Голямата базилика - майка на българските църкви
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски замък и манастир, ситуиран край Националния историко-археологически резерват „ Плиска “. Завършена е към 875 година и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът съставлява значим монумент на ранно-средновековната българска просвета от нейния християнски интервал – от втората половина на IX доникъде на XI век. В продължение на към 250 година извършва функционалностите по едно и също време на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска черква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и предпазена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е построена върху т. нар кръстовиден пантеон, който провокира доста диспути измежду учените. Открита е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните здания в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за античните българи, защото по-късно на същото място е ситуиран самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от чужд вид български езически храм.
Според историческия музей в Шумен преди построяването на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, формиран от кръстовиден храм и кладенец-аязмо. Павел Георгиев, взел участие в нейното изследване, изрича догатката, че откритата под основите на базиликата постройка е точно мартириум (гробница на светец, умрял като страдалец за вярата) на първия български страдалец св. Боян Енравота, екзекутиран за изменничество към отечествените обичаи от брат си кан Маламир към 832 година По време на несполучливия протест на последователите на езичеството през 865 година, мартирият бил опустошен. В знак на тържеството на християнството в България цар Борис I (племенник на Енравота) става ктитор на построения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата вяра с благороден исторически монумент като мартириума.
Друга доктрина обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е издигнато в началото за пантеон на българските канове. След покръстването е изработен опит тя да бъде превърната в катедрала, само че структурата не устоя тези преустройства, което постанова цялостното срутване на постройката. Тази догадка се поддържа от обстоятелството, че до момента не е бил откриван пантеон на български кан и няма никакви данни за траурен обред на владетелите, което е мъчно обяснимо при съществуването на толкоз непокътнати монументи от този интервал.
От изследваните елементи на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е изследван жилищен замък, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна постройка, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че с изключение на богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук евентуално са работили и признатите през 886 година от цар Борис I възпитаници на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.
Некропол с гробове на членове на монашеското приятелство е проучен в двора на югозапад от базиликата, а всемирски некропол с гробове на аристократи е открит пред аспидите на базиликата. Манастирските пространства обгръщат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна постройка с 10 идентични помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е огромният манастирски бунар, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна структура.
Преди две години стартира процесът на възобновяване на Голямата базилика в Плиска. Първият стадий на възобновяване на базиликата ще бъде довеждане докрай на археологическите разкопки в нея. Те са започнатиот проф. Павел Георгиев от НАИМ към Българска академия на науките. Става въпрос единствено за няколкодесетки квадратни метра повърхност - мястото на дребен храм мартирий, в който са се пазили мощите на един от първите български светци-мъченици. Това е бил свети Боян Енравота, наследник на кан Омуртаг, погубен от брат си кан Маламир в 831 година поради християнската си религия. В центъра на мартириума има огромен солидно построен от каменни четвъртити блокове Свещен бунар.
Разкопките в него са почнали още в края на XIX век от съветския учен Успенски. Той е стигнал до 7-мия метър, само че защото не е разполагал с укрепителна техника и материали, е затрупал изкопа и кладенеца, с цел да ги резервира. Сега археолозите разполагат с всичко належащо за цялостното изследване на Свещения бунар. Очаква се на дъното да се открият църковните скъпоценности и мощите на Св. Боян. Практика е било при набези в тези кладенци да се крият съкровищата на църквата - златна и сребърна църковна утвар, мощехранителници и така нататък
Красиво видео на Голямата базилика вижте в България отвисоко
