Голямата ни надежда в плуването Антъни Иванов даде интервю за

...
Голямата ни надежда в плуването Антъни Иванов даде интервю за
Коментари Харесай

Антъни Иванов: Още ме е яд, че не станах футболист

Голямата ни вяра в плуването Антъни Иванов даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . На международното състезание за мъже в Будапеща през 2017-а приключи осми на 200 метра бътърфлай, като бе единственият младеж във финала. Донесе и първи орден на страната ни от шампионат на планетата за юноши – бронз в коронната си дисциплинираност. Бе определен за състезател номер 4 на България за 2017 година.

- Здравей, Антъни! Спортните триумфи вървят с участия в медиите. Свикна ли към този момент зад микрофона?

- Да, към този момент привикнах към медийното внимание. Не е проблем да приказвам пред камера, от дълго време ми се постанова да го върша.

- Вече записа една победа в Гърция през тази година. Какви са главните ти цели за 2018-а?

- Основната ми цел е европейското на огромен басейн в Глазгоу през август. Също и международното през декември в Китай, въпреки да не съм мощен на дребен басейн.

- Как върви подготовката?

- За момента всичко върви добре. На републиканското състезание ще забележим до каква степен сме стигнали на този стадий, след което ще се готвим единствено за европейското състезание.

- През зимата къде тренираш? Има ли условия?

- Няма доста условия. Тренираме в Търново на басейна на университета. Но когато образователното заведение не работи, надлежно и басейнът не работи. Тогава би трябвало да прибягваме до Павликени, където има 25-метров басейн. Хората ни оказват помощ, отварят басейна, когато е нужно и се приготвяме там.

- Университетите “Харвард” и “Станфорд” ти предложиха цялостна стипендия, само че ти избра “Оубърн”. Каква беше повода?

- Избрах „ Оубърн “ основно поради треньорите и тима, който вършим там. Ще имаме доста мощни състезатели, които идват с мен следващата година, а и доста положителни плувци пристигнаха и в този момент. Мисля, че в идващите две-три години ще сме един от кандидатите за купата в Съединени американски щати.

- Имаше ли опция да видиш на място базата на образователното заведение в Алабама? И какви са усещанията ти?

- В интерес на истината пътувах единствено до такава степен. Исках да видя единствено този университет, откакто към този момент го бях избрал. Бях на място, видях базата, общежитията, целият град.

- Сигурно базата се разграничава от тази, на която до момента тренираш.

- Да, има дребна разлика. Има четири-пет басейна повече, в сравнение с в България. Много положителни условия. Всички учебни заведения са за разнообразни специалности и са настрана едно от друго. Всичко е доста плътно. Запознах се и с учителите и всички ме приветстваха доста добре. Мисля, че ще ми оказват помощ да се развия отсега нататък, както за идната олимпиада, по този начин и за по-следващата.

- Каква компетентност избра да учиш?

- Избрах да изучавам „ Бизнес “. Още се чудя сред „ Спортен мениджмънт “ или „ Акаунтинг “, само че мисля, че ще избера първото.

- Серхио Лопес, олимпийски медалист от Сеул, е част от щаба. Разговаря ли с него?

- Да, той пристигна в България да ни посети. Разговаря повече с родителите ми, защото те са огромен фактор за взимането на моето решение. Мисля, че харесаха треньорите, а и аз го харесах, тъй като знам, че е човек, който в действителност работи и го прави от сърце. Точно той беше най-големият фактор да избера „ Оубърн “.

- Възможно ли е да постигнеш огромни резултати в спорта и по едно и също време с това да си добър студент?

- Ще схвана в идващите четири-пет години.

- Готов си за това предизвикателство?

- Да, изцяло!

- Баща ти Антон Иванов е някогашен играч по плуване. Той ли те насочи към този спорт? Той ли те води по басейните? В България е постоянно срещана връзката с родителите, които са до децата по спортните терени…

- Да, той ме заведе на басейна. Аз желаех да ставам футболист и още ме е гняв, че не станах. Но в последна сметка очевидно е било за положително.

– Обсъждате ли резултатите с татко ти?

- Обсъждаме ги и аз нормално не съм склонен с нещата, които ми споделя, по отношение на плуването. Но като ги обмисля, към този момент се съгласявам.

- Как те завоюва плуването и изостави футбола? Сега можеше да си като Кристиано Роналдо, който ти е идол.

- Започнаха да идват триумфите. След това продължавахме да гоним идващите и към този момент нямаше по какъв начин да се върна във футбола. А и не мисля, че в България има такова поле за развиване. Не че за плуването има, само че за него ти би трябвало един басейн, а за футбола – много повече неща.

- С какво треньорът ти Николай Вакареев, някогашен ментор на татко ти, най-вече оказа помощ в твоята кариера?

- Той е експерт в плуването и знае какво прави. Има дълготраен опит с тренировки, подготовки, лагери и т. н. Знае във всеки един миг какво би трябвало да направи, с цел да промени нещата. Мисля, че това най-вече ми оказа помощ. Знае какво да ми каже на надпреварите преди старт и след него. Наясно е и по какъв начин да ме стимулира, което е доста значимо за един треньор.

- Заради Вакареев тренираш в Сандански. Къде се чувстваш по-добре – в южния град или в старопрестолната столица Велико Търново?

- Със сигурност в Сандански се усещам по-добре. Още от дребен ходех там за доста време, тъй като имах астма, с цел да я церя. От 3-4-годишен всяка година съм по три-четири месеца в Сандански. За мен това е в случай че не първи, то втори дом.

- Малко черен комизъм. Хубаво, че астмата си я излекувал, само че в този момент на мода са „ спортистите-астматици “. Те са с най-вече медали от зимната олимпиада.

- Аз се излекувах и не съм астматик от много от дълго време, нито употребявам нещо, обвързвано с астмата. Ще се боря с „ астматиците “ без спомагателни средства.

- Най-добре се представяш в бътерфлай, само че твърдиш, че не това е обичаната ти дисциплинираност. Кой жанр ти подхожда най-вече?

- На мен сигурно бътерфлай ми подхожда най-вече. Просто е доста кофти жанр, мъчно е. Обичам да плавам свободен жанр и съчетано, само че не съм на такова равнище.

- Забелязваш ли смяна в отношението към теб от международния хайлайф? Как гледат на теб съперниците след бронзовия орден от международното при юношите и финала при мъжете?

- Познавах се с доста от финалистите от преди, защото в Канада бях 15-и на дребния басейн, а на европейското преди този момент бях девети. Но след финала към този момент има почит, поздравявания на басейна, диалози с по-елитните състезатели. Вече те одобряват като един от тях, тъй като виждат, че ние, младите започваме да пробиваме. След две-три години би трябвало моите набори да сме елитът на плуването.

- Ти си първият българин плувал 100 метра бътерфлай в 25-метров басейн за по-малко от 52 секунди. Това ли е най-ценният ти връх?

- Не, не мисля. Най-ценният ми връх сигурно беше, когато слязох под 1,56 мин. В бътерфлай предходната година в Будапеща. А за стоте метра съответно е слизането под 53 сек. на огромния басейн, защото дребният не го броя толкоз. Но може би най-горд съм се чувствал като слязох под 54 сек. през 2016 година в София на „ Спартак “. Тогава станах втори на „ Мултинейшън “, само че слязох под 54 сек. и бих един връх на Георги Палазов, който беше доста мощен. Това беше най-ценното за мен.

- Как се усещаше в компанията на десетте най-хубави спортисти на България? Поставил ли си си за цел да си на върха на класацията?

- Да, сложих си за цел да пъдя първото място, откакто станах четвърти. Добре се усещах. Познавам се с цялата десетка, като изключим Григор. Винаги ми е било прелестно да си приказвам с тях, да съм на лагер с тях. Не е имало някаква омраза сред нас в десетката, кой е по-напред и кой е по-назад няма никакво значение. Важното е, че бяхме там и че реализираме триумфи. Дано тази година цялата десетка да направи още по-големи.

- А имаш ли си обичан български и международен състезател?

- Винаги обичан български състезател ми е бил Христо Стоичков. Цял живот той ми е кумир. От международните постоянно съм харесвал Надал и Кристиано Роналдо. Никога не съм имало идоли-плувци. Харесвал съм Майкъл Фелпс, само че в никакъв случай не ми е бил модел за подражателство. Повече са ми харесвали Кейти Ледецки, Питър ван ден Хугенбанд, Йън Торп. Но Фелпс постоянно бе над всички и никой не може да повтори направеното от него.

- Спомена Майкъл Фелпс. Кое е феноменалното при него - олимпиец номер 1 за всички времена (28 медала, от които 23 златни)?

- Феноменалното е, че съумя да се задържи на върха 15 години. Това е нечувано и невиждано на никое място. Не знам по какъв начин е съумял да го реализира. Не съм бил там, до момента в който се е подготвял. Но нещата, които направи, изключително в Пекин, са просто безчовечен. Не мога да си обясня по какъв начин се случват.

- Коментира ли се тематиката за допинга в плуването, този камшик на спорта? От цикличните спортове сякаш плуването се опазва най-вече от такива скандали…

- Според мен във всички спортове, изключително при огромните състезатели, има допинг. Няма по какъв начин да няма, защото по никакъв метод няма по какъв начин да устоят тези натоварвания без допинг. Това че не ги хващат, е обособен въпрос.

- А не е ли доста тънка границата сред допинг и свръх възобновяване? Който е напред с медикаментите за възобновяване, е добре. След време те влизат в неразрешената листа, но…

- Да, има нещо такова, че употребяват неразрешените субстанции, преди да ги забранят. Но това към този момент е единствено в огромните страни.

- Имал ли си предложение да плуваш за друга страна?

- Аз персонално не съм имал.

- А по какъв начин гледаш на такова нещо?

- Ако получа такава покана, не бих я приел. За момента не мисля да се състезавам за друга страна.

- Според теб за какво някои от най-хубавите ни спортисти избират да не се състезават за националния тим на България?

- Според мен това са вътрешни проблеми с федерациите или както при Бербатов с БФС. Но това са техни персонални неща. Щом са го решили, очевидно има някаква причина. Аз няма по какъв начин да отида на огромно съревнование и да не се състезавам за България. Трябва да съм под безпристрастен байрак, което не е окей.

- Как минава един твой ден? Плуването е еднообразен, тежък спорт, някои го назовават „ уединен “…

- Даже много. Сутрин ставам в 6:10-6:15 часа, в 7 часа съм в басейна. След това съм на учебно заведение до 14 часа, след това отново съм в басейна. След това имаме фитнес, след което се прибирам и лягам да дремя.

- Имало ли е миг, в който да си кажеш: „ Спирам, не мога, просто не устоявам “?

- Доста пъти, само че съм си го казвал единствено на мен.

- Кое те връща?

- Не знам. Примерно един ден не ми се плува, само че на идващия към този момент няма по какъв начин. Знаеш, че би трябвало да се върнеш, тъй като имаш надпревари. Много хора имат упования към теб. Няма по какъв начин – разочароваш освен себе си.

- Повече натоварващо или повече амбициращо е това, че си един от дребното български спортисти, от които се чака орден на олимпиадата в Токио?

- За мен е неутрално. Въобще не лежа на някакви упования. Отивам там и върша каквото мога. Дали ще взема орден, не зависи единствено от мен. Има и други хора, които ще се борят за това. Ако взема орден – добре. Ако не взема, аз съм си сложил за цел край. Това е за 2020-а и към този момент за 2024-а мога да си слага за цел орден.

- Кое е най-важното за един плувец, с цел да стане добър играч?

- Мотивацията да тренира. А в плуването е мъчно да я намериш и да тренираш всеки ден, камо ли по два пъти, камо ли самичък, което е най-тежкото. С всички огромни плувци, с които съм си приказвал, са ми казвали, че единственото, което отделя средностатистическия плувец от най-хубавия е, че той има мотивация да продължава да го прави всеки ден, макар че знае, че прави едно и също.

- Коя друга сфера, с изключение на плуването, те вълнува?

- Видео игрите.

- Добър геймър ли си?

- Горе-долу.

- Не е загадка, че финансирането е един от главните проблеми. Чувстваш ли поддръжка от федерацията по плуване, въпреки всичко си топ играч?

- В последните няколко години има по-голяма поддръжка, откакто пробих. Но мисля, че би трябвало да се отпускат от ден на ден средства и да се вършат от ден на ден взаимни лагери, даже и с други национални тимове, с цел да се черпи опит и да има с кого да работим и от кого да се учат нашите треньори. Всеки може да научи нещо от някой различен, без значение дали е треньор на 20-ия в България или на международния първенец. Всеки може да знае нещо, с което другият не е наясно. Затова би трябвало да има такива лагери и нашите експерти да научават по какъв начин да работят по-добре с децата.

- Защо Унгария е международна мощ в този спорт?

- Защото в Унгария има 20 000 басейна, а в България има 5.

- Кръстен си на именития артист Антъни Хопкинс. Кой е обичаният ти филм с присъединяване на носителя на “Оскар”?

- Със сигурност „ Маската на „ Зоро “.

- Колко пъти си го гледал?

- Не знам, само че доста.

- Какви ритуални имаш? Обикновено огромните спортисти имат такива.

- Винаги стоя от дясната страна на кубчето, качвам си левия крайник и си скръствам ръцете три пъти. Правя го всякога, в случай че ми е значимо надпреварата. Ако направя това нещо преди старт, значи ще плавам съществено.

- Разглеждайки профила ти в Инстаграм, оставаме с усещането, че си на крилете на любовта. Какво ще споделиш за твоята другарка Габриела Димитрова, която също се занимава с плуване?

- По принцип не желая да влизам в елементи към персоналния ми живот и в медиите да излизат връзките ми с който и да е. Важното е, че съм благополучен.
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР