Петър Ганев: От 2020 до 2025 г. натрупаната инфлация е над 40%
Голямото повишаване беше в края на 2022 и през 2023 година, след пандемията и началото на войната, и не е директно обвързвано с еврото.Това съобщи старши анализаторът в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.
" От 2020 до 2025 година насъбраната инфлация е над 40%. При някои храни и при заведенията за хранене приказваме за даже над 80% нарастване за 5–6 години “, уточни той.
В момента, по думите му, инфлацията е доста по-ниска.
" Сега не сме в обстановка с 20% инфлация. Говорим за към 5–5,5%. Очакването е това равнище да се задържи, без да има сериозен спомагателен резултат от въвеждането на еврото “, сподели пред NOVA анализаторът.
Той означи, че инфлацията в района е сходна, без значение от валутата.
" Регионално инфлацията е такава – и в Сърбия, и в Северна Македония. В Румъния е даже двойна заради по-големи бюджетни проблеми. Това демонстрира, че не всичко е въпрос на еврозона, а на пазарни и структурни фактори “, изясни Ганев.
По думите му при някои храни даже може да се чака стабилизиране или намаляване на цените, в случай че пазарните механизми проработят дейно.
Според старши анализаторът в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев настъпва основна смяна в макроикономически проект.
" Променя се макроструктурата на цялата ни парична политика. Добре е да се каже ясно – 28 години валутен ръб, несъмнено най-успешната промяна на целия преход, завърши. Както споделяме – стартира еврото, свърши бордът. Той извърши функционалността си “, съобщи Петър Ганев.
Той напомни, че през годините тематиката за курса лев–евро постоянно е пораждала спекулации и страхове.
" Постоянно имаше диалози – курсът надценен ли е, недооценен ли е, дали няма да го сменят в последния миг. Всички тези страхове отшумяха. Той остана същият 28 години и в последна сметка влизаме в еврозоната тъкмо по този метод “, сподели той.
Според него еврозоната носи ясни позитиви за оценката на страната.
" Няма към този момент валутен риск, външният дълг е в личната ти валута. Но в оценките влизат и негативи – продължаващата политическа неустойчивост и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без признат бюджет “, акцентира той.
По отношение на приходите анализаторът означи, че България последователно се приближава до страните от Централна Европа.
" От 2020 до 2025 година насъбраната инфлация е над 40%. При някои храни и при заведенията за хранене приказваме за даже над 80% нарастване за 5–6 години “, уточни той.
В момента, по думите му, инфлацията е доста по-ниска.
" Сега не сме в обстановка с 20% инфлация. Говорим за към 5–5,5%. Очакването е това равнище да се задържи, без да има сериозен спомагателен резултат от въвеждането на еврото “, сподели пред NOVA анализаторът.
Той означи, че инфлацията в района е сходна, без значение от валутата.
" Регионално инфлацията е такава – и в Сърбия, и в Северна Македония. В Румъния е даже двойна заради по-големи бюджетни проблеми. Това демонстрира, че не всичко е въпрос на еврозона, а на пазарни и структурни фактори “, изясни Ганев.
По думите му при някои храни даже може да се чака стабилизиране или намаляване на цените, в случай че пазарните механизми проработят дейно.
Според старши анализаторът в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев настъпва основна смяна в макроикономически проект.
" Променя се макроструктурата на цялата ни парична политика. Добре е да се каже ясно – 28 години валутен ръб, несъмнено най-успешната промяна на целия преход, завърши. Както споделяме – стартира еврото, свърши бордът. Той извърши функционалността си “, съобщи Петър Ганев.
Той напомни, че през годините тематиката за курса лев–евро постоянно е пораждала спекулации и страхове.
" Постоянно имаше диалози – курсът надценен ли е, недооценен ли е, дали няма да го сменят в последния миг. Всички тези страхове отшумяха. Той остана същият 28 години и в последна сметка влизаме в еврозоната тъкмо по този метод “, сподели той.
Според него еврозоната носи ясни позитиви за оценката на страната.
" Няма към този момент валутен риск, външният дълг е в личната ти валута. Но в оценките влизат и негативи – продължаващата политическа неустойчивост и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без признат бюджет “, акцентира той.
По отношение на приходите анализаторът означи, че България последователно се приближава до страните от Централна Европа.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ