Голямото изчегъртване
Голямото изчегъртване към този момент стартира. Самият Трифонов призна, че не е очаквал думата да придобие такава известност и да се трансформира в нарицателно; и изборите в Благоевград като част от използването й. Колко изпитание и какъв брой време ще бъде належащо да се изчегърта 10 годишна власт, продължава да стои като въпрос. Но не и въпросът дали би трябвало - наложително е.
Проблемът е по-скоро дали ще се осъществен някои оруелски положения, в които, десетилетие по-късно, да се постанова да се прави същото със настоящето изчегъртване. Може би - само че може би и няма различен избор. Голямата политическа смяна, която се случва сега, е в отхвърли от последователност: когато Българска социалистическа партия и ГЕРБ сменяха позициите си през годините в никакъв случай нямаше радикална офанзива към предшестващите; вместо това се възцари празната изразителност " Борисов не може да направи това, тъй като още преди време му е заложил капан Станишев ", което беше плиткоумното разпръскване от събитието, че и при двата случая се възцарява Пеевски.
Затова и днешният политически немезис. Само че виси следното подозрение: дали новата власт след изборите ще продължи да работи по същия метод, по който го прави служебното държавно управление. До момента наподобява по този начин: двумесечен кабинет изчегъртва доста по-сериозно от партии, които са построили освен целия си авторитет, само че и названията си към мутри-вън. Не стигна изключително надалеч да вземем за пример, към който действаше главно парламентарната комисия за проверка на ръководството на ГЕРБ: досега се вписва в дългата традиция, в която първичния подтик последователно потъва. На възможните възражения, че партиите на митинга разполагаха с малко време и неголяма власт, и че служебното държавно управление има повече лостове, подсещам - акции от вида " Росенец " могат да се вършат когато и да е на годината, а са нужни не десетки, а стотици сходни.
Заявката на " ИТН ", без значение дали ще бъдат първа или втора политическа мощ, е че този път ще се опитат да сформират кабинет. Този кабинет обаче има доста сериозна конкуренция от страна на служебния. Без подозрение, парламентарните зрелища от вида " Джипко Бибипков " ще продължават; качеството на Народното събрание се увеличи доста, както и готовността му да употребява всички вероятни принадлежности за политическо въздействие. Голямото изчегъртване обаче ще си остане задача на държавното управление. В единият случай то може безшумно да продължи историята на приемствеността, в която на горните пластове да се сменят основни фигури, изключително първоначално, само че политическите подземия да останат. В другият ще би трябвало да се стигне до дъно. В тази връзка - дали най-важните фигури от служебния кабинет не би трябвало да се озоват в идващия? Въпросът е рекомендация.
Автор: Райко Байчев
Проблемът е по-скоро дали ще се осъществен някои оруелски положения, в които, десетилетие по-късно, да се постанова да се прави същото със настоящето изчегъртване. Може би - само че може би и няма различен избор. Голямата политическа смяна, която се случва сега, е в отхвърли от последователност: когато Българска социалистическа партия и ГЕРБ сменяха позициите си през годините в никакъв случай нямаше радикална офанзива към предшестващите; вместо това се възцари празната изразителност " Борисов не може да направи това, тъй като още преди време му е заложил капан Станишев ", което беше плиткоумното разпръскване от събитието, че и при двата случая се възцарява Пеевски.
Затова и днешният политически немезис. Само че виси следното подозрение: дали новата власт след изборите ще продължи да работи по същия метод, по който го прави служебното държавно управление. До момента наподобява по този начин: двумесечен кабинет изчегъртва доста по-сериозно от партии, които са построили освен целия си авторитет, само че и названията си към мутри-вън. Не стигна изключително надалеч да вземем за пример, към който действаше главно парламентарната комисия за проверка на ръководството на ГЕРБ: досега се вписва в дългата традиция, в която първичния подтик последователно потъва. На възможните възражения, че партиите на митинга разполагаха с малко време и неголяма власт, и че служебното държавно управление има повече лостове, подсещам - акции от вида " Росенец " могат да се вършат когато и да е на годината, а са нужни не десетки, а стотици сходни.
Заявката на " ИТН ", без значение дали ще бъдат първа или втора политическа мощ, е че този път ще се опитат да сформират кабинет. Този кабинет обаче има доста сериозна конкуренция от страна на служебния. Без подозрение, парламентарните зрелища от вида " Джипко Бибипков " ще продължават; качеството на Народното събрание се увеличи доста, както и готовността му да употребява всички вероятни принадлежности за политическо въздействие. Голямото изчегъртване обаче ще си остане задача на държавното управление. В единият случай то може безшумно да продължи историята на приемствеността, в която на горните пластове да се сменят основни фигури, изключително първоначално, само че политическите подземия да останат. В другият ще би трябвало да се стигне до дъно. В тази връзка - дали най-важните фигури от служебния кабинет не би трябвало да се озоват в идващия? Въпросът е рекомендация.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ