Голяма Задушница е – почитаме паметта на починалите ни близки.На

Голяма Задушница е – почитаме паметта на умрелите ни близки.

На 9 март  тази година е  първата огромна Задушница , която отбелязва Православната черква –  Месопустна.

В съботния ден против Неделя Месопустна (Месни заговезни)  всички българи правят помен  в чест на мъртвите на огромната Задушница  преди Великия пост.

На Задушница се  посещават гробовете на умряли близки.  Името „ Задушница ” произлиза точно от смисъла на този ден – молим се  „ за душата ”  на умрелите.

За помена се приготвя  „ коливо “  – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и  самун и вино.  В по-ново време се прибавят  дребни сладки и соленки.

Поменът се прави  на гроба, в черква или вкъщи.  Обикновено на гроба свещениците извършват  парастас,  защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молебствия, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото  е знак на Възкресението, тъй като по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине. Виното е знак на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата религия, а пламъчетата припомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът значи чистата молитва, а цветята – добродетелите на умрелия. Сладкиши, месо и вино се раздават сред живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, по този начин и на Задушница се раздава на небогати и нуждаещи се. На идващия ден – неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни стартира огромният Великденски пост.

Всички задушници през годината са  винаги в съботен ден,  когато Иисус Христос бил също мъртвец и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година нормално Задушниците са три – преди Месни заговезни, след Спасовден, и за Архангеловден.

На 9 март във всички храмове на Българската православна черква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците.