Силно начало на „Берлинале“ 2019
Голямата изненада е монголският “Йондьог ”
След неособено безапелационния филм при разкриване на феста “Добрите непознати ” на датската режисьорка Лоне Шерфиг, вторият фестивален ден обаче предложи три мощни заглавия, които осветиха екрана на Берлинале 2019 с упования за обещаваща селекция на формалната стратегия и основния конкурс, където се разпределят премиите.
Много положително начало сложи немският филм “Проблемно дете ” на дебютантката Нора Фингшейд, която към този момент има във филмографията си редица сполучливи късометражни и документални филми. Но в този момент, работейки по собствен сюжет, тя визира една мъчителна тематика за така наречен проблематични деца, които нарушават непринудено, само че и умишлено, всички правила на задоволително държание и възпитателни правила. Това нормално е стимулирано от комплицирани фамилни условия, които профилираните обществени и образователни заведения не съумяват да овладеят. Но в тази ситуация дребната 9-годишна Бени неистово желае да живее н обикновено семейство, което обаче за нея е непостижимо, основно по виновност на обществено неустроената и персонално лабилна майка. Почти двучасовият филм е мъчителна, трогателна и уви, безизходна детска драма, която отзвучава със състрадателно състрадание и даже сълзи при някои фенове. Добрата режисьорска работа е безспорна, само че най-малко половината от триумфа на кино лентата се дължи на изключителното попадение с избора на дребната 9-годишна Хелена Зенгел в основната детска роля. Тя е в 90 % от екранното време в кадър и демонстрира безспорна меродавност, невероятна дарба за бърза психическа смяна на ситуационното държание и интуитивни актьорски рефлекси, които са правилен знак за неоспорим, заложен в природата й саморасъл гений. Ако с годините не загуби тези си качества (а киното, уви, предлага доста “възможности ” за сходни подхлъзвания), то я чака мощна кариера на актриса с огромен прочувствен капацитет и необятен набор от характери. При филмите с деца подборът на непрофесионалните реализатори е извънредно значим, а в тази ситуация той взема решение триумфа на кино лентата!
И незабавно след този мощен немски дебют, опитният френски режисьор Франсоа Озон показа един от най-хубавите си филми от богатата си кариера. Той е прочут най-много с “Осем дами ” (2002), “Басейнът ” (2003), “Франц ” (2017) и някои други заглавия. Тези филми постоянно са го представяли като съвършен експерт, който умее да “хваща ” феновете, само че не са добавяли необикновен обществен детайл към персоналния му артистичен статус. Но в този момент новият филм “По Божия благосклонност ” (2019), освен това по негов сюжет, го издига високо в острата обществена проблематика, в същото време с бездънен и комплициран самостоятелно психически подтекст. Защото филмът показва с добър живописен почерк и впечатляващ авторски метод настоящата в последно време тематика за половите похищения и морални извращения в католическата черква и по-точно нашумелите кавги за божии чиновници – педофили, които са травмирали душевен и осакатили прочувствено незрели деца в ранна възраст. Сюжетът се базира на достоверни персонажи и събития от преди доста години, само че разкрити наскоро в Лион, където потърпевшите в миналото към 70 момчета, към този момент зрели мъже, се провеждат в неофициална асоциация “Свободна дума ”, с цел да разобличат действията на свещеника Бернар Прена, който в последна сметка получава прокурорско обвиняване. А поради неприемливото безмълвие на църквата и практическо прикриване на този педофилски скандал, кардинал Филип Барбарен е разследван за “бездействие и необявяване на полова експанзия ”. Така че, новият филм на Франсоа Озон евентуално ще притегли сериозен зрителски интерес и ще раздруса спокойствието на католическата черква във Франция.
Но същинската изненада на втория фестивален ден се оказа монголският филм “Йондьог ” освен тъй като е първи от тази страна в главния конкурс на Берлинале, само че и тъй като предложи мощна авторска концепция за смисъла и преходността на нормалното житейско съществуване, преплетено с митологични детайли от локалната културна традиция. Впрочем, изненадата се обяснява незабавно, щом стане ясно, че зад кино лентата стои известният китайски режисьор Ван Куанан, който е за шести път на Берлинале, към този момент има “Златна мечка ” за кино лентата си “Сватбата на Туя ” (2007), “Сребърна мечка ” за “Разделени дружно ” (2010), а преди две години бе член на журито. Сега той е още сценарист и продуцент на “Йондьог ”, което в превод от монголски значи “яйце от динозавър ” и към края на кино лентата построява метафорична парабола за преходността на земния ни живот, само че и неговото продължение като парадоксални фосили на яйца от динозаври. Тази опоетизирана митологична нишка е разказана умело от режисьора, който хитроумно стартира сюжета с открит гол женски мъртвец в безбрежната монголска степ, а около полицейското следствие на това закононарушение се разпростира прочувствената и психическа парабола на притчовата линия.
Така азиатското кино, което постоянно е било търсено от селекционерите на Берлинале, тази година участва съществено в главния конкурс и с още два китайски кино лентата: “Една секунда ” на реж. Джан Имоу и “Сбогом, сине мой ” на реж. Ван Ксяошуай. Тях феновете на Берлинале ще видят в идващите фестивални дни.
След неособено безапелационния филм при разкриване на феста “Добрите непознати ” на датската режисьорка Лоне Шерфиг, вторият фестивален ден обаче предложи три мощни заглавия, които осветиха екрана на Берлинале 2019 с упования за обещаваща селекция на формалната стратегия и основния конкурс, където се разпределят премиите.
Много положително начало сложи немският филм “Проблемно дете ” на дебютантката Нора Фингшейд, която към този момент има във филмографията си редица сполучливи късометражни и документални филми. Но в този момент, работейки по собствен сюжет, тя визира една мъчителна тематика за така наречен проблематични деца, които нарушават непринудено, само че и умишлено, всички правила на задоволително държание и възпитателни правила. Това нормално е стимулирано от комплицирани фамилни условия, които профилираните обществени и образователни заведения не съумяват да овладеят. Но в тази ситуация дребната 9-годишна Бени неистово желае да живее н обикновено семейство, което обаче за нея е непостижимо, основно по виновност на обществено неустроената и персонално лабилна майка. Почти двучасовият филм е мъчителна, трогателна и уви, безизходна детска драма, която отзвучава със състрадателно състрадание и даже сълзи при някои фенове. Добрата режисьорска работа е безспорна, само че най-малко половината от триумфа на кино лентата се дължи на изключителното попадение с избора на дребната 9-годишна Хелена Зенгел в основната детска роля. Тя е в 90 % от екранното време в кадър и демонстрира безспорна меродавност, невероятна дарба за бърза психическа смяна на ситуационното държание и интуитивни актьорски рефлекси, които са правилен знак за неоспорим, заложен в природата й саморасъл гений. Ако с годините не загуби тези си качества (а киното, уви, предлага доста “възможности ” за сходни подхлъзвания), то я чака мощна кариера на актриса с огромен прочувствен капацитет и необятен набор от характери. При филмите с деца подборът на непрофесионалните реализатори е извънредно значим, а в тази ситуация той взема решение триумфа на кино лентата!
И незабавно след този мощен немски дебют, опитният френски режисьор Франсоа Озон показа един от най-хубавите си филми от богатата си кариера. Той е прочут най-много с “Осем дами ” (2002), “Басейнът ” (2003), “Франц ” (2017) и някои други заглавия. Тези филми постоянно са го представяли като съвършен експерт, който умее да “хваща ” феновете, само че не са добавяли необикновен обществен детайл към персоналния му артистичен статус. Но в този момент новият филм “По Божия благосклонност ” (2019), освен това по негов сюжет, го издига високо в острата обществена проблематика, в същото време с бездънен и комплициран самостоятелно психически подтекст. Защото филмът показва с добър живописен почерк и впечатляващ авторски метод настоящата в последно време тематика за половите похищения и морални извращения в католическата черква и по-точно нашумелите кавги за божии чиновници – педофили, които са травмирали душевен и осакатили прочувствено незрели деца в ранна възраст. Сюжетът се базира на достоверни персонажи и събития от преди доста години, само че разкрити наскоро в Лион, където потърпевшите в миналото към 70 момчета, към този момент зрели мъже, се провеждат в неофициална асоциация “Свободна дума ”, с цел да разобличат действията на свещеника Бернар Прена, който в последна сметка получава прокурорско обвиняване. А поради неприемливото безмълвие на църквата и практическо прикриване на този педофилски скандал, кардинал Филип Барбарен е разследван за “бездействие и необявяване на полова експанзия ”. Така че, новият филм на Франсоа Озон евентуално ще притегли сериозен зрителски интерес и ще раздруса спокойствието на католическата черква във Франция.
Но същинската изненада на втория фестивален ден се оказа монголският филм “Йондьог ” освен тъй като е първи от тази страна в главния конкурс на Берлинале, само че и тъй като предложи мощна авторска концепция за смисъла и преходността на нормалното житейско съществуване, преплетено с митологични детайли от локалната културна традиция. Впрочем, изненадата се обяснява незабавно, щом стане ясно, че зад кино лентата стои известният китайски режисьор Ван Куанан, който е за шести път на Берлинале, към този момент има “Златна мечка ” за кино лентата си “Сватбата на Туя ” (2007), “Сребърна мечка ” за “Разделени дружно ” (2010), а преди две години бе член на журито. Сега той е още сценарист и продуцент на “Йондьог ”, което в превод от монголски значи “яйце от динозавър ” и към края на кино лентата построява метафорична парабола за преходността на земния ни живот, само че и неговото продължение като парадоксални фосили на яйца от динозаври. Тази опоетизирана митологична нишка е разказана умело от режисьора, който хитроумно стартира сюжета с открит гол женски мъртвец в безбрежната монголска степ, а около полицейското следствие на това закононарушение се разпростира прочувствената и психическа парабола на притчовата линия.
Така азиатското кино, което постоянно е било търсено от селекционерите на Берлинале, тази година участва съществено в главния конкурс и с още два китайски кино лентата: “Една секунда ” на реж. Джан Имоу и “Сбогом, сине мой ” на реж. Ван Ксяошуай. Тях феновете на Берлинале ще видят в идващите фестивални дни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ