Google отбеляза допълнителния ден на високосната година
Google Doodle отбелязва 29 февруари - необичаен и специфичен ден, който участва в календарите ни единствено един път на четири години.
Този февруари е по-дълъг от нормално, защото 2024 е високосна година т.е. има 366 вместо нормалните 365 дни.
Високосните години съществуват, тъй като въпреки светът да следва григорианския календар, планетата в действителност обикаля към Слънцето за малко повече от година. По данни на НАСА Земята обикаля към Слънцето за тъкмо 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди - и макар че това се закръгля до 365 дни, които ние считаме за типична година, тези съвсем шест спомагателни часа не изчезват.
Именно това разминаване сред слънчевата система и Ггигорианския календар е повода да се вкарат високосните години. Това е методът календарната година да се синхронизира със сезоните. Допълнителният 29 февруари на процедура защищава календарите и сезоните от последователно разминаване и оказва въздействие върху прибирането на реколтата, засаждането и други цикли, учредени на годишното време.
Самата идея за високосния ден датира още от антични времена, когато календарните системи не са били толкоз прецизни, колкото са през днешния ден. Ранните цивилизации, в това число египтяните и римляните, са употребявали разнообразни способи за привеждане на календарите си в сходство със слънчевата година.
Въпреки това Юлий Цезар вкарва юлианския календар през 45 година пр.н.е., като вкарва концепцията да се прибавя спомагателен ден към февруари на всеки четири години, с цел да се регистрира малко по-дългата слънчева година.
По-късно григорианският календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 година, доусъвършенства тази система, като открива правила за установяване на високосните години. Според тях една година е високосна, в случай че се дели отмерено на 4 (с изключение на тези, които са крартни на 100) и на 400. Тази промяна на пркатика оказва помощ да се уеднаквят разликите сред календарната и слънчевата година.
Този февруари е по-дълъг от нормално, защото 2024 е високосна година т.е. има 366 вместо нормалните 365 дни.
Високосните години съществуват, тъй като въпреки светът да следва григорианския календар, планетата в действителност обикаля към Слънцето за малко повече от година. По данни на НАСА Земята обикаля към Слънцето за тъкмо 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди - и макар че това се закръгля до 365 дни, които ние считаме за типична година, тези съвсем шест спомагателни часа не изчезват.
Именно това разминаване сред слънчевата система и Ггигорианския календар е повода да се вкарат високосните години. Това е методът календарната година да се синхронизира със сезоните. Допълнителният 29 февруари на процедура защищава календарите и сезоните от последователно разминаване и оказва въздействие върху прибирането на реколтата, засаждането и други цикли, учредени на годишното време.
Самата идея за високосния ден датира още от антични времена, когато календарните системи не са били толкоз прецизни, колкото са през днешния ден. Ранните цивилизации, в това число египтяните и римляните, са употребявали разнообразни способи за привеждане на календарите си в сходство със слънчевата година.
Въпреки това Юлий Цезар вкарва юлианския календар през 45 година пр.н.е., като вкарва концепцията да се прибавя спомагателен ден към февруари на всеки четири години, с цел да се регистрира малко по-дългата слънчева година.
По-късно григорианският календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 година, доусъвършенства тази система, като открива правила за установяване на високосните години. Според тях една година е високосна, в случай че се дели отмерено на 4 (с изключение на тези, които са крартни на 100) и на 400. Тази промяна на пркатика оказва помощ да се уеднаквят разликите сред календарната и слънчевата година.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ