Голяма работа е физиката, по простата причина, че иде реч

Голяма работа е физиката, по простата причина, че иде тирада за естественото, за природата в цялото й величествено многообразие. Като да вземем за пример една дребна част от нея, само че като цяло огромен дял в безкрайността на науката физика – така наречен физика на твърдото тяло, един от аспектите на материалния свят. Ама що няма физика на мекото тяло, ще рече незабавно някой, който постоянно обича да спори не поради мастита обосновка, а ей по този начин „ от обич към спорта “, дето у нас е по-известен този спорт като „ чешене на езика “.

За сведение на тез спортяги – има. Има и на мекото тяло, но не е във физиката, а в политиката, най-много в нейните властови, и то неестествени измерения. И образецът е свеж, свеж у нас. Ама не и толкоз свеж в действителност. Щото новата властова физика на мекото тяло, единствено за половин година от сякаш твърдия си 4-годишен мандат, цъфна като абсцес на гъз. Все по-пълен с това мекото вътре, с… квото там са цялостни циреите.

В медицината, най-общо казано най-честите циреи са възпалено гнойно образувание по кожата, нормално резултат от бактериална зараза. И с изключение на по врата, мишниците и слабините, доста постоянно избиват точно и по седалищните елементи. Появата им е знак за доста работи – като каква им персоналната хигиена, даже какво употребяват носителите на циреите, само че доста постоянно са и ранни признаци на всякакви вътрешни болести.

От където й да го въртим нашенския сякаш свеж абсцес, все по-голям и бухнал наподобява, и е. Ката ден аха, аха да се спука, но не за облекчение, а с цел да се разнесе болестта и извън с вътрешните си натрупвания. То в действителност по какъв начин да стои кротичък тоя абсцес, като с изключение на изначално гнойния си връх, тоя на мандатоносителя му на „ смяната “, образуванието е и със странна форма – четвъртито. Четири съдружни сътрудници го помпат мъчително циреят. Пък кой който издържи преди независимо или заедно да се спукат и изтекат. Белким дезинфекцията след тях помогне, но ще е мъчно с тая вътрешна болест на политиката ни, раждаща една след друга все инфектирани властимащи.

Всъщност, в този четворния подтекст можем да се върнем и на „ физиката “ на твърдото тяло. Понеже две от партиите в управническия абсцес, пардон, в управническата коалиция имат някакви твърди електорални ядра – Българска социалистическа партия и Демократична България. От предишното им останали, но все по-меко гноясват, разтичат се по всички страни. Има Такъв Народ пък е в нещо като полутвърдо или полутечно положение, което прескача от избор на избор, от парламент в парламент с разнообразни електорални разплисквания. Единствено обаче спор за неотстъпчивост, камо ли за каквото и да е политпартийно, управническо, властово тяло – няма при Политическа партия, баш при водещия връх на цирея. Всичко там е бактериална игра на прескочи кобила с мигновено гноясване и на „ най-светлите “ разбори, решения и така нататък несбъднати „ светли обещания “. То напряко, с опрощение, циреите от устата им падат на продължаващите непромяната.

В момента все по-възпаляващото се ръководство си ползва криотерапия, май като финален излаз да не се спука – замразило се е. Чака, видите ли, да „ минат рецесиите “. Ей по този начин, от единствено себе си, дори без хомеопатия, примерно. Нищо че мекият „ електорат “ на Политическа партия им даде ситуативното си решение, с цел да вземат решение рецесиите, не да ги чакат да брадясат, в тази ситуация дори да гноясат.

То очевидно и по очите им избила на ПП-тата вътрешната бактериална зараза – ечемик му се вика на простонародно за сведение на Харвард-а им. Та вкараха в играта и сляпата баба. Поредната раздумка с (пре)вързани очи е от минала седмица, която роди следващия метнат разпльокан абсцес. Че, съгласно един от вождовете на „ смяната “, българският парламент е жив. И че било здравословно в българския парламент да има такива спречквания с дърпане на вратовръзки и налитания. Както и че подобен „ спор “ бил „ положителният прочит на това, което се случва”.

Може, но е кофти, когато в Народното събрание с изключение на да си чешат езиците, почнат да ги сърбят и ръцете. Особено когато съгласно голямата част и от анализаторите, дето с това си изкарват хляба, и от аналитиците целокупно, тия дето май скоро отново ще гласоподават точно за парламент, тъкмо този парламент го дефинират все по-често с едната дума „ инфантилизъм “ – дори и с две думи „ неоспорим инфантилизъм “. Ей подобен, без ефикасни разногласия, а с егоцентрични брътвежи, и то най-много от най-новите депутати, тия на Политическа партия, че в този момент за първи път име паднало и с езика, и ръчно да си начешат и те егото. Да излязат и те нещо да кажат, като се покажат, като си разходят задниците до парламентарната естрада и по всички страни из пленарната зала и из коридорите на така наречен Народно заседание.

Ама то с абсцес на гъз по какъв начин да седиш – боли те, сърби те, изнервяш се, дори те е шубе да поседнеш. Особено като гледаш по какъв начин тия „ заразните “, дето трябваше да ги изчегъртат, и не престават с опитите – в последно време „ по Магнитски “, добродушно, само че опитно си седят по депутатските места, а рейтингът им се качва. И то с помощта на спадането на рейтинга на тия с циреите, дето им се пукат балоните, паралелно с циреите.

Само дето при цялата тая физика на мекото тяло обстановката става все по-заразна. По-просто казано, гноясалата мека работа на едно такова ПростоКиро ръководство на задниците на ПростоСмъртните се лепи. Ха иди след това и седни пред машината да гласуваш.