„Голяма лъжа е май свободата, брате!... Но без свобода животът

„ Голяма неистина е май свободата, брате!... Но без независимост животът не е така сладостен. А все ся ти към сладкото накланяш, като муха на мед. “

Милен Русков, „ Възвишение “

Ако имате смелостта да чуете истината за себе си, гледайте „ Възвишение “. Ако я нямате, безусловно би трябвало да отидете до киното. Защото филмът на Виктор Божинов, основан по книгата на Милен Русков, ще ни заведе на едно нагорнище, където ще срещнем самите нас. Независимо дали това ни харесва или не.

Това е един роман за свободата, за измяната и за избора, който те преследва оттатък живота. И оттатък гибелта. За метода, по който ще те запомнят или не помнят и за тестваната максима, че на мощ можеш единствено да вземеш, само че не можеш да дадеш.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА С МОМЕНТИ ОТ СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА

Сюжетът ни среща с Гичо и Асенчо (в функциите Александър Алексиев и Стоян Дойчев), които се оказват въвлечени в най-драматичните събития в българската история. Те живеят във време, когато светът е разграничен на две – и всеки би трябвало да избере от коя страна на барикадата да застане.
Сцена от " Възвишение "
Гичо и Асенчо са част от четата на Димитър Общи, която прави Арабаконакшкия грабеж. Двамата получават персонално задача от командира си да занесат писмо на Левски.

Така българските Дон Кихот и Санчо Панса, дружно със своя изпосталял и леко кокалест Росинант (дядо Юван), се насочат на странствуване в търсенето на Апостола на свободата.



Тяхното пътешестване се трансформира в метафора избора, който е пред всеки от нас. Те срещат хора, които се отхвърлят от делото, такива, които са подготвени да го поддържат. Но най-важна е срещата им с разочарованието.

След като се срещнат с него, всички се отхвърлят от фантазията да бъдат свободни. И тук идва идващият им избор, който ще открои двата вида хора. Тези, които ще слязат по пътя надолу, тъй като всичко е обречено. И тези, които ще се възвисят. Точно, тъй като всичко е обречено.

Борбата за свободата се развива на няколко равнища, извънредно ловко създадени от създателя на книгата и екипа на кино лентата – топосите и сезоните.

Локациите имат своята обособена роля в описа. На фона на достолепните, безконечни планини, виждаме какъв брой дребни са хората. И чуваме още по-силно думите.
Героите на кино лентата непрестанно попадат в трагикомични обстановки
Смяната на сезоните илюстрира всеки един от стадиите, през които минава четата на Димитър Общи. От зимата, когато всичко е заспало и оцеляват единствено най-силните, напролет, когато се засява концепцията за свободата, през изпепеляващото лято и есента, която попарва фантазиите на героите. И самите тях.

Извършителите на обира са разкрити, има разединение в придвижването по какъв начин да се работи: стремително или да се изчака. Властта потегля по петите на бунтовниците, които са разкрити от… личния си пълководец, Димитър Общи.

Не остава никакви подозрение какво ще се случи с тях.

В българското схващане има едно място, отредено за героите. От Хаджи Димитър до опълченците на Шипка, героите умират покрай небето.

Изключение не вършат четниците на Димитър Общи. Те би трябвало да изкачат последното си нагорнище, което ще бъде и техният Страшен съд.

Ще стигнат там като едно цяло, само че делата на всеки един от тях ще дефинира къде ще принадлежат душите им.

Последните оживели са Гичо и Асенчо. Нашите Дон Кихот и Санчо Панса.Остава единствено още един въпрос: кой от тях ще успее да се възвиси и кой – не. А ще има ли избавление въобще?

„ Брате! Смелост!... Аз в този момент би трябвало да ся возвися да ся возвися. “

„ Възвишение “ не пита какво е свободата – а за какво е свободата. И имат ли в действителност потребност българите от нея. Може би това е самият отговор: че тя е единствено за тези, които могат да я понесат.

Филмът съумява да пресъздаде книгата на Русков. Сценарият, написан от Виктор Божинов, Нели Димитрова и Милен Русков улавя живота на книгата и ни придвижва в света на Възвишението. Живият и достоверен език, също като в литературното произведение, е обособен персонаж в описа.

Актьорската игра е изключителна увлича още повече в дълбочината на историята. Но Стоян Дойчев, който се превъплъщава в облика на Асенчо, прави една от най-запомнящите се функции в продукцията.
Стоян Дойчев в ролята на Асенчо
Костюмите, локациите, живата картина и музиката, която укрепва още повече акцентите, вършат допустимо филмът да не е просто гледаем. А съпреживян.

Накрая всеки от нас е на своето Възвишение. Където е самичък с истината за себе си.

„ Свободата, Санчо, е сладко нещо… Свободата, Санчо, самичък би трябвало да си я вземеш. “

Мигел де Сервантес, „ Дон Кихот “