Голямата базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска съставлява религиозно-дворцов комплекс, който включва архиепископски замък, базилика и манастир. Базиликата се намира край Националния историко-археологически резерват (НИАР) „ Плиска “ и е първият и максимален православен храм за времето си освен в България, само че и в цяла Югоизточна Европа. Тя е не просто елементарен храм – комплексът е от значително значение за ранно-средновековната българска просвета на християните – от втората половина на IX доникъде на XI век.
С построяването на Базиликата се заел тогавашният държател – цар Борис I. След завършването на храма към 875 година, в продължение на 250 години, той изпълнявал ролята освен на катедрален храм, само че и на княжеска, епископска и манастирска черква, както и на средище на духовно-религиозния живот на тогавашната столица Плиска и оттова на цяла България.
4 метрова стена със зъбери разделя и пази базиликата от външни фактори.
Интересното е, че Базиликата е издигната върху т. нар кръстовиден пантеон. Видно е, че това деяние има огромно сакрално значение за българите – въпреки всичко са решили да изградят олтарът на Голямата базилика точно там. Мавзолеят е открит от Тотю Тотев и е прочут като една от най-мистериозните постройки от интервала на първата българска столица. Една от теориите по адрес на храма е на проф. Станчо Ваклинов, който счита, че мавзолеят е единственото останало от незнаен тип български езически храм.
Друга догадка гласи, че при започване на това място е имало мартириум, състоящ се от кладенец-аязмо и кръстовиден храм. Павел Георгиев, който взел участие в изследването твърди, че мартириумът представлявал гробницата на първия български страдалец св. Боян Енравота, който дал живота си за вярата. Заради измяната към отечествените обичаи бил екзекутиран от брат си кан Маламир към 832 година През 865г., по време на несполучливият протест на езичниците, мартирият бил опустошен. Тогава племенникът на Енравота, цар Борис I станал ктитор на новоизградения храм и по този начин обвързал новата вяра с благороден исторически монумент като мартириума.
Има и друга доктрина, която гласи, че мястото било замислено като пантеон на българските канове. Това е много безапелационното разбиране на арх. Бояджиев. Тъй като структурата не била задоволително устойчива, концепцията да се трансформира в катедрала след покръстването не издържала и по този начин се наложило цялата постройка да бъде разрушена. Въпреки съществуването на забележителен брой монументи от тази ера, до момента не е бил откриван пантеон на български кан, нито данни за траурен обред на владетелите – това е едно от нещата, които озадачават историците.
Смята се, че след разрушаването, още в края на IV или началото на V век, са построени други здания до базиликата – това станало благодарение на камъните над основите. Няколко века по-късно, през IX-X век, в началото базиликата е реновирана с тухли, само че в края на X век още веднъж е разрушена. Най-вероятно това е по този начин поради присъединението на цяла източна България към Византия.
В частите от Голямата базилика, които са изследвани се вижда, че архиепископската резиденция заема територия в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е изследван жилищен замък, до момента в който на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата се намира триделна постройка, помещавала дидаскалейон (училище) и скрипторий. Именно дидаскалейонът е доказателство, че зад стените на храма не са се изучавали единствено богослужебни книги, само че и по-сериозни предмети като архитектура, право и строителство. Според легендите на това място царят посрещнал учениците на Кирил и Методий през 886 година, които се считат за основоположници на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език.
След подробно проучване на базиликата и територията към нея е открит некропол с гробове на членове на монашеското приятелство, както и всемирски некропол с гробове на аристократи, ситуиран пред аспидите на базиликата. На територията на храма се намират манастирските пространства, кухнята и трапезарията, а в източното крило на двора се разполага двуетажна постройка с 10 идентични помещения-килии, в които обитавали монасите. В средата на двора се намира огромният манастирски бунар, а до него е втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна структура.
До тук бяхме със сухите обстоятелства. Нека ви кажа нещо забавно – преданията описват, че цар Борис I повикал византийски занаятчия живописец, който имал за задача да нарисува ловни подиуми по стените на царския замък. Художникът обаче бил духовник и по тази причина на стените изобразил второто пришествие – по-точно наказването на грешниците и награждаването на праведниците. Когато царят видял приключеното произведение, дотолкоз се стреснал от възмездието,че незабавно се покръстил. Така се стигнало до християнството в България. Голямата базилика в Плиска несъмнено е място, което всеки български християнин би трябвало да посети.
Автор: Божидара Иванова
