Време е президентът отново да вдигне юмрука срещу ГЕРБ
Голямото безсрамие с Изборния кодекс завърши.
Двете седмици на лудо прегазване по закона от страна на “хартиената коалиция ” доближи до непосилен край предишния петък. Поне по този начин наподобява за момента. Защото, в случай че поемем скоро на избори (както се очертава), незабавно ще усетим с цялостна мощ резултата от своеволията, които ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи си разрешиха със закона.
Сега обаче буламачът, който сътвори тройката, ще се изсипе в двора на президента Румен Радев. На президента се пада да обнародва признатите от Народното събрание закони. Но той има и правото да връща тези закони назад на депутатите, в случай че реши, че не дават отговор на публичния интерес. В съответния случай, това на процедура е негово обвързване. Страната просто не може да си разреши да направи избори по метода, по който „ хартиената коалиция “ е замислила.
На Радев няма да му се постанова да се труди изключително, с цел да напише претекстовете към ветото си. Тройката му даде аргументи в обилие да върне закона. Дори няма значение по какъв начин гледа президентът на алтернативата „ хартия или машини “, която беше в дъното на цялата история. Нещата към този момент отиват надалеч оттатък това.
Всъщност, на идващия избор няма да избираме дали да гласуваме с хартия или машина.
Ще избираме сред два типа хартиени бюлетини
Само дето едната ще се назовава „ бюлетина от машинно гласоподаване “, тъй като ще се разпечатва от устройството, в което гласоподавателят си вкарва вота. И освен това – няма машинно отчитане на резултата, всичко ще става с преброяване на гласовете на ръка от секционните комисии, а данните ще се записват, още веднъж ръчно, в хартиени протоколи. Електронната памет на машините, въпреки и да се съхранява, ще бъде изцяло безполезна – няма да може да се употребява, с цел да се сравнят данните в нея с написаното в хартиените протоколи.
Това в резюме е герберският принос към Изборния кодекс. По създание се отстрани машинният избор и в това време се разрешава на хората на Бойко Борисов да кажат: „ Виждате ли, ние запазихме машините и дадохме опция на хората да избират по какъв начин да гласоподават. “ Забележително безсрамие, което освен ще погребе гигантската инвестиция, направена в машинното гласоподаване през последните години, само че ще изложи на риск идващите избори, тъй като безумно ще обърка и гласоподавателите, и изборната администрация.
Затова на Радев няма да му бъде мъчно да почерпи причини за своето несъгласие.
Няма значение дали харесва машините или не. Напълно задоволително е да открои заплахата, в която се слага изборната система поради безумието на „ хартиената коалиция “. Но добре, да кажем, че това не впечатлява изключително президента. И по този начин да е, той има чисто политически интерес да върне закона в Народното събрание. Така ще може да се разграничи от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и да завоюва назад малко от изгубената си известност на герой против статуквото.
Защото през последната година Радев направи доста, с цел да разсипе тази известност, за която толкоз се труди в предишното. Едва ли някой е не запомнил вдигнатия пестник, с който той поздрави разбунтувалата се против герберската власт улица в средата на 2020 година Тогава президентът надали не беше подготвен да застане отпред на гражданска гражданска война против „ мутрите “, както намерено назова Борисов и неговите хора. Година и половина по-късно обаче Радев ненадейно отвори война на антигерберската коалиция на Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, която в това време беше направила държавно управление. Най-напред, тъй като прочистваха назначените от него хора в изпълнителната власт. После, тъй като новите ръководещи (без социалистите) заеха позиция в поддръжка на Украйна против съветската експанзия. Над всичкото това стоеше по-дълбок и прикрит претекст – отворилият се вкус на президента да разшири оптимално тесния периметър на пълномощията си, даже на границата на разрешеното от Конституцията на страната.
Крайният резултат от тази борба беше, че
Радев внезапно се озова в лагера на тези, против които беше
призовал жителите да се разпалват. Неслучайно Бойко Борисов по този начин внезапно смекчи говоренето си против президента през последната година. Вождът на герберите усети, че въпреки и краткотрайно, президентът може да бъде негов съдружник против Политическа партия. Същото се отнася и за Движение за права и свободи. През 2021 година придвижването беснееше против Радев и го обвиняваше в робия. Дойде обаче кабинетът „ Петков “ и хората на Доган насочиха стрелите си към Политическа партия, която наподобява възприемат като по-непосредствена опасност за ползите си.
Сега Радев разполага с добър късмет да се върне от другата страна на барикадата. Политическа партия и Демократична България няма на какво друго да разчитат в борбата си против хартията, с изключение на на неговото несъгласие.
Ако законът се върне за наново разглеждане
в Народното събрание и се активизира публичното мнение против тях, тогава има някакъв късмет герберите да се огънат и да създадат отстъпки. Радев може да бъде част от това. Още повече, че той е дебитор на обществото. Става въпрос за консултациите, които организираше с политическите сили за държавно управление. Президентът персонално ги провали, тъй като не можа да обуздае желанието си да употребява тези диалози, с цел да се саморазправя с политиците, които са сериозни по отношение на него и служебното му държавно управление.
Изборните промени засягат цялото ни общество, тъй като дефинират метода, по който дефинираме на кого да се повери властта. Тук няма място за персонални ползи и засегнато себелюбие. Ако в този момент подмине по този начин предоставилата му се опция, да вземем за пример тъй като Политическа партия и Демократична България желаят да му лишават въздействието върху Министерство на вътрешните работи и спецслужбите, Радев ще покаже, че си заслужава етикета „ статукво “, който мнозина към този момент му лепят.
Лудмил Илиев, " Сега "
Двете седмици на лудо прегазване по закона от страна на “хартиената коалиция ” доближи до непосилен край предишния петък. Поне по този начин наподобява за момента. Защото, в случай че поемем скоро на избори (както се очертава), незабавно ще усетим с цялостна мощ резултата от своеволията, които ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи си разрешиха със закона.
Сега обаче буламачът, който сътвори тройката, ще се изсипе в двора на президента Румен Радев. На президента се пада да обнародва признатите от Народното събрание закони. Но той има и правото да връща тези закони назад на депутатите, в случай че реши, че не дават отговор на публичния интерес. В съответния случай, това на процедура е негово обвързване. Страната просто не може да си разреши да направи избори по метода, по който „ хартиената коалиция “ е замислила.
На Радев няма да му се постанова да се труди изключително, с цел да напише претекстовете към ветото си. Тройката му даде аргументи в обилие да върне закона. Дори няма значение по какъв начин гледа президентът на алтернативата „ хартия или машини “, която беше в дъното на цялата история. Нещата към този момент отиват надалеч оттатък това.
Всъщност, на идващия избор няма да избираме дали да гласуваме с хартия или машина.
Ще избираме сред два типа хартиени бюлетини
Само дето едната ще се назовава „ бюлетина от машинно гласоподаване “, тъй като ще се разпечатва от устройството, в което гласоподавателят си вкарва вота. И освен това – няма машинно отчитане на резултата, всичко ще става с преброяване на гласовете на ръка от секционните комисии, а данните ще се записват, още веднъж ръчно, в хартиени протоколи. Електронната памет на машините, въпреки и да се съхранява, ще бъде изцяло безполезна – няма да може да се употребява, с цел да се сравнят данните в нея с написаното в хартиените протоколи.
Това в резюме е герберският принос към Изборния кодекс. По създание се отстрани машинният избор и в това време се разрешава на хората на Бойко Борисов да кажат: „ Виждате ли, ние запазихме машините и дадохме опция на хората да избират по какъв начин да гласоподават. “ Забележително безсрамие, което освен ще погребе гигантската инвестиция, направена в машинното гласоподаване през последните години, само че ще изложи на риск идващите избори, тъй като безумно ще обърка и гласоподавателите, и изборната администрация.
Затова на Радев няма да му бъде мъчно да почерпи причини за своето несъгласие.
Няма значение дали харесва машините или не. Напълно задоволително е да открои заплахата, в която се слага изборната система поради безумието на „ хартиената коалиция “. Но добре, да кажем, че това не впечатлява изключително президента. И по този начин да е, той има чисто политически интерес да върне закона в Народното събрание. Така ще може да се разграничи от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и да завоюва назад малко от изгубената си известност на герой против статуквото.
Защото през последната година Радев направи доста, с цел да разсипе тази известност, за която толкоз се труди в предишното. Едва ли някой е не запомнил вдигнатия пестник, с който той поздрави разбунтувалата се против герберската власт улица в средата на 2020 година Тогава президентът надали не беше подготвен да застане отпред на гражданска гражданска война против „ мутрите “, както намерено назова Борисов и неговите хора. Година и половина по-късно обаче Радев ненадейно отвори война на антигерберската коалиция на Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, която в това време беше направила държавно управление. Най-напред, тъй като прочистваха назначените от него хора в изпълнителната власт. После, тъй като новите ръководещи (без социалистите) заеха позиция в поддръжка на Украйна против съветската експанзия. Над всичкото това стоеше по-дълбок и прикрит претекст – отворилият се вкус на президента да разшири оптимално тесния периметър на пълномощията си, даже на границата на разрешеното от Конституцията на страната.
Крайният резултат от тази борба беше, че
Радев внезапно се озова в лагера на тези, против които беше
призовал жителите да се разпалват. Неслучайно Бойко Борисов по този начин внезапно смекчи говоренето си против президента през последната година. Вождът на герберите усети, че въпреки и краткотрайно, президентът може да бъде негов съдружник против Политическа партия. Същото се отнася и за Движение за права и свободи. През 2021 година придвижването беснееше против Радев и го обвиняваше в робия. Дойде обаче кабинетът „ Петков “ и хората на Доган насочиха стрелите си към Политическа партия, която наподобява възприемат като по-непосредствена опасност за ползите си.
Сега Радев разполага с добър късмет да се върне от другата страна на барикадата. Политическа партия и Демократична България няма на какво друго да разчитат в борбата си против хартията, с изключение на на неговото несъгласие.
Ако законът се върне за наново разглеждане
в Народното събрание и се активизира публичното мнение против тях, тогава има някакъв късмет герберите да се огънат и да създадат отстъпки. Радев може да бъде част от това. Още повече, че той е дебитор на обществото. Става въпрос за консултациите, които организираше с политическите сили за държавно управление. Президентът персонално ги провали, тъй като не можа да обуздае желанието си да употребява тези диалози, с цел да се саморазправя с политиците, които са сериозни по отношение на него и служебното му държавно управление.
Изборните промени засягат цялото ни общество, тъй като дефинират метода, по който дефинираме на кого да се повери властта. Тук няма място за персонални ползи и засегнато себелюбие. Ако в този момент подмине по този начин предоставилата му се опция, да вземем за пример тъй като Политическа партия и Демократична България желаят да му лишават въздействието върху Министерство на вътрешните работи и спецслужбите, Радев ще покаже, че си заслужава етикета „ статукво “, който мнозина към този момент му лепят.
Лудмил Илиев, " Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ