повече. През 2050 година в региона ще останат 47 071 индивида, а през 2060-а - 41 223-ма (22 502 мъже и 18 721 жени). За сведение, сега в Кърджалийско живеят 152 хиляди индивида, а в Смолянско - 121 хиляди. 19 са селата без поданици, след 3 десетилетия ще са 120. Десетки села ще бъдат с 1 до 5 поданици. Средно годишно към 3000 души ще напущат двете области. 1929 индивида си тръгнали от Кърджалийско в последната година, най-вече са напусналите селата в община Крумовград.
За отбелязване е, че в Крумовград ще са минали интервал, в който общината ще е в челните ранглисти в категорията "Най-много вложения ". Заради златодобива на Ада тепе тук към този момент са открити доста нови работни места, влагат се средства в инфраструктура и т. н. Мегаинвестицията ще вдигне виталния стандарт на хората от региона, ще рефлектира и на капиталовата политика на общинската администрация. Местните напущат родния край и най-вече се откриват в Западна Европа, само че прогнозите са в планината в идващите 3 десетилетия да се заселят хора от други райони и чужденци, водени от по този начин нар. "екомиграцията " - хора, които изоставен нечистите си региони и търсят обитаеми места с надморска височина към 1000 метра.
Процентът на тези преселници обаче ще бъде прекомерно дребен спрямо растежа на ромското население, което ще живее в Родопите. При последното броене единствено 1274-ма поданици на област Кърджали се определили като роми, само че такива са 6-7 пъти повече жители, считат специалистите. През 2050-а ще бъдат към 12 000. В Смолян към днешна дата за роми се дефинират единствено 456 души. Очаква се да станат към 4 пъти повече след 30 години. Родопите ще станат по-красиво място за живеене, само че тук ще се печелят по-малко пари, в сравнение с навътре в страната или в Западна Европа.
Смолянско и Кърджалийско ще бъдат гурбетчийски райони, само че не като в този момент - брачният партньор работи на Запад и праща пари на фамилията си. В бъдеще родопските фамилии ще работят и ще живеят в страни, които им подсигуряват по-високи приходи и благоприятни условия за развиване, а тук ще останат най-вече пенсионери, чиновници и "заклети фермери ". Родопчани ще бъдат малко по-добре от сегашните поданици на Северна Гърция - във всяко отношение. Минималната заплата и пенсиите ще са над 1200 евро. До плажовете на Бяло море ще се стига за малко повече от час - и от Кърджали, и от Смолян.
Всички вероятни гранични пунктове ще са отворени. "Глобалното стопляне ще вдигне температурите у нас с 5 градуса до 2050 година Южна България ще отиде към средизимноморския климат. Ще се появят нови растителни и скотски типове, вредители и заболявания ", твърди доцент Калинка Кузманова от Аграрния университет в Пловдив, учител по агрометеорология и естествени бедствия и произшествия.
Според нея ни чакат освен непоносими жеги. Високите температури водят до по-големи изпарения. Повече водни пари постъпват в атмосферата и вземат участие в хидрологичния цикъл на земята. Те би трябвало да се върнат в Световния океан посредством така наречен огромен и дребен кръговрат, а следствията ще бъдат поройни превалявания и наводнения на едни места, а суша - на други. Вече сме в зоната на неустойчивия климат, на внезапните амплитуди, които се отразяват неподходящо върху индивида и топлокръвните селскостопански животни. "Кокошките стартират да снасят по-малко ", показва доцент Кузманова.
Един от предстоящите резултати от стоплянето е изместване на ареала на флората и фауната към по-големи географски ширини. Субтропичните култури, присъщи за Гърция, ще се появят и в България. Да си напомним и опита с 1000 дръвчета маслини от испански вид, които бяха засадени в Източните Родопи. Пилотният план за развъждане на маслини в Кърджали и Крумовград на стойност 440 000 лв. започва през ноември 2009 година. Тогава се очакваше на третата година след засаждането им маслиновите дръвчета да доближат до 75 % плододайност, а от един декар да се добиват най-малко 2000 кг маслини.
Проектът обаче претърпя неуспех. Според починалия към този момент доцент Васко Василев, който ръководеше Висшето учебно заведение по агробизнес, две са аргументите за това. Първата е, че температурите паднали ненадейно до над минус 20 градуса и маслините измръзнали. Втората причина за неуспеха на плана е обвързвана с човешкия фактор. "Хората, на които се доверихме и които трябваше да отглеждат маслините, ни подведоха. Дадохме им посадъчен материал и след това - никакви старания от тяхна страна. А се оказа, че даже не са ги поливали, какво да чакаме тогава ", разяснява тогава доцент Василев.
Предстоят обаче нови опити, взаимно с испанска корпоративна формация, в чийто състав членуват 165 кооператива, профилирани в производството на маслини, зехтин и ядки. Учените считат, че е пристигнало времето за селектиране или внасяне на сухоустойчиви типове растения. "Предстоят и промени в технологията на развъждане на земеделските култури. Обикновено пролетниците се садят, откакто температурите трайно се вдигнат над 5 градуса за равнините. Досега това ставаше при започване на март. В последните години обаче още в средата на февруари се основават условия. Ако чакаме да пристигна март, влагата от зимните превалявания ще се изпари от почвата и ще сеем при воден недостиг, което обрича реколтата ", споделя доцент Кузманова.
Всички земеделски преподаватели в България са на мнение, че в недалечно бъдеще границата за земеделие и лесовъдство ще се вдигне от 800 м на 1000 м надморска височина. "На тези места умерено ще може да се гледат овощни дръвчета. Необратимите промени в климата водят до поява на непознати до момента вредители по растенията. Нашествията на мароканския скакалец в България ще станат по-чести ", твърди доцент Кузманова.
Първото беше през 2000 година в община Черноочене. В идващите години скакалците нападнаха посевите и в други обитаеми места в Кърджалийско и Смолянско. Нови заболявания, типични за тропиците, ще има у нас, счита доцент Кузманова. "Камили сигурно обаче няма да се разхождат у нас, тъй като са необитаем тип ", майтапи се доцент Кузманова.
В дворовете на хората ще се отглежда даже киви. 43-44 градуса горещини през август ще са нещо всекидневно. Зимният сезон на Пампорово ще продължава единствено месец, в останалото време няма да има сняг. А на територията от Доспат до Кирково, в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско, ще живеят съвсем два пъти по-малко хора, в сравнение с са в този момент. Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт, на екипи учени от Висшето учебно заведение по агробизнес и развиване на районите и Аграрния университет, на краеведи-изследователи, предоставени на 24rodopi.com. През 2050 година в 7-те кърджалийски общини ще живеят единствено 93 830 индивида. През 2060 година те ще са едвам 87 444 души (45 689 мъже и 41 755 жени), считат в Национален статистически институт.
В Смолянско напускащите с билет в една посока ще са повече. През 2050 година в региона ще останат 47 071 индивида, а през 2060-а - 41 223-ма (22 502 мъже и 18 721 жени). За сведение, сега в Кърджалийско живеят 152 хиляди индивида, а в Смолянско - 121 хиляди. 19 са селата без поданици, след 3 десетилетия ще са 120. Десетки села ще бъдат с 1 до 5 поданици. Средно годишно към 3000 души ще напущат двете области. 1929 индивида си тръгнали от Кърджалийско в последната година, най-вече са напусналите селата в община Крумовград.
За отбелязване е, че в Крумовград ще са минали интервал, в който общината ще е в челните ранглисти в категорията "Най-много вложения ". Заради златодобива на Ада тепе тук към този момент са открити доста нови работни места, влагат се средства в инфраструктура и т. н. Мегаинвестицията ще вдигне виталния стандарт на хората от региона, ще рефлектира и на капиталовата политика на общинската администрация. Местните напущат родния край и най-вече се откриват в Западна Европа, само че прогнозите са в планината в идващите 3 десетилетия да се заселят хора от други райони и чужденци, водени от по този начин нар. "екомиграцията " - хора, които изоставен нечистите си региони и търсят обитаеми места с надморска височина към 1000 метра.
Процентът на тези преселници обаче ще бъде прекомерно дребен спрямо растежа на ромското население, което ще живее в Родопите. При последното броене единствено 1274-ма поданици на област Кърджали се определили като роми, само че такива са 6-7 пъти повече жители, считат специалистите. През 2050-а ще бъдат към 12 000. В Смолян към днешна дата за роми се дефинират единствено 456 души. Очаква се да станат към 4 пъти повече след 30 години. Родопите ще станат по-красиво място за живеене, само че тук ще се печелят по-малко пари, в сравнение с навътре в страната или в Западна Европа.
Смолянско и Кърджалийско ще бъдат гурбетчийски райони, само че не като в този момент - брачният партньор работи на Запад и праща пари на фамилията си. В бъдеще родопските фамилии ще работят и ще живеят в страни, които им подсигуряват по-високи приходи и благоприятни условия за развиване, а тук ще останат най-вече пенсионери, чиновници и "заклети фермери ". Родопчани ще бъдат малко по-добре от сегашните поданици на Северна Гърция - във всяко отношение. Минималната заплата и пенсиите ще са над 1200 евро. До плажовете на Бяло море ще се стига за малко повече от час - и от Кърджали, и от Смолян.
Всички вероятни гранични пунктове ще са отворени. "Глобалното стопляне ще вдигне температурите у нас с 5 градуса до 2050 година Южна България ще отиде към средизимноморския климат. Ще се появят нови растителни и скотски типове, вредители и заболявания ", твърди доцент Калинка Кузманова от Аграрния университет в Пловдив, учител по агрометеорология и естествени бедствия и произшествия.
Според нея ни чакат освен непоносими жеги. Високите температури водят до по-големи изпарения. Повече водни пари постъпват в атмосферата и вземат участие в хидрологичния цикъл на земята. Те би трябвало да се върнат в Световния океан посредством така наречен огромен и дребен кръговрат, а следствията ще бъдат поройни превалявания и наводнения на едни места, а суша - на други. Вече сме в зоната на неустойчивия климат, на внезапните амплитуди, които се отразяват неподходящо върху индивида и топлокръвните селскостопански животни. "Кокошките стартират да снасят по-малко ", показва доцент Кузманова.
Един от предстоящите резултати от стоплянето е изместване на ареала на флората и фауната към по-големи географски ширини. Субтропичните култури, присъщи за Гърция, ще се появят и в България. Да си напомним и опита с 1000 дръвчета маслини от испански вид, които бяха засадени в Източните Родопи. Пилотният план за развъждане на маслини в Кърджали и Крумовград на стойност 440 000 лв. започва през ноември 2009 година. Тогава се очакваше на третата година след засаждането им маслиновите дръвчета да доближат до 75 % плододайност, а от един декар да се добиват най-малко 2000 кг маслини.
Проектът обаче претърпя неуспех. Според починалия към този момент доцент Васко Василев, който ръководеше Висшето учебно заведение по агробизнес, две са аргументите за това. Първата е, че температурите паднали ненадейно до над минус 20 градуса и маслините измръзнали. Втората причина за неуспеха на плана е обвързвана с човешкия фактор. "Хората, на които се доверихме и които трябваше да отглеждат маслините, ни подведоха. Дадохме им посадъчен материал и след това - никакви старания от тяхна страна. А се оказа, че даже не са ги поливали, какво да чакаме тогава ", разяснява тогава доцент Василев.
Предстоят обаче нови опити, взаимно с испанска корпоративна формация, в чийто състав членуват 165 кооператива, профилирани в производството на маслини, зехтин и ядки. Учените считат, че е пристигнало времето за селектиране или внасяне на сухоустойчиви типове растения. "Предстоят и промени в технологията на развъждане на земеделските култури. Обикновено пролетниците се садят, откакто температурите трайно се вдигнат над 5 градуса за равнините. Досега това ставаше при започване на март. В последните години обаче още в средата на февруари се основават условия. Ако чакаме да пристигна март, влагата от зимните превалявания ще се изпари от почвата и ще сеем при воден недостиг, което обрича реколтата ", споделя доцент Кузманова.
Всички земеделски преподаватели в България са на мнение, че в недалечно бъдеще границата за земеделие и лесовъдство ще се вдигне от 800 м на 1000 м надморска височина. "На тези места умерено ще може да се гледат овощни дръвчета. Необратимите промени в климата водят до поява на непознати до момента вредители по растенията. Нашествията на мароканския скакалец в България ще станат по-чести ", твърди доцент Кузманова.
Първото беше през 2000 година в община Черноочене. В идващите години скакалците нападнаха посевите и в други обитаеми места в Кърджалийско и Смолянско. Нови заболявания, типични за тропиците, ще има у нас, счита доцент Кузманова. "Камили сигурно обаче няма да се разхождат у нас, тъй като са необитаем тип ", майтапи се доцент Кузманова.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ