Голямата награда на кинофестивала във Венеция - Златен лъв -

...
Голямата награда на кинофестивала във Венеция - Златен лъв -
Коментари Харесай

Цялата красота и кръвопролитие със Златен лъв за най-добър филм накинофеста във Венеция

Голямата премия на кинофестивала във Венеция - " Златен лъв " - беше извоювана нощес от документалната продукция   " Цялата хубост и клане " на режисьорката Лора Пойтръс, оповестяват уеб сайтът на Фестивала и италиански медии.

Това беше и единствената документална лента в конкурсната стратегия. Филмът е пътешестване из живота на 68-годишната фотографка Нан Голдин, която е известна със фотосите си на, нагледно казано, подземния живот на Ню Йорк и която е била неведнъж на прага на гибелта. Във кино лентата фотографката заменя фотоапарата с микрофон и споделя за живота си пред ПойтрЪс.

Това са като сеанси при терапевт. На тях Нан Голдин приказва за мъчителни неща в живота си. Тя овреме е била белязана от гибелта на по-голямата си сестра - депресивна госпожица, хвърлила се под трен. Заради това Нан месеци наред не приказва и с помощта на фотографията стартира да се показва още веднъж. Чрез фотографията тя работи върху тематики като злоупотребите с дрогата и сексуалността. Във кино лентата Нан споделя, че е имала на моменти в такава беднотия, че е била принудена да прави орална обич на водач на такси, с цел да я закара той в галерията, която купува първите й фотоси. Разказва, че е трябвало да работи като продажница в бардак. Била е жертва на експанзия от страна на собствен сътрудник и едвам е оживяла. Нейни другари създатели умират от СПИН.

Нан подема и битка в жанр " Давид против Голият " против производители на опиоиди, трансформирали в подвластни милиони американци през последните две десетилетия. Самата Нан едвам не умира поради сходна взаимозависимост. Спечелва си популярност точно с битката си против богатото семейство Саклър, произвеждащо оксикодон и с облагите от продажбите финансиращо културни институции. Нан не може да търпи този абсурд: отнемаш душата на някого с опиоиди, правейки го подвластен от тях, отнемаш най-после живота му, само че с приходите от тази взаимозависимост финансираш храна за душата – културата. Филмът е още по-атрактивен поради самата Лора Пойтръс, която е проверяващ публицист, довереница на Джулиан Асандж и на Едуард Сноудън, а в предишното е печелила премията " Пулицър ".

Кейт Бланшет получава тази година във Венеция " Купа Волпи " за най- добра актриса за ролята си на диригентка на име Лидия Тар във кино лентата " Тар " на режисьора Тод Фийлд. Ролята е особено основана за Бланшет и режисьорът споделя, че в случай че Бланшет не я беше приела, то филм е нямало да има. В продукцията Бланшет разпростира още веднъж гения си да се потопява изцяло в облик, поради който се трансформира радикално. Този път филмът ни праща и в света на класическата музика, което е бонус към осъществяването на Бланшет.

Колин Фарел получава " Купа Волпи " за най-хубав артист за ролята му във кино лентата " Баншитата на Инишърин " на режисьора Мартин Макдона. Филмът е историята на двама другари, сред които връзките се обтягат, което повлиява на живота на един остров край западните крайбрежия на Ирландия. Инишърин е името на острова, а думата банши в заглавието значи женски фантом в ирландския фолклор, предсказващ гибелта на хората, обрисувана или като млада жена, или като бабичка. Филмът е история за мъжката горделивост, за другарството, което се скъсва изведнъж и за последствията от това върху цяла една общественост. Продукцията получи и премията за най-хубав сюжет.

Тейлър Ръсел получава премията на името на Марчело Мастрояни за добра кино вяра за ролята ѝ във кино лентата на Лука Гуаданино " Изцяло и изцяло ". Там тя играе момиче човекоядец, което търси татко си и в същото време се влюбва. Филмът е по романа на Камил Де Анджелис от 2016 година, който не трябва да се свежда единствено като канибалска история, а като история, обвързвана с феминизма, самотата и самоненавистта. Продукцията на италианеца Гуаданино сграбчи и " Сребърен лъв " за най-хубава постановка.

Голямата премия на журито отива при " Сент Омер " на режисьорката Алис Диоп, въодушевен от същинска история на майка, която убива дъщеричката си, като я оставя на плаж във Франция, когато там настава приливът. Филмът споделя за писателка, която следи процеса на майка, умъртвила детето си, с цел да напише въз основа на него модерна трактовка на историята за Медея. Но в последна сметка подсъдимата е толкоз непроницаема, че писателката вместо да разбере претекстовете ѝ да пожертва детето си, разсъждава за самата себе си, за ролята на майките, за двусмислените мисли, които тази роля поражда. Де факто това е филм за тайнството и компликациите да бъдеш майка.

Специалната премия на журито е присъдена на кино лентата на иранеца Джафар Панахи " Мечките не съществуват ". Продукцията споделя за две любовни истории, които са паралелни и се сблъскват с такива трудности, като суеверията и динамичностите на властта. Самият Панахи беше арестуван при започване на юли, до момента в който отиваше да посети в ареста негови задържани сътрудници. Няколко дни по-късно бе обявено, че той ще би трябвало да излежи ефикасната си присъда от шест години затвор, наложена му през 2010 година поради поддръжка тогава за протестното придвижване против преизбирането на тогавашния президент Махмуд Ахмадинеджад. Международните киносреди към този момент показаха възмущението си от това задържане.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР