Тони Димитрова трогна с пост в социалните мрежи
Голяма загуба преди дни е изпитала бургаската певица Тони Димитрова. Тя е споделила тъгата си с доста прочувствен пост, отдаден на домашния ѝ любим Сара.
Тони Димитрова е купила кучето си преди 8 години от зоомагазин. Обикнала го е в мига, в който го е видяла. То е било най-незабележимото измежду всичките четириноги, било е мръсно и грозно. Певицата го е сграбчила и от този момент има най-важната обич на света - кучешката.
Вижте какво написа Тони Димитрова за Сара:
Когато те купих преди осем години, не желаех да го върша. Преди тебе имах котка, интелигентна и прелестна, мъчно понесох загубата ѝ. Кака ти Маги все ми споделяше, че желае куче, а аз изрично отговарях: в никакъв случай!”. Все се сещах за Чико, пинчерът от нашата улица. Беше дребен, сладостен и все вървеше след стопанина си. Закачах го, той спираше за секунди и хукваше да не изтърве тате. Минаха 2-3 години, след това стопанинът изчезна, а Чико чакаше до едно павилионче всеки ден. Върна се индивидът, само че очевидно беше болен и след няколко месеца си отпътува. И всеки ден, Чико стоеше и чакаше на улицата. Опитвах се да го заговоря, доста ми беше благ, само че не ме забелязваше. Чудех се къде живее, по този начин и не разбрах коя е къщата, откъдето идваше.
Попитах хората, не можаха да ми отговорят. Тогава за първи път като че ли желаех куче. После Чико изчезна и в никакъв случай към този момент не го видях. Може би е някъде там, при стопанина си и ситни след него. И когато те видях в магазина, в една клетка, мъничка, грозничка, мръсничка, те сграбчих, тъй като ми дожаля, към тебе имаше доста красиви кучета и ти беше незабележима. След няколко дни към този момент те обичахме. Кака ти те кръсти Сара, а аз те назовах всячески: Саче, Чиче, Мече, Кицка, и още и още. И ти все се обръщаше. И въртеше опашката с любов. Ама по какъв начин я въртеше единствено, все ти споделях, че ще ти падне дупето от въртене! А когато започнахме да те учим да пееш, какво ли не ти пяхме, а ти реагираше на Уитни Хюстън,(Магито пееше), а аз онази ария за козата.
Побърквахме се от смях, бяхме щастливи трите дружно! Как ме чакаше да се върна от път, единствено като чуеше, че отварям вратата, топуркаше с тъничките си крачета и ме гледаше с най-голямата любов на света. Как ме чакаше заран да изпия кафето, с цел да отидем на разходка, беше търпелива и добра, като че ли разбираше умората ми. А какъв брой пъти съм ти плакала, споделяла, по какъв начин ме гледаше с умните си оченца,лягаше при мен и напоследък се беше научила да се гушваш на врата ми! Ти в никакъв случай не ме разочарова, не ме излъга, не ме нарани! Защото хората раняват, а кучетата обичат! Ти беше най-хубавото и мъдро кученце, въпреки, че постоянно ковваше новодошлите вкъщи по обувките или чорапите. А след това ги заобичваше! Благодаря ти, миличка наша Сара, че беше в живота ни! Винаги ще те обичаме!
Тони Димитрова е купила кучето си преди 8 години от зоомагазин. Обикнала го е в мига, в който го е видяла. То е било най-незабележимото измежду всичките четириноги, било е мръсно и грозно. Певицата го е сграбчила и от този момент има най-важната обич на света - кучешката.
Вижте какво написа Тони Димитрова за Сара:
Когато те купих преди осем години, не желаех да го върша. Преди тебе имах котка, интелигентна и прелестна, мъчно понесох загубата ѝ. Кака ти Маги все ми споделяше, че желае куче, а аз изрично отговарях: в никакъв случай!”. Все се сещах за Чико, пинчерът от нашата улица. Беше дребен, сладостен и все вървеше след стопанина си. Закачах го, той спираше за секунди и хукваше да не изтърве тате. Минаха 2-3 години, след това стопанинът изчезна, а Чико чакаше до едно павилионче всеки ден. Върна се индивидът, само че очевидно беше болен и след няколко месеца си отпътува. И всеки ден, Чико стоеше и чакаше на улицата. Опитвах се да го заговоря, доста ми беше благ, само че не ме забелязваше. Чудех се къде живее, по този начин и не разбрах коя е къщата, откъдето идваше.
Попитах хората, не можаха да ми отговорят. Тогава за първи път като че ли желаех куче. После Чико изчезна и в никакъв случай към този момент не го видях. Може би е някъде там, при стопанина си и ситни след него. И когато те видях в магазина, в една клетка, мъничка, грозничка, мръсничка, те сграбчих, тъй като ми дожаля, към тебе имаше доста красиви кучета и ти беше незабележима. След няколко дни към този момент те обичахме. Кака ти те кръсти Сара, а аз те назовах всячески: Саче, Чиче, Мече, Кицка, и още и още. И ти все се обръщаше. И въртеше опашката с любов. Ама по какъв начин я въртеше единствено, все ти споделях, че ще ти падне дупето от въртене! А когато започнахме да те учим да пееш, какво ли не ти пяхме, а ти реагираше на Уитни Хюстън,(Магито пееше), а аз онази ария за козата.
Побърквахме се от смях, бяхме щастливи трите дружно! Как ме чакаше да се върна от път, единствено като чуеше, че отварям вратата, топуркаше с тъничките си крачета и ме гледаше с най-голямата любов на света. Как ме чакаше заран да изпия кафето, с цел да отидем на разходка, беше търпелива и добра, като че ли разбираше умората ми. А какъв брой пъти съм ти плакала, споделяла, по какъв начин ме гледаше с умните си оченца,лягаше при мен и напоследък се беше научила да се гушваш на врата ми! Ти в никакъв случай не ме разочарова, не ме излъга, не ме нарани! Защото хората раняват, а кучетата обичат! Ти беше най-хубавото и мъдро кученце, въпреки, че постоянно ковваше новодошлите вкъщи по обувките или чорапите. А след това ги заобичваше! Благодаря ти, миличка наша Сара, че беше в живота ни! Винаги ще те обичаме!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ