Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. У

Голямата дропла (Otis tarda) е птица от семейство Дроплови. У нас тя е най-голямото животно, което може да лети. Мъжките дропли доближават до 90-105 см на височина, към 115 см на дължина и 210-270 см обсег на крилете при тегло към 13 кг. Най-големият доказан образец е бил с тегло от 21 кг. Женските са по-малки и нормално са високи с обсег на крилете към 180 см. Тежат приблизително към 4,5 кг. Гърдите и шията на женските са голи, за разлика от мъжките.

 Голямата дропла е тип с транспалеарктично разпространяване - от Португалия до Североизточен Китай. В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години, с увеличението на обработваемите земи, отчасти уголемява ареала си. В България към края на XIX в. типът гнезди навсякъде, по-късно е открит единствено в региона на с. Златията, Добруджа и Варненско. Сега евентуално е липсващ като гнездещ тип. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX в. – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 година е следен единствено през зимата.

 В предишното огромната дропла е била доста по-разпространена у нас и евентуално населявала множеството обширни равнинни местности в страната. По костни остатъци от плейстоцен и холоцен типът е открит от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки залежи, както в Северна, по този начин и в Южна България. Те потвърждават че огромната дропла е била измежду най-ценените ловни птици и множеството от останките ѝ произлизат от так.нар. кухненски боклуци от античните селища.

 Красивата птица се среща в разнородни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия междинният брой яйца в целия ареал на типа е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия сектор е обвързван не толкоз с характера на стацията, колкото с съществуването в съседство на животинска храна, нужна за дребните в ранната им възраст.. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, тъй като мравешките яйца са главната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените дребни нямат огромна пъргавина и хранителният им сектор е стеснен.

 За страдание през януари 2012 година бракониери отстреляха край Дуранкулашкото езеро огромна дропла. За варварския акт тогава оповестиха от Българското сдружение за отбрана на птиците, като показаха голямото отвращение на българската природозащитна общественост. В края на 2011 година образец бил видян край село Езерец. Орнитолози описват единствено за две наблюдения на дропли - през 2009 година в с. Тюленово, Шабленско и в Бургаско. Преди повече от половин век птицата е гнездила в Добруджа и популацията е била огромна, дроплите даже са били избивани за храна. Числеността им внезапно понижава в средата на 50-те години на предишния век, когато почнали да се вършат полезащитните пояси, а дроплата е птица на откритите пространства. За изгубването й е асъдействало понижението на площите с пасища, както и химизацията в селското стопанства.

Инфо: www.wikipedia.org