Голяма част от турската общност бойкотира изборите в Германия
Голяма част от турската общественост с право на глас в Германия бойкотира парламентарния избор.
Федералната република избира през днешния ден нов парламент. 42 партии и 5000 претенденти са в конкуренция за вота на 60,5 млн. гласоподаватели.
Колко гласоподаватели ще стигнат до урните това е първият огромен въпрос през днешния ден. Вторият е дали прогнозите ще се осъществен и Ангела Меркел ще завоюва четвърти мандат. И третият – ще влезе ли в Бундестага популистката партия Алтернатива за Германия.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер прикани гласоподавателите да гласоподават. Една трета от тях към този момент са го създали с писмо по пощата.
Право на глас имат и 6 млн. гласоподаватели с немски паспорти, само че непознат генезис. Защо обаче огромна част от турската общественост бойкотира изборите?
Малкият Истанбул – по този начин назовават квартал „ Кройцберг” , където живее огромна част от турската общественост.
Мурад е роден е израснал в Берлин, само че споделя, че е от Анадола. На тези избори няма да гласоподава.
„ Утрешният маратон в действителност е през днешния ден. Ако някой желае в една европейска страна хората да отидат да гласоподават, тогава би трябвало по този начин да се приготви, че да имат причина да го правят”, споделя Мурад.
В тази изборна акция връзките с Турция бяха най-често коментираната тематика от политиците.
„ Ако гледате Меркел или Шулц по малкия екран, единствено повтарят Ердоган, Ердоган. Какво е направил? Той е усърден, добър, работи за нас. И немските политици би трябвало да работят като него, тогава тук всичко ще е наред”, разяснява Аджи.
На предходните избори в „ Кройцберг” най-вече гласове отидоха за социалдемократите. Тази година обаче доста поданици на квартала споделят, че няма да стигнат до урните.
Една от аргументите е телевизионния двубой сред двамата съществени кандидати за канцлерския пост – Ангела Меркел (ХДС/ХСС) и Мартин Шулц (СДП), в който Шулц изиска Брюксел да спре договарянията с Анкара. Същата позиция заемат и либералите.
Срещу исляма като вяра лозунги пък издигнаха популистите.
Преди година дипломатическите връзки сред Берлин и Анкара охладняха. Тонът се изостри и даже си стигна до арести. Над 50 немски жители са в Турция зад решетките. Сред тях журналистът на вестник " Ди Велт " Дениз Юсел и деятели на правозащитни организации.
Седмица преди изболите стана ясно, че 200 турски дипломати са получили леговище във федералната република.
На последните избори в Германия интензивността бе 71,5 %. Дали в последните часове политиците съумяха да убедят колебаещите се германците, развръзката чакаме в 19 ч. българско време, когато завършва изборния ден.
Федералната република избира през днешния ден нов парламент. 42 партии и 5000 претенденти са в конкуренция за вота на 60,5 млн. гласоподаватели.
Колко гласоподаватели ще стигнат до урните това е първият огромен въпрос през днешния ден. Вторият е дали прогнозите ще се осъществен и Ангела Меркел ще завоюва четвърти мандат. И третият – ще влезе ли в Бундестага популистката партия Алтернатива за Германия.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер прикани гласоподавателите да гласоподават. Една трета от тях към този момент са го създали с писмо по пощата.
Право на глас имат и 6 млн. гласоподаватели с немски паспорти, само че непознат генезис. Защо обаче огромна част от турската общественост бойкотира изборите?
Малкият Истанбул – по този начин назовават квартал „ Кройцберг” , където живее огромна част от турската общественост.
Мурад е роден е израснал в Берлин, само че споделя, че е от Анадола. На тези избори няма да гласоподава.
„ Утрешният маратон в действителност е през днешния ден. Ако някой желае в една европейска страна хората да отидат да гласоподават, тогава би трябвало по този начин да се приготви, че да имат причина да го правят”, споделя Мурад.
В тази изборна акция връзките с Турция бяха най-често коментираната тематика от политиците.
„ Ако гледате Меркел или Шулц по малкия екран, единствено повтарят Ердоган, Ердоган. Какво е направил? Той е усърден, добър, работи за нас. И немските политици би трябвало да работят като него, тогава тук всичко ще е наред”, разяснява Аджи.
На предходните избори в „ Кройцберг” най-вече гласове отидоха за социалдемократите. Тази година обаче доста поданици на квартала споделят, че няма да стигнат до урните.
Една от аргументите е телевизионния двубой сред двамата съществени кандидати за канцлерския пост – Ангела Меркел (ХДС/ХСС) и Мартин Шулц (СДП), в който Шулц изиска Брюксел да спре договарянията с Анкара. Същата позиция заемат и либералите.
Срещу исляма като вяра лозунги пък издигнаха популистите.
Преди година дипломатическите връзки сред Берлин и Анкара охладняха. Тонът се изостри и даже си стигна до арести. Над 50 немски жители са в Турция зад решетките. Сред тях журналистът на вестник " Ди Велт " Дениз Юсел и деятели на правозащитни организации.
Седмица преди изболите стана ясно, че 200 турски дипломати са получили леговище във федералната република.
На последните избори в Германия интензивността бе 71,5 %. Дали в последните часове политиците съумяха да убедят колебаещите се германците, развръзката чакаме в 19 ч. българско време, когато завършва изборния ден.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ