Петър Ганев: Голямото поскъпване беше през 2022 и 2023 г. и няма общо с еврото
Голямото повишаване беше в края на 2022 и през 2023 година, след пандемията и началото на войната, и не е директно обвързвано с еврото. Това съобщи в ефира на " Здравей, България " старши анализаторът в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.
" От 2020 до 2025 година насъбраната инфлация е над 40%. При някои храни и при заведенията за хранене приказваме за даже над 80% нарастване за 5–6 години ", уточни той.
В момента, по думите му, инфлацията е доста по-ниска. " Сега не сме в обстановка с 20% инфлация. Говорим за към 5–5,5%. Очакването е това равнище да се задържи, без да има сериозен спомагателен резултат от въвеждането на еврото ", сподели анализаторът.
Той означи, че инфлацията в района е сходна, без значение от валутата.
Регионално инфлацията е такава – и в Сърбия, и в Северна Македония. В Румъния е даже двойна поради по-големи бюджетни проблеми. Това демонстрира, че не всичко е въпрос на еврозона, а на пазарни и структурни фактори, изясни Ганев.
По думите му при някои храни даже може да се чака стабилизиране или намаляване на цените, в случай че пазарните механизми проработят дейно. Според старши анализаторът в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев настава основна смяна в макроикономически проект.
" Променя се макроструктурата на цялата ни парична политика. Добре е да се каже ясно – 28 години валутен ръб, несъмнено най-успешната промяна на целия преход, завърши. Както споделяме – стартира еврото, свърши бордът. Той извърши функционалността си ", съобщи Петър Ганев.
Той напомни, че през годините тематиката за курса лев–евро постоянно е пораждала спекулации и страхове. " Постоянно имаше диалози – курсът надценен ли е, недооценен ли е, дали няма да го сменят в последния миг. Всички тези страхове отшумяха. Той остана същият 28 години и в последна сметка влизаме в еврозоната тъкмо по този метод ", сподели той.
Според него еврозоната носи ясни позитиви за оценката на страната. " Няма към този момент валутен риск, външният дълг е в личната ти валута. Но в оценките влизат и негативи – продължаващата политическа неустойчивост и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без признат бюджет ", акцентира той.
По отношение на приходите анализаторът означи, че България последователно се приближава до страните от Централна Европа.
