Смут сред тревите
Голямата някогашна горила, понастоящем популярен водач и продължителен министър-председател мосю Борисофф, към този момент с тъга закопчаваше коженото си пардесю, обточено с хермелин и противников скалпове. Това се дължеше по-скоро на луксозната му, величава като балон с топъл въздух фигура, в сравнение с броя скалпове, които не бяха доста. Въпреки внушителния си, изпълващ с надълбоко депресивни мисли тип, Борисофф не беше неприятен човек. Той обичаше да гали и прегръща хората, да шепне в ушите им на техния роден език – който и да е той, Борисофф ги владееше всичките – да ги потупва по главите, да им оказва помощ и прости. Тайно или очевидно. Дори когато неговият пръв шаман, интелигентът и държавник Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов реши да му бъде подарен необятен чертог, предпазен от злобата на дните чрез вълшебен руни, кръв от перперуга и енергийно заредени цитати от „ Винету ”, прочетени наопаки и записани диагонално, и по този метод въпреки всичко съумя да провокира мимолетно отвращение измежду масите и някои столове, Борисофф прояви милосърдие. Като ритуално лиши кукерската маска на Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов, разви пояса му и стъпка потурите в жарта под чевермето, той даде праволинеен урок на всички. Даде го, а след това тихомълком си го взе назад, извеждайки провинилия се от светлините на прожектора, само че не и от чертога с руните. Защото можеш и да отнемеш филията с мехлем на селяндура, все някак, само че в никакъв случай не можеш го накара да ти я даде самичък.
По същия мил и филантроп метод Борисофф се отнесе и с други свои подчинени под-, над- и около-графчета и графинки в името на непрекъсващия ваучър, който той самият поведе, качен на мощната си джипкоподводница. С нея Борисофф самоуверено пореше основните и второстепенните улици на своето кралство-господарство и нито свлечени тангенти, нито пропаднали магистрални възли, нито пък озъбени бетонни акули можеха да го уплашат и възпрат. На акулите той слагаше намордници, а наводненията изгребваше собственоръчно с исполински противопожарни легени. От време на време на джипкоподводницата порастваха прозрачно-преливащи пеперудени крила и тя понасяше огромната някогашна горила по света за смут и развлечение на всички забъркани, които с радостно омерзение му слушаха дивотиите и бързаха да се скрият от прегръдката на неговите превъзходни мъжествени лапи. А назад в страната на чудесата Борисофф, Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов и цялостен легион радостни негодници вилнееха луксозно, строяха къщи върху къщите, а след това ги посипваха с други къщи и дребен пясък от сиви дюни. Там, в онази жизнерадостна страна на цялостните небивалици третият пол танцуваше жига с норвежки торбаланковци, децата се пердашеха още в родилното, а възрастните хора умираха от апетит с усмивка на уста, размахали трицветни байрачета. Там всеки дъжд величествено се превръщаше в апокалипсис, а истината можеше да бъде оприличена на дребно, изцяло незабележимо и полуживо врабченце, куцукащо измежду хилядите трупове на опечени от 5G мрежата гълъби, които всекидневно се изсипваха по главите на забързаните жители, обръгнали и привикнали на всичко. Така се бяха изпедепцали тези жители, че и магаре да им вържеш, щяха да го изберат, само че другояче не имаха вяра на нищо и хитро съзираха измамата постоянно и на всички места. Ето за какво, когато върху главите им падна не опечен гълъб, а четиригодишно детенце, изхвърлено от моста от личния си татко, жителите изкусно помръднаха мустак и стремително отсъдиха, че не биячът палач, безнаказано (че защо ни е закон, нали си имаме християнско-ведически и късновъзрожденски православни руни и заклинания, а поповете ни веят бели бради и златни рокли за всеобщо възхищение) тормозил личното си семейство с години, е отговорен, а жена му, тази безотговорна нали, такава. Но до момента в който приказват за това, плисва дъжд, изгаря трен, омъжва се мутреса, екскурзиант пада върху бетонова плоча от двеста шейсет и седмия етаж на хотел на морето, а Борисофф още веднъж собственоръчно, чрез лост и изкусно подбрана опорна точка, подвига пенсиите с половин рупия и подарява на музея собствен личен портрет фалшификат, сътворен от величавия Безджи Безджидов в 12-и век преди новата епоха. И оркестърът продължава да свири, катунът самоуверено напредва към бездната и като че ли нищо не се е случило, никой нищо не вижда в падналата от години мъгла, разреждана за малко само от следващия, гръмовно краткотраен ужас. Който след избледняването си единствено още повече я сгъстява.
И по този начин с години.
***
„ Обаче радиото заяви, че учените виждат равномерна регресия на явлението и че пластът на мъглата от ден дневно понижава.
Свикаха огромен съвет, защото бяха изправени пред опасност. Но бързо откриха позволение, тъй като човешкият талант е разнолик и когато мъглата се разпръсна, както означиха специфичните автоматизирани детектори, животът продължи щастливо, тъй като всички си бяха изболи очите. ”*
__________
* Борис Виан, „ Любовта е сляпа ” в Човекът вълк. Разкази, превод от френски Рада Баларева, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1989.
По същия мил и филантроп метод Борисофф се отнесе и с други свои подчинени под-, над- и около-графчета и графинки в името на непрекъсващия ваучър, който той самият поведе, качен на мощната си джипкоподводница. С нея Борисофф самоуверено пореше основните и второстепенните улици на своето кралство-господарство и нито свлечени тангенти, нито пропаднали магистрални възли, нито пък озъбени бетонни акули можеха да го уплашат и възпрат. На акулите той слагаше намордници, а наводненията изгребваше собственоръчно с исполински противопожарни легени. От време на време на джипкоподводницата порастваха прозрачно-преливащи пеперудени крила и тя понасяше огромната някогашна горила по света за смут и развлечение на всички забъркани, които с радостно омерзение му слушаха дивотиите и бързаха да се скрият от прегръдката на неговите превъзходни мъжествени лапи. А назад в страната на чудесата Борисофф, Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов и цялостен легион радостни негодници вилнееха луксозно, строяха къщи върху къщите, а след това ги посипваха с други къщи и дребен пясък от сиви дюни. Там, в онази жизнерадостна страна на цялостните небивалици третият пол танцуваше жига с норвежки торбаланковци, децата се пердашеха още в родилното, а възрастните хора умираха от апетит с усмивка на уста, размахали трицветни байрачета. Там всеки дъжд величествено се превръщаше в апокалипсис, а истината можеше да бъде оприличена на дребно, изцяло незабележимо и полуживо врабченце, куцукащо измежду хилядите трупове на опечени от 5G мрежата гълъби, които всекидневно се изсипваха по главите на забързаните жители, обръгнали и привикнали на всичко. Така се бяха изпедепцали тези жители, че и магаре да им вържеш, щяха да го изберат, само че другояче не имаха вяра на нищо и хитро съзираха измамата постоянно и на всички места. Ето за какво, когато върху главите им падна не опечен гълъб, а четиригодишно детенце, изхвърлено от моста от личния си татко, жителите изкусно помръднаха мустак и стремително отсъдиха, че не биячът палач, безнаказано (че защо ни е закон, нали си имаме християнско-ведически и късновъзрожденски православни руни и заклинания, а поповете ни веят бели бради и златни рокли за всеобщо възхищение) тормозил личното си семейство с години, е отговорен, а жена му, тази безотговорна нали, такава. Но до момента в който приказват за това, плисва дъжд, изгаря трен, омъжва се мутреса, екскурзиант пада върху бетонова плоча от двеста шейсет и седмия етаж на хотел на морето, а Борисофф още веднъж собственоръчно, чрез лост и изкусно подбрана опорна точка, подвига пенсиите с половин рупия и подарява на музея собствен личен портрет фалшификат, сътворен от величавия Безджи Безджидов в 12-и век преди новата епоха. И оркестърът продължава да свири, катунът самоуверено напредва към бездната и като че ли нищо не се е случило, никой нищо не вижда в падналата от години мъгла, разреждана за малко само от следващия, гръмовно краткотраен ужас. Който след избледняването си единствено още повече я сгъстява.
И по този начин с години.
***
„ Обаче радиото заяви, че учените виждат равномерна регресия на явлението и че пластът на мъглата от ден дневно понижава.
Свикаха огромен съвет, защото бяха изправени пред опасност. Но бързо откриха позволение, тъй като човешкият талант е разнолик и когато мъглата се разпръсна, както означиха специфичните автоматизирани детектори, животът продължи щастливо, тъй като всички си бяха изболи очите. ”*
__________
* Борис Виан, „ Любовта е сляпа ” в Човекът вълк. Разкази, превод от френски Рада Баларева, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1989.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ