Димитър Каров: Волейболът ме направи човек и ми показа света
Голямата легенда да българския волейбол Димитър Каров навършва 80 години.
Дългогодишният национал, играч на ЦСКА и най-хубав разпределител в света в края на 60-те години даде изявление за формалния уебсайт на Българската федерация по волейбол (БФВ) точно на празника си.
Той има над 500 мача с екипа на България, който носи в продължение на 16 години. Става втори на международното състезание за мъже в София през 1970 година, а на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година остава на крачка от медалите с четвъртото място на отбора ни.
Цялото изявление за уеб страницата на БФВ :
Честит Рожден ден, господин Каров! В какво въодушевление ви откриваме точно на празника?
- Да ви кажа почтено, както всеки един елементарен ден. Съпругата ми, дъщерите ми, внучетата повече са настроени от мен и ме подтикват към този празник. Аз го одобрявам като един естествен рожден ден. Да, 80 години не са малко в човешкия живот и когато си направя една равносметка си споделям: Боже, какъв брой неща минаха през главата ми.
Сам споменавате за равносметки. Каква е вашата, обвързвана с волейбола?
- Волейболът беше моя живот. Той ме направи човек. Волейболът ми сподели света с присъединяване на европейски, международни и олимпийски игри. Волейболът възпитава. Защото това е един хубав групов спорт, в който човек се учи да се труди, да се усъвършенства и да може да взаимодейства със своите съотборници, тъй че да се получи добър резултат.
Съжалявате ли за нещо?
- Много скърбя за едно нещо – че не успяхме да станем олимпийски първенци в Мюнхен и международни през 1970 година Съжалявам за българския волейбол, че не успяхме да го сложим на такова равнище, на което той заслужава.
А можем ли в този момент да мечтаем някой ден да реализираме тези трофеи – международна и олимпийска?
- Това е наложително! Защото спортът те учи да се трудиш умишлено за успеха. А когато има победа, тогава има и наслада, популярност, почитание, задоволство от твоя труд и това, което си постигнал.
Казвате, че би трябвало младите да се научат да мечтаят и да желаят...
- Това е най-важното нещо в живота на всеки. Когато човек има цели, той става различен човек. Може да си сложи режим, да избегне пороци и неприятни привички, да се ограничи, да избегне неприятни среди в името на спортните резултати, което е извънредно значимо.
Колко са значими резултати като цел за един млад волейболист?
- В спорта значимото е човек да се научи да обича това, което прави. Защото спортът на първо място е едно огромно наслаждение. И когато човек доближи до съвършенството, тогава удоволствието е двойно.
Вие по какъв начин разбрахте, че обичате волейбола?
- Аз обичам спорта. Това, че отидох от футбола във волейбола, може би, за мен е било избавление. Като виждам какъв брой грубо се отнасят един към различен футболистите, ми се коства, че е много рисков спорт. Докато волейболът е един културен спорт. Мрежата ни разделя. Всичко зависи от нас.
Следите ли българския волейбол?
- Клубните тимове, изключително при мъжете, израснаха доста. Прави ми усещане, че селекцията, която се прави на чужденците е доста добра, което способства за издигане на равнището на обособените тимове, само че и на срещите, които се играят в шампионата. Това води и на усъвършенстван интерес от страна на публиката. Когато има мощни клубни тимове, тогава към този момент и младите могат да израстват.
Вие сте играл на поста разпределител. Тази година на тази позиция в мъжкия народен тим дебютира 16-годишният Симеон Николов. Какво ви е мнението за този състезател?
- Много бях удовлетворен и благополучен, когато гледах олимпийските квалификации. Мога единствено да поздравя както него, по този начин и неговите родители и треньори. Но и по-големият му брат (б.р. - Александър), който в този момент играе в Италия. Правят ми доста мощно усещане! Изключително удовлетворен съм и очарован от това, което те показват като състезатели. Те потвърдиха, че когато се трудиш, имаш желанието и фантазии, постигаш задачите си. Това е едно положително бъдеще – за тях и за българския волейбол.
Съпругата ви Лидия е сестра на починалата легенда на българския футбол Георги Аспарухов-Гунди. Любопитното е, че той е играл волейбол, само че продължава във футбола, а вие противоположното – стартирате с футбол, само че оставате във волейбола. Интересно ви разминава ориста...
- Аз съм удовлетворен от този факт. Футболът е базата на всеки един спорт, тъй като има бягане, скачане, боравене с топката, разминаване с съперниците. В ЦСКА наложително играехме 30 минути футбол за загрявка. Това за нас беше голямо наслаждение, което ни вадеше от умората, от мускулната тресчица, от еднообразието на подготвителния развой и ни приготвяше доста по-добре за същинската част на тренировката. За Георги – аз съм извънредно удовлетворен, че той е бил всеобхватен и многообразен състезател, тъй като го е потвърдил, че когато човек има качества, той може да бъде на равнище във всеки един спорт. Когато бяхме в дейните си спортни кариери, двамата с него нямахме опция доста да обсъждаме резултатите си, тъй като бяхме доста заети. Но когато сме го правили, той беше доста удовлетворен от това, което аз правех. Дори на Световното състезание през 70-та година беше в зала „ Фестивална " с една група от 20-30 младежи с български флагове. Той ги ръководеше да викат, да пляскат. Беше извънредно въодушевен, а за мен беше голямо наслаждение да го видя по какъв начин е измежду публиката, по какъв начин ни приветства и по какъв начин желае да победим.
Какво си пожелавате на днешния ден?
- Да бъда здрав и да бъде крепко моето семейство! Искам да има повече съгласие сред хората, повече добрина, да си оказваме помощ. А на българския волейбол бих поискал да реализира това, което ние не успяхме, а го имахме в ръцете си – два огромни триумфи: международен и олимпийски първенец! Искам младите волейболисти да знаят, че България има волейболна история, волейболни имена, които светът ги е уважавал и са реализирали огромни триумфи, както за българския спорт, по този начин и за международния.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Дългогодишният национал, играч на ЦСКА и най-хубав разпределител в света в края на 60-те години даде изявление за формалния уебсайт на Българската федерация по волейбол (БФВ) точно на празника си.
Той има над 500 мача с екипа на България, който носи в продължение на 16 години. Става втори на международното състезание за мъже в София през 1970 година, а на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година остава на крачка от медалите с четвъртото място на отбора ни.
Цялото изявление за уеб страницата на БФВ :
Честит Рожден ден, господин Каров! В какво въодушевление ви откриваме точно на празника?
- Да ви кажа почтено, както всеки един елементарен ден. Съпругата ми, дъщерите ми, внучетата повече са настроени от мен и ме подтикват към този празник. Аз го одобрявам като един естествен рожден ден. Да, 80 години не са малко в човешкия живот и когато си направя една равносметка си споделям: Боже, какъв брой неща минаха през главата ми.
Сам споменавате за равносметки. Каква е вашата, обвързвана с волейбола?
- Волейболът беше моя живот. Той ме направи човек. Волейболът ми сподели света с присъединяване на европейски, международни и олимпийски игри. Волейболът възпитава. Защото това е един хубав групов спорт, в който човек се учи да се труди, да се усъвършенства и да може да взаимодейства със своите съотборници, тъй че да се получи добър резултат.
Съжалявате ли за нещо?
- Много скърбя за едно нещо – че не успяхме да станем олимпийски първенци в Мюнхен и международни през 1970 година Съжалявам за българския волейбол, че не успяхме да го сложим на такова равнище, на което той заслужава.
А можем ли в този момент да мечтаем някой ден да реализираме тези трофеи – международна и олимпийска?
- Това е наложително! Защото спортът те учи да се трудиш умишлено за успеха. А когато има победа, тогава има и наслада, популярност, почитание, задоволство от твоя труд и това, което си постигнал.
Казвате, че би трябвало младите да се научат да мечтаят и да желаят...
- Това е най-важното нещо в живота на всеки. Когато човек има цели, той става различен човек. Може да си сложи режим, да избегне пороци и неприятни привички, да се ограничи, да избегне неприятни среди в името на спортните резултати, което е извънредно значимо.
Колко са значими резултати като цел за един млад волейболист?
- В спорта значимото е човек да се научи да обича това, което прави. Защото спортът на първо място е едно огромно наслаждение. И когато човек доближи до съвършенството, тогава удоволствието е двойно.
Вие по какъв начин разбрахте, че обичате волейбола?
- Аз обичам спорта. Това, че отидох от футбола във волейбола, може би, за мен е било избавление. Като виждам какъв брой грубо се отнасят един към различен футболистите, ми се коства, че е много рисков спорт. Докато волейболът е един културен спорт. Мрежата ни разделя. Всичко зависи от нас.
Следите ли българския волейбол?
- Клубните тимове, изключително при мъжете, израснаха доста. Прави ми усещане, че селекцията, която се прави на чужденците е доста добра, което способства за издигане на равнището на обособените тимове, само че и на срещите, които се играят в шампионата. Това води и на усъвършенстван интерес от страна на публиката. Когато има мощни клубни тимове, тогава към този момент и младите могат да израстват.
Вие сте играл на поста разпределител. Тази година на тази позиция в мъжкия народен тим дебютира 16-годишният Симеон Николов. Какво ви е мнението за този състезател?
- Много бях удовлетворен и благополучен, когато гледах олимпийските квалификации. Мога единствено да поздравя както него, по този начин и неговите родители и треньори. Но и по-големият му брат (б.р. - Александър), който в този момент играе в Италия. Правят ми доста мощно усещане! Изключително удовлетворен съм и очарован от това, което те показват като състезатели. Те потвърдиха, че когато се трудиш, имаш желанието и фантазии, постигаш задачите си. Това е едно положително бъдеще – за тях и за българския волейбол.
Съпругата ви Лидия е сестра на починалата легенда на българския футбол Георги Аспарухов-Гунди. Любопитното е, че той е играл волейбол, само че продължава във футбола, а вие противоположното – стартирате с футбол, само че оставате във волейбола. Интересно ви разминава ориста...
- Аз съм удовлетворен от този факт. Футболът е базата на всеки един спорт, тъй като има бягане, скачане, боравене с топката, разминаване с съперниците. В ЦСКА наложително играехме 30 минути футбол за загрявка. Това за нас беше голямо наслаждение, което ни вадеше от умората, от мускулната тресчица, от еднообразието на подготвителния развой и ни приготвяше доста по-добре за същинската част на тренировката. За Георги – аз съм извънредно удовлетворен, че той е бил всеобхватен и многообразен състезател, тъй като го е потвърдил, че когато човек има качества, той може да бъде на равнище във всеки един спорт. Когато бяхме в дейните си спортни кариери, двамата с него нямахме опция доста да обсъждаме резултатите си, тъй като бяхме доста заети. Но когато сме го правили, той беше доста удовлетворен от това, което аз правех. Дори на Световното състезание през 70-та година беше в зала „ Фестивална " с една група от 20-30 младежи с български флагове. Той ги ръководеше да викат, да пляскат. Беше извънредно въодушевен, а за мен беше голямо наслаждение да го видя по какъв начин е измежду публиката, по какъв начин ни приветства и по какъв начин желае да победим.
Какво си пожелавате на днешния ден?
- Да бъда здрав и да бъде крепко моето семейство! Искам да има повече съгласие сред хората, повече добрина, да си оказваме помощ. А на българския волейбол бих поискал да реализира това, което ние не успяхме, а го имахме в ръцете си – два огромни триумфи: международен и олимпийски първенец! Искам младите волейболисти да знаят, че България има волейболна история, волейболни имена, които светът ги е уважавал и са реализирали огромни триумфи, както за българския спорт, по този начин и за международния.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ