Google понесе нова сериозна загуба в поредното антимонополно дело, заведено

Google понесе нова сериозна загуба в следващото антимонополно дело, заведено в Съединени американски щати. Федерална съдийка във Вирджиния дефинира, че компанията съзнателно е построила и поддържа монопол в областта на онлайн рекламата – основен бизнес сегмент, който носи главната част от приходите ѝ.

По време на процеса като очевидец беше изслушан и търговски шеф на „ USA Today “, който разказа по какъв начин медията е на практика подвластна от системите на Гугъл за онлайн реклама.

Според арбитър Леони Бринкема, Гугъл не просто има монополно състояние, само че управлява „ двойна “ доминация – по едно и също време в продажбата и пазаруването на рекламни пространства.

Това е второто сходно правосъдно решение против софтуерния колос в границите на година. През август 2024 година различен съд постанови, че компанията е злоупотребила с превъзходството си при търсачките, с цел да смаже конкуренцията.

Решението основава казус и усилва вероятността Гугъл да бъде заставен да раздели някои от своите бизнеси. В най-крайния сюжет съдът би могъл да наложи продажба на браузъра Chrome или операционната система Android.

Правителството на Съединени американски щати, в лицето на Министерството на правораздаването и прокурори от 17 щата, упреква Гугъл, че управлява всички основни стадии в търговията с цифрова реклама – от отдаването на рекламни места, през аукционите за тяхното систематизиране, до пазаруването от страна на рекламодателите. По този метод компанията печели от всяка страна в договорката и отстрани външната конкуренция.

От Гугъл обявиха, че ще апелират решението и го дефинираха като „ непълен триумф “, защото съдът е удостоверил нарушаване единствено в две от трите стъпки в рекламната верига. „ Спечелихме половината от делото и ще се борим за останалото “, съобщи представителката на Гугъл Лий-Ан Мълхоланд в обществената мрежа X.

Министерството на правораздаването на Съединени американски щати упреква Гугъл, че има монопол в три основни звена от веригата на цифровата реклама:

Ad Server – технологията, посредством която издателите (медии, уеб страници и т.н.) продават рекламни позиции;

Ad Exchange – пазарът, където се случва автоматизираната търговия сред рекламодатели и издатели;

Ad Buying Tools – платформите, посредством които рекламодателите купуват рекламни позиции (например DV360).

Съдията удостоверява монополно състояние и нелоялна процедура на Гугъл в две от трите звена – в Ad Server и Ad Exchange. В третата част (Ad Buying Tools), обаче, съдът не откри задоволително учредения за изказване, че Гугъл е работил в нарушаване.

Политическият напън върху така наречен Big Tech се ускорява от години, изключително след идването на власт на Джо Байдън, който назначи ярки критици на огромните софтуерни компании на основни постове. Любопитното е, че приемникът му Доналд Тръмп, въпреки да се пробва да поддържа положителни връзки с тех фирмите, също не смекчава антимонополния курс. Новата министърка на правораздаването Пам Бонди назова решението на съда „ историческа победа против монополизацията на цифровото публично пространство от Гугъл “.

Подобни каузи се водят и против други софтуерни колоси като Meta, Apple и Amazon. Основният въпрос пред американското правораздаване остава: дали триумфът на тези компании се дължи на нововъведения – или на нападателно угнетяване на конкуренцията?