Голяма заблуда е да се говори, че Русия няма особен

Голяма илюзия е да се приказва, че Русия няма необикновен път, че всички нации се стремят към една точка. При това доста рискова, а от позиция на “изкуството на битката за живот ” на международната сцена - пораженческо и капитулантско. Цялата геокултурна игра на Запада, на англосаксонците в частност, през последните 250 години се заключва в това неповторимото развиване на една цивилизация да се показа за повсеместен модел, към който би трябвало да се стремят всички останали. То няма повсеместен исторически път на развиване.

Стремежът на да вкарат няколко системно-исторически разновидността за развиване под един, провъзгласен за повсеместен, основен и напредничав, не е нищо друго с изключение на идейно-културно отражение на устрема на западната буржоазия да откри политико-икономически надзор над света. “Културната надмощие ” отразява политическо-икономическата надмощие и е средство за установяването ѝ.

Не ни стига съответно познание за актуалния свят, за международната (а от границата на 70-те и 80-те години - за глобалната) система, в която тя компактно се включва през “50-те удължени години ” на ХIX век (1848-1867 г.). Ние сме прекалено съсредоточени върху своите проблеми, постоянно преглеждаме нашата история откъсната от това, което се случва в Евразия и по света. В резултат изпускаме от взор най-важни международни промени и губим.

Да, Русия постоянно бяга преди другите общества. Но се случва и противоположното. И през днешния ден, в последна сметка в един от аспектите на развиване на РФ, обстановката наподобява точно по този начин. Сега за първи път за много дълъг интервал от съветската история руснаците имат опция да изградят нация-държава въз основа на присъщите за съветския народ правила и полезности, на първо място на обществената правдивост.

По света епохата на държавите-нации отива в предишното. Там ги тласка глобализацията, за която е съответен различен вид държавност. Наричам това нещо държава-корпорация - това е национална страна, започваща да се държи като корпорация, т.е. въз основа извънредно на пазарно-икономическата рационалност, отхвърляйки общонационалните и обществени функционалности и отговорности или се стреми да ги сведе до най-малко.

През 90-те години поражда спорна обстановка: когато главната маса от популацията на страната обективно е подготвена да строи нация-държава върху руините на комунистическото, някогашната комунистическа върхушка дружно с престъпните среди и задграничния капитал стартира да гради държава-корпорация, тъй като точно последната е по-адекватна за “глобалния финансов Франкенщайн - световната стопанска система, която не е просто престъпна, а в която границата сред престъпната и легалната сфери е изтрита.

„ Отслабването “ и „ напускането “ на националната страна се показват като неизбежни, като детайл на глобализацията, разпозната с напредъка. Но дали руснаците и другите нации на Русия се нуждаят от подобен напредък? По-важна е национална страна, построена върху исторически обичаи. Ако глобализацията не дава отговор на нашите ползи, за какво да не я спънем, за какво да не поработим върху нея дружно с тези, които тя обрича на маловажност - а такива са 80% по света. Но такава работа изисква съответни знания за света и за нашето място и състояние в него, за уязвимите точки на света, за това къде е неговата „ игла на Кошчей “.

Превод: В. Сергеев