Счупени ръце, пукнати кости. 12-годишно дете е в болница. Когато ...
Гонката стартира, откакто група деца късали джанки и звънели на звънеца на къща в квартала – на пръв взор почтена детска беля, този път приключила с пагубни последици.
Бащата намира сина си в тревата, пречупен – освен физически.
„ Вдигнах го, че го боляха ръцете. Беше целият в кръв “, споделя той, със сдържаната болежка на човек, на който към този момент не му се крещи, а единствено му се има вяра, че още съществува правораздаване.
А след това идва вторият удар – институционалният. Мъжът е арестуван за 24 часа, само че пуснат на независимост. Прокуратурата мълчи с часове. Градът се надига не поради ненавист, а поради липса на реакция.
Във вторник следобяд – чак тогава – прокуратурата оповестява, че мъжът е арестуван за 72 часа, и ще се желае непрекъснат арест. Наложена му е възбрана да напуща страната.
„ Деянието е брутално и дава неприятен сигнал. Ако прокуратурата беше работила в точния момент, тези хора нямаше да са на площада “, сподели кметът Иван Грънчаров.
Министерство на вътрешните работи твърди, че си е свършило работата. И отново стигаме до това безмълвие – институционално, комфортно, рисково.
„ Молим прокуратурата – дано този случай не бъде потулен. Ние живеем под едно небе. Не може България да бъде за едни майка, а за други – мащеха “, сподели Георги Марков. А 12-годишното дете още лежи в болничното заведение в Плевен. Счупени ръце. Пукнати кости. Пукната религия в справедливостта.
Назначена е съдебно-медицинска експертиза и видеотехнически разбор на фрагменти от охранителни камери.
Каква страна сме ние, когато едно дете може да бъде хвърлено от мост и първата реакция да е... 24-часов арест и след това – нищо?
Какво общество сме, в случай че одобряваме, че дете от ромски генезис, пребито и оставено в кръв и болежка, може просто да се трансформира в статистика?
Кой в тази страна ще се осмели да каже: " Стига към този момент "?
В Луковит хората не излязоха на митинг, с цел да се разделят на „ наши “ и „ ваши “. Те излязоха, тъй като правораздаването закъсня. Защото още веднъж се наложи публичен напън, с цел да се случи нещо обикновено.
Ако детето беше ваше, щяхте ли да приемете, че 24-часов арест е задоволителна реакция?
С риск да се повторя – в този момент момчето е в болница. В Плевен. Животът му е вън от заплаха. Но несъмнено пита – за какво?
И ние би трябвало да питаме същото.
Констанца Илиева
Бащата намира сина си в тревата, пречупен – освен физически.
„ Вдигнах го, че го боляха ръцете. Беше целият в кръв “, споделя той, със сдържаната болежка на човек, на който към този момент не му се крещи, а единствено му се има вяра, че още съществува правораздаване.
А след това идва вторият удар – институционалният. Мъжът е арестуван за 24 часа, само че пуснат на независимост. Прокуратурата мълчи с часове. Градът се надига не поради ненавист, а поради липса на реакция.
Във вторник следобяд – чак тогава – прокуратурата оповестява, че мъжът е арестуван за 72 часа, и ще се желае непрекъснат арест. Наложена му е възбрана да напуща страната.
„ Деянието е брутално и дава неприятен сигнал. Ако прокуратурата беше работила в точния момент, тези хора нямаше да са на площада “, сподели кметът Иван Грънчаров.
Министерство на вътрешните работи твърди, че си е свършило работата. И отново стигаме до това безмълвие – институционално, комфортно, рисково.
„ Молим прокуратурата – дано този случай не бъде потулен. Ние живеем под едно небе. Не може България да бъде за едни майка, а за други – мащеха “, сподели Георги Марков. А 12-годишното дете още лежи в болничното заведение в Плевен. Счупени ръце. Пукнати кости. Пукната религия в справедливостта.
Назначена е съдебно-медицинска експертиза и видеотехнически разбор на фрагменти от охранителни камери.
Каква страна сме ние, когато едно дете може да бъде хвърлено от мост и първата реакция да е... 24-часов арест и след това – нищо?
Какво общество сме, в случай че одобряваме, че дете от ромски генезис, пребито и оставено в кръв и болежка, може просто да се трансформира в статистика?
Кой в тази страна ще се осмели да каже: " Стига към този момент "?
В Луковит хората не излязоха на митинг, с цел да се разделят на „ наши “ и „ ваши “. Те излязоха, тъй като правораздаването закъсня. Защото още веднъж се наложи публичен напън, с цел да се случи нещо обикновено.
Ако детето беше ваше, щяхте ли да приемете, че 24-часов арест е задоволителна реакция?
С риск да се повторя – в този момент момчето е в болница. В Плевен. Животът му е вън от заплаха. Но несъмнено пита – за какво?
И ние би трябвало да питаме същото.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ