Румен Гълъбинов пред Искра.бг: Спекулация с цените при приемане на еврото – възможна ли е?
Голямото терзание за влизането на България в еврозоната е, че инфлацията ще скочи . Основната нечиста сделка обаче е с цените при приемане на еврото, че продуктите и услугите ще станат двойни. Специалисти в региона са безапелационни, че това е неуместно, защото в случай че търговците желаят да покачат цените двойно, те ще го създадат, без да е належащо левът да бъде заместен от еврото .
По този мотив се свързахме с икономиста Румен Гълъбинов . Той сподели особено пред Искра.бг :
„ Като икономист не виждам стопански и финансови аргументи България да не се присъединим към еврозоната. Страната ни даже имаше повече съображение да се присъединим към еврозоната, в сравнение с Хърватия. При нас от 25 години има валутен ръб с закрепен курс, лихви близки до еврозоната, ниски равнища на дълг към БВП, инфлацията ще я свалим, уповавам се да овладеем и недостига с рационална бюджетна политика, в случай че успеем да контролираме политическата обстановка сега, с цел да имаме държавно управление, което да работи по-дълго време и Народно заседание, което да работи най-малко 12 месеца напред занапред, с цел да одобри нужните законодателни промени, не виждам други аргументи България да не се причисли към еврозоната. “
„ Може би тези партии, които провеждат референдумите срещу еврото, имат и други аргументи – политически, геополитически или геостратегически, такива които не са свързани със финансово-паричната система в България, а по-скоро желаят да трансформират траекторията, по която се движи страната “, уточни Гълъбинов. Той даде за образец Хърватия, откакто е приела еврото :
„ Хърватия имаха свободен курс, те нямаха закрепен като при нас, и си го фиксираха 6 месеца преди да се причислят към еврозоната. Хърватската куна си беше свободна валута и си имаше свободен валутен курс по отношение на еврото и $. След фиксирането на курса на куната към еврото, търговците правилно трябваше да дават цени, които да са тъкмо с този курс, а не да закръгляват фрапантно нагоре. Имаше контролни ограничения, написани санкции и санкции на недобросъвестни търговци. Там се получиха спекулации във фризьорството, като внезапно нарастнаха услугите след въвеждането на еврото. Веднага бяха осъществени инспекции в такива салони и центрове, при което беше открито, че в действителност не са се нараснали разноските, при което няма съображение да се усилват цените, след което им бяха наложени санкции. Това е образец по какъв начин страната взима ограничения. “
„ Там дефинираха една дребна потребителска кошница с най-належащите артикули, които ги купуват всекидневно потребителите – самун, сирене, кашкавал, мляко, олио, брашно, месо, яйца и така нататък В нея цените бяха под особено наблюдаване. Те не бяха закрепени, само че изменението в тези цени трябваше да се потвърждава от търговеца или от производителя на какво съображение ги подвига. Ако контролните органи не открият, че има съответно съображение, се постановяваха надлежно наказания, тъй като цените се подвигат спекулативно. Те съумяха да овладеят целия този развой “ , обясни икономистът.
Гълъбинов акцентира, че след приемането на еврото в Хърватия инфлацията там спада, въпреки че „ всички критици предричаха, че откакто страната се причисли към еврозоната, ще се усили инфлацията “ . Той уточни:
„ Вече няколко пъти отложихме периодите си за приемане в еврозоната. От една страна имахме техническа неготовност за това – не отговаряхме напълно на критериите. При последното отсрочване беше изтъкнато, че инфлацията ни е прекомерно висока, само че при нея имаме всички шансове тази година да я свалим на едноцифрена стойност и да доближим междинната в еврозоната, тъй че бихме могли да отговорим и на този аршин от идната година. За бюджетния недостиг – по този начин би трябвало да си вършим бюджетите за тази и за идната година, че да се придържаме към 3% бюджетен недостиг като % от брутния вътрешен артикул, т.е. в случай че превишим и приемем бюджет с двойно по-голям недостиг, това ще ни отдалечи механически от еврозоната. Важно е да държим равнището на дълга на относително ниски равнища, ние там нямаме проблеми, защото равнището е 60% – дълг държавно ръководство към БВП. Страната ни поддържа равнище сред 25-30%, което е двойно по-ниско, където продължаваме да отговаряме на критериите. “
По думите на икономиста по другите критерии България е напълно в синхрон , защото „ лихвените проценти се приближават много до тези в еврозоната и има закрепен валутен курс “ . Според него огромно преимущество е, че страната ни има закрепен валутен курс повече от 25 години . Гълъбинов е безапелационен, че това е облекчение за въвеждане на еврото , защото „ този валутен курс е закрепен в закон и остава същия при приемането ни в еврозоната “ . Той съобщи:
„ Трябва да проведем мероприятия, които са свързани с цените в магазините. Като да вземем за пример 6 месеца преди въвеждането на еврото цените да са в лв. и в евро. “
Икономистът изясни, че минималната работна заплата при влизането на България в еврозоната – „ ще е тъкмо толкоз евро, колкото предходният ден е била в лв., превалутирана по закрепения курс “ . Той акцентира, че наклонността е през идващите години да продължи нарастването на минималната работна заплата.
