Бюджетният излишък приближава 3 млрд. лв. към май
Голямото разпределяне на изключителни средства към този момент стартира: На последното си съвещание министрите утвърдиха 500 млн. лева за градежа на новата катедрала " Свети Прокопий Варненски ", която се строи към този момент 10 години.
© Георги Кожухаров Бюджетният остатък продължава да гони върховете от предкризисната 2008 година Превишението на приходите над разноските към този момент доближава 2.98 милиарда лева към май или 2.6% от прогнозния БВП (БВП) за 2019 година, което е най-високата сума за този интервал от годината от последното десетилетие. Докато постъпленията се изстрелват нагоре със 17% покачване на годишна база до 18.7 милиарда лева, разноските нарастват надалеч по-скромно – с 8% до 15.7 милиарда лева Това демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите, оповестени в петък.
По закон тази година бюджетът е плануван на касов недостиг от 0.5% от Брутният вътрешен продукт, или 600 млн. лева По сходен метод през последните три години държавните финанси се възнамеряват на минус, само че в края на годината излизат на плюс. Междувременно държавното управление преразпределя част от парите към планове, които не участват в първичния проект на бюджета и не минават през публично и парламентарно разискване. А поради, че тази есен ще има локални избори, евентуално не дребна част от сумата ще отиде като спомагателни траншове за общините. Договарянето на част от парите даже става " онлайн " - по време на обиколните на приемиера Борисов из страната, които се излъчват във фейсбук профила му.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Повече покупки и осигуровки
Макар че предварителните данни към края на май не дават доста детайлности по осъществяването на консолидираната фискална стратегия, окончателните цифри за април, които министерството разгласява паралелно, демонстрират повече елементи.
Така да вземем за пример растежът на междинните хонорари и инфлацията, които регистрира националната статистика, са забележими и в данните за държавните финанси. Данъчните доходи имат максимален принос за нарастването на бюджетните приходи тази година към април, а от тях заслугата е главно на приходите от Данък добавена стойност. И то най-вече от вътреобщностни покупко-продажби, където сумата пораства с 16.2% до 2.4 милиарда лева, до момента в който Данък добавена стойност от импорт доближава 1.4 милиарда лева, което е с 6.6% над миналогодишното равнище към април.
Значително нарастване е очевидно и при постъпленията от осигуровки, които се покачват с 11.1% до над 3.3 милиарда лева Тук фактор евентуално са по-високите междинни хонорари на работещите, както и по-високите минимални и оптимални прагове на осигурителния приход. Приходите от акцизи също нарастват, изключително от цигари (15% до 862 млн. лева.) и горива (10% до 744 млн. лева.).
Още два фактора също оказват резултат върху размера на постъпленията тази година. Единият е в неданъчните доходи, които се покачват с над 700 млн. лева до над 2.4 милиарда към април. Тук плюсът идва от новия източник на доходи - така наречен цена " обвързване към обществото ", която се начислява за всеки мегаватчас потребена електрическа енергия. На тези приходи обаче би трябвало да дава отговор и аналогична сума в разходната част, като към края на годината резултатът за бюджетното салдо би трябвало да е нула. Друг фактор са двойно по-големите приходи от европейски стратегии, които в този момент надвишават 760 млн. лева
Разходите се бавят
Докато приходите в бюдета към май към този момент доближават 42.7% от плануваните за годината, разноските са още на 35.4%. За съпоставяне, разликата до април беше 6.5 прочие п.
Което не значи, че разноските не порастват – сумата се покачва с 8% на годишна база до 15.7 милиарда лева към май. Големият фактор тук са средствата за личен състав, съдейки по данните за първите четири месеца, както и прехвърлянията към общините, които нарастват с над 15% до близо 1.5 милиарда лева От друга страна, финансовите разноски възлизат на 772.5 млн. лева, което е към 12% от плануваното за годината.
S&P удостовери кредитния рейтинг на България
Рейтинговата организация S&P Global Ratings удостовери кредитният рейтинг на страната на BBB- с позитивна вероятност. Агенцията чака 3.3% растеж на стопанската система през тази и закъснение до 3.2% от Брутният вътрешен продукт през идната година.
Положителната вероятност пред рейтинга отразява забележителната възможност България да се причисли към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) през идващите 12 месеца. От S&P показват, че макар че задачата на българските управляващи е това да стане през юли, точният миг ще зависи от към готовността на България да се причисли към банковия съюз по същото време като ERM II.
S&P може да намали вероятността по кредитната оценка на страната, в случай че се появи напън върху платежния баланс или финансовия бранш, да вземем за пример заради струпване на макроикономически несъответствия. Друг фактор е, в случай че напредъкът по пътя към участие в еврозоната загуби скорост за нескончаем интервал.
© Георги Кожухаров Бюджетният остатък продължава да гони върховете от предкризисната 2008 година Превишението на приходите над разноските към този момент доближава 2.98 милиарда лева към май или 2.6% от прогнозния БВП (БВП) за 2019 година, което е най-високата сума за този интервал от годината от последното десетилетие. Докато постъпленията се изстрелват нагоре със 17% покачване на годишна база до 18.7 милиарда лева, разноските нарастват надалеч по-скромно – с 8% до 15.7 милиарда лева Това демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите, оповестени в петък.
По закон тази година бюджетът е плануван на касов недостиг от 0.5% от Брутният вътрешен продукт, или 600 млн. лева По сходен метод през последните три години държавните финанси се възнамеряват на минус, само че в края на годината излизат на плюс. Междувременно държавното управление преразпределя част от парите към планове, които не участват в първичния проект на бюджета и не минават през публично и парламентарно разискване. А поради, че тази есен ще има локални избори, евентуално не дребна част от сумата ще отиде като спомагателни траншове за общините. Договарянето на част от парите даже става " онлайн " - по време на обиколните на приемиера Борисов из страната, които се излъчват във фейсбук профила му.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Повече покупки и осигуровки
Макар че предварителните данни към края на май не дават доста детайлности по осъществяването на консолидираната фискална стратегия, окончателните цифри за април, които министерството разгласява паралелно, демонстрират повече елементи.
Така да вземем за пример растежът на междинните хонорари и инфлацията, които регистрира националната статистика, са забележими и в данните за държавните финанси. Данъчните доходи имат максимален принос за нарастването на бюджетните приходи тази година към април, а от тях заслугата е главно на приходите от Данък добавена стойност. И то най-вече от вътреобщностни покупко-продажби, където сумата пораства с 16.2% до 2.4 милиарда лева, до момента в който Данък добавена стойност от импорт доближава 1.4 милиарда лева, което е с 6.6% над миналогодишното равнище към април.
Значително нарастване е очевидно и при постъпленията от осигуровки, които се покачват с 11.1% до над 3.3 милиарда лева Тук фактор евентуално са по-високите междинни хонорари на работещите, както и по-високите минимални и оптимални прагове на осигурителния приход. Приходите от акцизи също нарастват, изключително от цигари (15% до 862 млн. лева.) и горива (10% до 744 млн. лева.).
Още два фактора също оказват резултат върху размера на постъпленията тази година. Единият е в неданъчните доходи, които се покачват с над 700 млн. лева до над 2.4 милиарда към април. Тук плюсът идва от новия източник на доходи - така наречен цена " обвързване към обществото ", която се начислява за всеки мегаватчас потребена електрическа енергия. На тези приходи обаче би трябвало да дава отговор и аналогична сума в разходната част, като към края на годината резултатът за бюджетното салдо би трябвало да е нула. Друг фактор са двойно по-големите приходи от европейски стратегии, които в този момент надвишават 760 млн. лева
Разходите се бавят
Докато приходите в бюдета към май към този момент доближават 42.7% от плануваните за годината, разноските са още на 35.4%. За съпоставяне, разликата до април беше 6.5 прочие п.
Което не значи, че разноските не порастват – сумата се покачва с 8% на годишна база до 15.7 милиарда лева към май. Големият фактор тук са средствата за личен състав, съдейки по данните за първите четири месеца, както и прехвърлянията към общините, които нарастват с над 15% до близо 1.5 милиарда лева От друга страна, финансовите разноски възлизат на 772.5 млн. лева, което е към 12% от плануваното за годината.
S&P удостовери кредитния рейтинг на България
Рейтинговата организация S&P Global Ratings удостовери кредитният рейтинг на страната на BBB- с позитивна вероятност. Агенцията чака 3.3% растеж на стопанската система през тази и закъснение до 3.2% от Брутният вътрешен продукт през идната година.
Положителната вероятност пред рейтинга отразява забележителната възможност България да се причисли към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) през идващите 12 месеца. От S&P показват, че макар че задачата на българските управляващи е това да стане през юли, точният миг ще зависи от към готовността на България да се причисли към банковия съюз по същото време като ERM II.
S&P може да намали вероятността по кредитната оценка на страната, в случай че се появи напън върху платежния баланс или финансовия бранш, да вземем за пример заради струпване на макроикономически несъответствия. Друг фактор е, в случай че напредъкът по пътя към участие в еврозоната загуби скорост за нескончаем интервал.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ