Селото, пълно с палати, в което не живеят хора
Гомилица е малко село фантом в западната част на Сърбия.
Там хора няма, само че пък е цялостно с покои.
Причината - къщите са издигнати от тогавашните поданици на сръбското село, които през днешния ден работят в чужбина. 99% от тях са във Виена и се връщат в Гомилица единствено през лятото.
"Между 1965 и 1975 година всички ходеха в австрийската столица на гурбет. Постепенно цялото село се изнесе. Днес съвсем всички са на открито. Заминаха, с цел да изкарат пари и съумяха ", споделя Деян Митрович.
Рядко се виждат съседи да си приказват до оградата.
Повечето поданици на селото прекарват в него единствено по няколко дни в годината.
"Заминах за Виена с концепцията след няколко години да се върна, само че пристигна жена ми, след това се родиха децата, а през днешния ден се грижим за внуците. Така минаха 50 години! ", споделя Петар Джорджевич.
Много от жителите на Гомилица са отпътували, тъй като не са виждали бъдеще в селото, само че в този момент влагат парите си в него. Връщат се през ваканциите, макар че мястото е западнало.
"Най-големият ни проблем е, че си нямаме магазин. Освен това улиците са в окаяно положение. Няма и течаща вода ", споделя Петар.
Малцината, останали в Гомилица, чакат с неспокойствие да пристигна лятото, когато селото оживява най-малко за малко.
Там хора няма, само че пък е цялостно с покои.
Причината - къщите са издигнати от тогавашните поданици на сръбското село, които през днешния ден работят в чужбина. 99% от тях са във Виена и се връщат в Гомилица единствено през лятото.
"Между 1965 и 1975 година всички ходеха в австрийската столица на гурбет. Постепенно цялото село се изнесе. Днес съвсем всички са на открито. Заминаха, с цел да изкарат пари и съумяха ", споделя Деян Митрович.
Рядко се виждат съседи да си приказват до оградата.
Повечето поданици на селото прекарват в него единствено по няколко дни в годината.
"Заминах за Виена с концепцията след няколко години да се върна, само че пристигна жена ми, след това се родиха децата, а през днешния ден се грижим за внуците. Така минаха 50 години! ", споделя Петар Джорджевич.
Много от жителите на Гомилица са отпътували, тъй като не са виждали бъдеще в селото, само че в този момент влагат парите си в него. Връщат се през ваканциите, макар че мястото е западнало.
"Най-големият ни проблем е, че си нямаме магазин. Освен това улиците са в окаяно положение. Няма и течаща вода ", споделя Петар.
Малцината, останали в Гомилица, чакат с неспокойствие да пристигна лятото, когато селото оживява най-малко за малко.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




